От месец Турция е разтърсвана от вътрешнополитическа драма, която ще има сериозни геополитически последици. Главната причина за международната значимост на тази страна е размерът – население от 79 млн. души, брутен вътрешен продукт от 734 млрд. долара (18-о място в света), армия от 640 хил. военни, диаспора в ЕС от няколко милиона и поне 3 млн. бежанци на нейна територия. И още нещо – поради ред географски, демографски и икономически причини Турция от доста време е най-важната мюсюлманска държава в света. Промените край Босфора са барометър за процесите в ислямския свят като цяло.
За Запада най-важната промяна, свързана с Турция, е фактът, че нейният политически модел вече не може да бъде даван за пример на останалите мюсюлмански държави. Ататюрк отдели религията от политиката, като вярата беше изтикана в частния живот на хората. После в страната се разви крехка неконсолидирана демокрация, периодично прекъсвана от военни преврати. Успоредно с това нашата югоизточна съседка влезе в НАТО и избра прозападна геополитическа ориентация. Накрая дойде промяната в икономиката – Турция стана единствената мюсюлманска държава, която успешно произвежда и изнася промишлени стоки за масово потребление, и то в огромни количества.
Промяна на модела
След разпадането на СССР именно Турция бе лансирана от Запада като пример за държавно устройство за нововъзникналите мюсюлмански републики с тюркоезично население в Централна Евразия. 11 септември 2001 г. стресна американците и им показа, че радикалният близкоизточен ислям става основна заплаха за националната и международна сигурност. Това подсили значимостта на турския политически модел, който бе препоръчван за държавите от Близкия Изток и Северна Африка.
В момента Ердоган руши фундамента на турската следвоенна политическа система, посягайки на секуларизма и ликвидирайки конкурентните центрове на влияние, обособени около привържениците на проповедника Фетхуллах Гюлен, военните-кемалисти и либералната интелигенция. В очите на Запада Турция вече не е пример за подражание в мюсюлманския свят. Но във Вашингтон и в европейските столици си дават сметка, че страната е твърде голяма, силна и еманципирана, поради което нейният вътрешнополитически курс не може да бъде моделиран от външни сили.
Гюлен се ползва с благосклонното отношение на САЩ, защото поне през последните едно-две десетилетия той олицетворява друг модел на умерения ислям, който Западът предпочита пред уахабизма на Саудитска Арабия. Гюленистите не правят атентати и не се бият в редовете на „Ислямска държава“. Проповедникът от Пенсилвания пропагандира икуменическата идея за сближение между различните религии и поставя акцент върху образованието. С помощта на хилядите бизнесмени, изповядващи неговото учение, Гюлен е изградил организация, която е по-скоро от типа „обръчи от фирми“, отколкото войнстваща радикална секта. Смущаващото е, че гюленистката мрежа е тайна и оплита всички нива на държавната администрация и бизнеса в Турция. Но дори проповедникът да има някакъв скрит дневен ред, той засяга борбата за власт в Анкара, а не националната сигурност на САЩ и другите западни държави.
Кълбо от взаимни зависимости
Парадоксалното е, че докато антизападният политически тренд в Турция се усилва, тя си остава тясно свързана с ЕС и САЩ в икономическо и военно отношение. Преговорите на Анкара за присъединяване към Евросъюза се водят вече десетилетие. Вероятността те да имат успешен край, е почти нулева, но икономическата взаимозависимост между Турция и ЕС е неоспорим факт. През миналата година в Евросъюза са влезли турски стоки за $64 млрд., а ако добавим и европейските държави извън съюза, сумата достига $78 млрд. при общ износ на Турция от $144 млрд.
Дргият фактор, който оплита в едно кълбо интересите на ЕС и Турция, са мигрантите, идващи от Сирия и други азиатски държави. При очерталата се невъзможност на Гърция да спре мигрантския поток, насочващ се към нейните острови, добрата воля на Анкара е единственият фактор, който може да предпази Европа от бежанската вълна. ЕС вече се договори с Турция да поеме част от издръжката на мигрантите, срещу което тя да ги държи на своя територия, а турските граждани да получат право на безвизово пътуване в ЕС. Съдбата на тази сделка обаче зависи от цялостната политическа рамка на отношенията Европа-Анкара. Освен всичко друго ЕС е общност на споделени морални и демократични принципи и няма как да премълчи факта, че Ердоган ликвидира независимите медии и разделението на властите. Дори и без да чака връщането на смъртното наказание в Турция, ЕС трябва да прекрати присъединителните преговори с тази страна, защото е очевидно, че тя вече не отговаря на Копенхагенските критерии за членство в Съюза.
Военният фактор
Освен голяма икономика Турция има силна армия и ключово геостратегическо положение. Това я прави една от най-важните държави в НАТО, макар че след чистките, засегнали почти половината от генералския състав, боеспособността на турската армия е понижена. След опита за преврат се появиха твърдения, че Турция може да бъде изгонена от Северноатлантическия пакт. Подобно допускане обаче е твърде наивно. НАТО не е училище по демокрация, а военна организация. Турция не беше изключена от редиците на Алианса при нито един от военните преврати през втората половина на ХХ век, а тогава потъпкването на демократичните свободи и човешките права бе още по-грубо. Освен това в историята на НАТО има и други случаи, когато в Пакта членуват държави с авторитарно управление – Португалия от времето на диктатора Салазар и Гърция при т.нар. Режим на полковниците.
Турция има ключово логистично значение за военните удари на САЩ и техните съюзници срещу „Ислямска държава“ и Вашингтон ще продължи да разчита на нея. Отношенята между двете страни обаче ще охладнеят съществено поради почти сигурния отказ на американците да екстрадират Гюлен в Анкара. От своя страна Турция също няма интерес да напуска НАТО, защото чрез него тя получава достъп до ноу-хау в областта на отбранителния мениджмънт и военните технологии. А от 2013 г. насам на турска територия са разположени ракетни комплекси „Пейтриът“ на съюзници от НАТО, които служат за отбрана срещу евентуални атаки откъм Сирия. Сдобряването между Турция и Русия едва ли ще включва и сътрудничество във военната област.
Проблемът с кюрдите
В последно време Ердоган започна да затваря някои от външнополитическите фронтове на Турция, може би, за да се концентира върху вътрешните. Със страшна сила обаче остава да виси дамоклевият меч на кюрдския въпрос, който руши условната бариера можду вътрешна и външна политика. По-вероятно е конфронтационната инерция, набрана от турския президент, да доведе и до ескалация на конфликта с кюрдите. С бързи темпове турската политика се очиства от всякакви полутонове и става черно-бяла. Който не е поддръжник на президента, автоматично е причисляван към враговете. В този смисъл може би още по-опасна от ликвидирането на опозицията е радикализацията сред привържениците на Ердоган. Тълпите от улиците, които спряха преврата, ще посрещнат на нож всяка стъпка, водеща към успокояване на напрежението.
Ролята на бизнеса
Ключов фактор за бъдещето на политическия режим в Турция ще бъдат отношенията на Ердоган с бизнеса. Вече има сигнали за чистки сред висшия мениджмънт на някои държавни и полудържавни компании. Ако този процес продължи и се прехвърли и в частния сектор, президентът може да изгуби важен опорен стълб и да постави под заплаха главното достижение на 14-годишното управление на Партията на справедливостта и развитието – бурния икономически възход на Турция.
Водена от Ердоган, Турция се придвижва към антилибералния полюс в световната политика, но едва ли ще се откаже от брака по сметка със Запада.