Като деца често ни поучаваха: „Не си играй с огъня, ще се изгориш!“. Сега като пораснахме, виждаме, що народ си „играе с огън“ всеки ден. Пуснете телевизора, влезте в социалните мрежи и ще видите колко хора разпалено решават „големите проблеми на епохата“ като едното нищо, все едно че става дума за дупките по пътищата. Тероризъм, миграция, хибридни войни, природни бедствия – всичко знаят. Вживяват се, палят се, ама „други да се пекат на огъня“.
Тая работа с огъня обаче е като медала – има и обратна страна. Ще вземем за пример националния дух. От Втората световна война насам той е подложен на изпитание. И с него си играят и на моменти той изтерзан от унижения така се смалява, сякаш е на път да изчезне. После пак възкръсва от някоя добра новина – ставаме четвърти в света по футбол или отбора на математичетата пак е донесъл 10 медала от другия край на планетата.
Този дух, някога е вършил чудеса по нашите земи. И като четем за тях се чудим, това същият народ и същата държава ли са? Същите са, само че отколе на тоя дух се опитват „да му зарият огъня“. Затова следва предупреждението: „Не си играй с огъня, за да не го угасиш!“.
