Загадката на кръстосвачите близнаци

В историята на родното нямо кино се броят на пръсти хрониките, които с основание могат да бъдат охарактеризирани като „легенди“. Една от тях е „Балканската война“ (1912 – 1913). Отразила кратък, ала драматичен исторически период, оставил незаличими рани в душата на нашия народ и предопределил развитието на държавата ни за векове напред. Реализирана за първи път изцяло от българин – Александър Иванов Жеков (1879–?), оказал се не само оператор на творбата, но и неин сценарист, режисьор, монтажист и дори продуцент. Надживяла превратностите на времето и оцеляла до наши дни, превръщайки се в безценна визуална реликва, но и в обект за научно изследване. Каквото осъществих преди десетина години – в резултат на което се появи книгата ми „Загадките на филма „Балканската война“ (2006). Озаглавих я така, не толкова да привлека читателския интерес, колкото да подчертая, че лентата наистина предлага в изобилие енигми, някои от които си остават такива до ден-днешен…
 

Документалната картина

Най-голямата загадка на филма „Балканската война“ е свързана с началния му епизод, състоящ се от три части. „Варна. Българският миноносец „Дръзки“, командуван от мичман Купов, отива, без оглед на лошото време, да атакува турския крайцер „Хамидие“ – гласи междукадровият надпис, предшестващ първия кадър, който показва част от Варненския залив, нос Галата, вълнолома и малък плавателен морски съд, напускащ пристанището (в североизточна посока). Идентична е картината и в третата част (заснета от същата гледна точка), но този път корабчето се движи в обратна посока. „Победоносното завръщане на миноносеца „Дръзки”във варненското пристанище“ – уверява изписаният върху лентата текст. Най-вълнуващ е вторият кадър, озаглавен „Хамидие“, обезвреден от „Дръзки“, напуска полесражението завинаги“. В продължение на 1 мин. и 22 сек. зрителят вижда (и то ясно) полупотънал метален боен кораб – залята от вода палуба, над която се извисяват две мачти, три големи комина, „лулите“ на въздухопроводните тръби и щръкналите дула на бордовите оръдия. По всяка вероятност е снимано от малък морски съд (лодка), който (ведно с полюшващата се кинокамера в него) обхожда кораба по дължината на целия му десен борд – от носа до кърмата. В далечината се виждат няколко други парахода. Финалните едри планове на подаващите се над водата оръдия и на част от залятата с вода палуба са заснети вече от самия крайцер (което означава, че операторът е бил допуснат да се качи на него)…

Историческата правда

На 7.ХI.1912 (сряда), близо месец и половина след началото на Балканската война, от румънското пристанище Кюстенджа (Констанца) за Цариград потеглят египетски товарни параходи, пренасящи военна техника, оръжия и боеприпаси, изпратени на Турция от Австро-Унгария и Германия. Конвоирането им е поверено на броненосеца „Хайредин Барбароса“, кръстосвача „Хамидие“ (носещ името на султан Абдул Хамид III, по време на чието властване България бива освободена) и пет торпедни изтребителя. Когато керванът подминава нос Калиакра, българските торпедоносци получават заповед да атакуват. С риск да бъдат потопени от многократно превъзхождащия ги по мощ неприятел, те отплават от варненския военен кей в 22.45 ч.

След около два часа – 43 минути след полунощ (вече на 8 ноември, когато Българската православна църква и тогава, и сега отбелязва деня на Свети архангел Михаил – „вожда на войнството Господне“) на 32 мили източно от Варна, торпедото на „Дръзки“ попада в корпуса на турския брониран крайцер (кръстосвач) „Хамидие“ – след последователните, ала неуспешни атаки на „Летящи“, „Смели“ и „Строги“. Извоювана е първата величава победа на българския военноморски флот – и то в зората на неговото създаване (неслучайно Архангеловден е посветен на предводителя на небесните сили).

