Когато полковникът се пенсионира, удря часът на художника
С картините си искам да повлияя на обикновения зрител, да създам ценност, която да се възприема от хората, това за мен е интересно, не искам специалистите да ми налагат философия. Това признава художникът Димитър Теохаров. Полковникът от запаса, който още от детските си години е работил какво ли не, за да се изхранва, след това, като военен също сменя разнообразни поприща.
Но винаги – дали служебно, или като хоби, е бил
свързан с културата
и изкуствата
И когато се пенсионира, се отдава изцяло на художническата си страст. За своите 80 години, които навърши на 29 декември 2015 г., вече има 50 самостоятелни изложби, последната от които се състоя преди няколко месеца в София. Негови платна може да се видят в учреждения и домове в България Гърция, Италия. Досега е дарил над 80 картини.
Признава, че работи, следвайки вътрешното си призвание да споделя, да покаже някакъв сюжет или настроение на зрителите. Не заставам пред хората, за да ги нравоучавам, казва Теохаров. Но когато представя изложбите си, иска да се вижда със зрителите, разговаря с тях, за да чуе оценката им за творчеството си.
В картините му има какво ли не – войници в окопа и в атака, батални сцени, а също фолклорни красоти, жени в народни носии, сюжети от родната природа, натюрморти. Ярките багри на платната, категоричният и точен рисунък носят жизненост и ясни послания за зрителя. Темите за патриотизма, воинската сила, чест и слава, красотата на България са въплътени в одухотворени от силното човешко присъствие картини, които въздействат с емоцията и изразителността си. Подобно на разнообразието на сюжети и теми в картините му животът на художника също е пъстър и изпълнен с предизвикателствата на новите поприща, в които се изявява.
Роден е във Варна през 1935 г. и още от детските си години животът го научава
да се бори за
къшея хляб
През ученическите ваканции работи като тухлар, дърводелец, мебелист, залесител, сладкар, шлосер и стругар… Завършва средно образование в Добрич, в техникума по механотехника и заради отличния си успех е приет без кандидатски изпит в артилерийското училище в Шумен, което завършва през 1959 г.
Офицерският му път тръгва от поделение 90620 във Велико Търново. По-късно във военноремонтния завод „Ивайло“ е командир на взвод и преподавател по оптически прибори, а след това – началник на отдел за ремонт на артилерийска материална част. Едва 30-годишен е удостоен с орден на труда.
Следва успешно обучение в академията за социално управление. Преминава през различни длъжности – в отдел „Култура“ във военното министерство, началник на военния ансамбъл, във Военната академия. В един момент дори му се открива пътят към директорското място на военния театър, поприще, с което е била свързана дипломната му работа. „За първи път в страната правих социологично изследване на вкусовите предпочитания на театралния зрител. Изследвах години наред посещаемостта, реакциите на публиката“, спомня си Теохаров.
Но съдбата решава друго и по-нататък воинският му път преминава в тила на армията, където е заместник-началник на квартирно-експлоатационната служба. Тази структура се грижи за повече от 50 000 жилища от военножилищния фонд, за всички военни санаториуми, почивните домове, военните клубове и дори за противопожарната защита във войската.
А с какво го е обогатило разнообразието от дейности, с които се е занимавал? „Каквото и да съм работил, било ми е интересно да научавам другите хора с какво, как и защо се занимават. От друга страна създаде у мен навици и можене,
богатото
можене на човека
Пък и всичките мои изпитания от детските години и в живота са ми притурвали по нещо към характера“, обяснява художникът.
Дори докато е в армията и има много служебни ангажименти, не престава да е верен и на хобито си – различните видове изкуство. През целия си жизнен път е участвал в театрални, музикални и танцови състави. Бил е солист-танцьор, две десетилетия – хореограф, а като режисьор-постановчик има над 25 театрални и концертни постановки.
Но над всичко е влечението към рисуването. За първи път е хванал четката не нашега още в детска възраст. Когато е 8-годишен, прави първия си автопортрет. И от тогава непрекъснато рисува, дори и когато в офицерския си път се занимава с прозаичните въпроси на тила и битовото осигуряване на войската.
Полковникът се разделя с пагона през 1991 г., но за него това не е драма. Военният се пенсионира, но удря часът на художника. Защото Теохаров най-после спокойно може да се отдаде на заниманията с изкуство. И картините му се изпълват с богатото разнообразие на живота, който той познава от личния си опит в измеренията на множество различни човешки дейности и професии.
Няма определени предпочитания към конкретен вид
техника на рисуване
използва различни подходи. И в 50-ата му изложба имаше както маслени платна, така и цветни графики. Твори и акварел, по-малко – пастел.
При предишната си изложба представил картини, рисувани по иновативен начин. „В разлат съд със спокойна (неподвижна) дестилирана вода впръсквам със спринчовка разноцветни бои. Създават се страхотни съчетания от багри. Снимам с дигитален фотоапарат конфигурациите, които най-много ме впечатляват. След това ги пресъздавам на платното“, споделя художникът. Има и своя техника за акварелни творби. „Залепвам на стъкло хартията за картината. Нанасям безразборно боя, напластявам я. Слагам я зад течаща вода. Върху картината започва да тече вода и аз през водата с четка започвам да изчиствам боята. Така получавам картината, без да зная в началото каква точно ще излезе“, казва Теохаров.
Така, съчетавайки в платната си абстрактното и реалното, модерното и традиционното, художникът продължава пътешествието си в света на изкуството.