Миноносецът „Дръзки“ е командван от мичман (III разряд) Георги Купов, едва 24-годишен тогава, а целият отряд бива предвождан от капитан III ранг Димитър Добрев (участник в сражението при Цушима през Руско-японската война от 1904 – 1905). На сутринта (в 7.40 ч.) българите се прибират невредими – ранен е само един от матросите…

Основателните съмнения

Оказва се, че атаката е извършена посред нощ в открито море – време и място, правещи невъзможно нейното заснемане с кинокамера. Същото може да се каже и за отплаването на торпильорите, предприето „без оглед на лошото време“. Въпреки подвига на „Дръзки“, дръзнал и да обстрелва турския крайцер, и да се измъкне от „моресражението“, и „победоносно“ да се завърне във варненския порт, „Хамидие“ също се добира до дома. При това на собствен ход, а не, както уверяват някои пропагандни клишета – „завлечен“, „довлачен“ или „влачен на буксир”“ Оказва се, че макар и улучен, макар и повреден – различни източници посочват различни размери на пробойната му, варираща от 0,33 до 20 м2, той не потъва. В 18.47 ч. на 8 ноември екипажът му зърва светлините на Истанбул, а на следващия ден с помощта на влекач „Хамидие“ стига до дока в Златния рог (наистина е бил „влачен на буксир“, но само през Босфора). Крайцерът „напуска полесражението“, но не „завинаги“. Ремонтиран, той се завръща в строя след месец и половина – през последните десетина дни на декември участва в бойни действия, на 1.I.1913 обстрелва пристанището Хермополис на остров Сира, а през март „обезобразява“ гръцкия транспортен кораб „Хрисомали ти Сифнео“, превозващ муниции за сръбската армия… „Хамидие“ нанесе повече вреди на съюзниците, отколкото цялата турска флота“ – отбелязва историкът Йордан Венедиков.

Въпреки основателните съмнения, подхранвани от реални исторически факти, близо век безкритично се приемаше, че визуалното съдържание на втория кадър от „Балканската война“ на Александър Жеков съответства на текста от предшестващия го междукадров надпис: „Хамидие“, обезвреден от „Дръзки“, напуска полесражението завинаги“. Но се оказа, след продължително проучване в сайта на кинокомпанията „Бритиш Пат“, че потъналият „до козирката“ (ако морските съдове имат такава) метален боен кораб, който се вижда (и то ясно) в българския филм, не е „Хамидие“, а „Меджидие“. Че „снимачната площадка“ не е Босфорът, а Одеският залив. Че „времето на действието“ не е 1912, а 1915! Една част от тази информация своевременно бе публикувана във в. „Българска армия“ (№ 44, 2.ХI.2012). Друга – не…

Бронираните близнаци

Двата турски кораба действително са близнаци. Е, почти – „Хамидие“ е строен в Елсуик, Великобритания, а „Меджидие“– в прочутата филаделфийска корабостроителница на американеца Уилям Крамп. Но пък биват „родени“ (спуснати на вода) все през 1903, техните дължини са съответно 110 и 105 метра, водоизместимостта – 3904 и 3485 тона, повечето от останалите им характеристики са абсолютно еднакви: широчина – 14,5 м., скорост – 22 възела, газене – 5 м, въоръжение (бордови оръдия и торпеда) – идентично и по вид, и на брой… По време на Балканската война „Меджидие“ често стряска покоя на българската брегова отбрана, той е един от корабите, които пристигат в помощ на „Хамидие“ през онази фатална ноемврийска нощ на 1912, съдействайки му да се добере до Истанбул…

Двата кръстосвача отново са борд до борд, когато през пролетта на 1915 (вече по време на Първата световна война) се отправят към Одеса. Но на 21 март сутринта, канейки се да обстрелва града, „Меджидие“ неочаквано попада на мина, започва да потъва и засяда (дълбочината на морето под него е около 10 м.). След като неуспешно се опитва да спаси кораба, немският капитан Брюксел (командир и на „Меджидие“, и на целия отряд) издава заповед за унищожаването на крайцера. Един от придружаващите миноносци изстрелва торпедо, „Меджидие“ потръпва и потъва, като на повърхността остават само димоходните тръби, мачтите, надстройките и оръдията му. Дори горната палуба се озовава на около половин метър под водата…

Още в края на март руснаците започват опитите за изваждането на трофея. Работата на водолазите продължава два месеца. На 26 май операцията завършва успешно – „Меджидие“ е отлепен от дъното и откаран до плаващ док, където бива ремонтиран, превъоръжен и прекръстен на „Прут“. Под това наименование и точно една година след потопяването му корабът влиза в състава на руския Черноморски флот, който в края на 1917 от „императорски“ става „красноармейски“. Макар че над „Прут“ се развява червеното знаме, не му бива съдено да воюва за съветската власт и световната революция – на 1.V.1918 германските войски влизат в Севастопол, пленяват крайцера и го връщат на турците. Като боен кораб „Меджидие“ служи вярно до 1940, когато е превърнат в учебен съд за обучение на кадети. Чак през 1947 бива „изключен“ от състава на османския флот. През 1952 е продаден като старо желязо, но изтичат цели четири години, докато най-сетне успяват да го нарежат на парчета…

Кой, кога и къде?

Кой и кога е заснел „Меджидие“ в това унизително състояние – „обезвреден“, полупотънал или полупотопен, абсолютно неподвижен? Не се знаеше. Допреди броени дни, когато от моя руски колега Денис Федорин – военен историк и научен сътрудник в Госфилмофонд, получих безценен материал. Отпечатан в американското сп. The Moving Picture World (1907–1927) на 1/14 август 1915 под заглавието „Няколко забележителни военни сцени, заснети от „Патe“, той гласи: „Кинооператорът на „Патe“ Джордж Еркол е единственият, оказал се на палубата по време на морската битка и артилерийската престрелка в Черно море между турската флота, включваща най-големия турски кораб „Меджидие“, и флотата на царя [руския император]. Кадрите, които операторът е заснел, биват включени в редовния седмичен кинопреглед на „Патe“ от 4 август 1915 г. Един от нашите рецензенти, коментирайки заснетия материал, чиято дължина е само пет-шестстотин фута, казва: „Това е най-забележителното изображение на битка, което съм виждал. Снимките са невероятни. Те показват как руските кораби напускат пристанището на Севастопол точно тогава, когато слънцето се издига над хълмовете. Флотата навлиза в морето и се разполага на един изстрел разстояние от противника. След това огромните оръдия започват да стрелят. Накрая се вижда огромният турски крайцер „Меджидие“ – наполовина потопен, а и руснаците, които свалят знамето с полумесеца и вместо него издигат руския флаг с кръста“.

Одеса и пристанището й са атакувани нееднократно през годините (затова и бива обявен за „град-герой“), но според руските историци на 21 март 1915 (Велика събота) в тамошния залив не е имало нито „морска битка“, нито „артилерийска престрелка“. Севастопол пък е доста далеч от мястото на разглежданото събитие. Които навярно са присъствали в кинопрегледа на „Патe“ (Pathe News Weekly) от 22 юли/4 август, но са били заснети по друго време (възможно е дори на друго място). Времетраенето на епизода хич не е малко за тогавашните стандарти – 8–10 минути. Колко от тях са били посветени на „Меджидие“? Не се знае. Но пък се знае, че описанието на тези финални кадри, предадено вещо от рецензента на нюйоркското издание, съответства напълно на съдържанието на началния епизод в кинохрониката „Балканската война“. В който наистина „се вижда“ и „огромният турски крайцер „Меджидие“ – „наполовина потопен”, и „руснаците” – военни, обхождащи и оглеждащи палубата, и развяващият се руски държавен трикольор („подмамил“ мнозина нашенци да припознаят в него българския), и Андреевския флаг (бяло поле, върху което се пресичат диагонално две сини линии) – знамето на руския военноморски флот, известно и като Андреевския кръст – символ на разпятието на свети апостол Андрей Първозвани, покръстителя на земите по Черноморското крайбрежие и поради това приеман за покровител на Русия.

Загадките продължават

Как тези кадри, реализирани за „Патe“ в Одеския залив, са се озовали в българския филм? И то поне преди 90 години (най-малко), за което свидетелства в. „Варненска поща“ (20.VIII.1926). Рекламирайки „Балканската война“ на Александър Жеков, „дългогодишен директор на всемирната французка фирма Бр. Пате, в Москва до 1915 г.“, изданието не само че не подминава спорния епизод, но и го описва живописно: „Черно море: атаката и потопяването на турския крайцер „Хамидие“ от нашия миноносец „Дръзкий“ пред Калиакра – български косъм спъна турския слон, за да му наложи българското знаме, което гордо се развява на мачтата на „Хамидие“ пред родния ни бряг“.

На този въпрос ще отговорим в някой от следващите броеве. Ще публикуваме и абсолютно неизвестни досега сведения, отнасящи се до личността на споменатия кинооператор Джордж Еркол.