Проф. д-р Владимир Чуков, арабист
След опита за преврат в Турция ситуацията в Сирия беше изтласкана на втори план в интереса на медиите. Но в Сирия продължават динамични и непредвидими процеси, сложни за анализ. Наскоро Фронтът „Ал Нусра” , ислямистката групировка, се преименува, като се отдели от „Ал Кайда”, но де факто нищо не се промени. Защото промяната е само фиктивна. Целта й е да се избегнат бомбардировките на руската авиация, като се припознае и трансформира като умерена опозиция. Но „Ал Нусра” закъсня с две години, защото тогава имаше такава дискусия – дали да се разделят двете групировки. И тогава трансформацията беше възможна. Подобни процеси не се случиха, а Сирия се превърна в бастион на „Ал Кайда”. И огромната част от активистите й са в Сирия, в провинция Етлеб, единствената, която се контролира изцяло от опозицията. А гръбнакът на тамошната власт е Фронтът „Ал Нусра”. Там са и по-голямата част от египтяните, които са съратници на лидера на „Ал Кайда”. Т.е.пред камерите и общественото мнение групировките се разграничават. Но те не се разделиха нито идеологически, нито кадрово. Така че ходът с привидното ограничаване на двете терористични структури не впечатлява и не се приема сериозно нито от руската, нито от американската страна.
Действията на Фронта се обясняват с резолюцията от 2013 г.на Съвета за сигурност на ООН, че „Ал Нусра” и „Ислямска държава” не се различават като терористични организации. Така че само промяната на името не може да извади Фронта от списъка с терористични организации на ООН. Тези действия на терористичната организация да се измъкне от собствената си кожа са знак за промяна на ситуацията в Сирия. В момента голямата битка е за Халеб, наричат я „майка на битките”. От 2013 г. Халеб е разделен – на западен под контрола на правителството и източен – под контрола на опозицията. Тогава Халеб беше превзет не от „Ислямска държава”, а от Сирийската свободна армия. И през септември м.г. фронтът „Ал Нусра” направи десант в Халеб, така че днес основните сили на бунтовниците са от тази групировка. И когато сега започна офанзивата на правителствените войски под руския чадър, те са основната мишена. Част от динамиката на битката е и свалянето на руския хеликоптер преди дни, като бунтовниците се опитват да разкъсат обсадата. А Халеб като икономическа столица на Сирия е ключова позиция. Там се произвежда най-голямата част от БВП на Сирия и в момента, доколкото все още има промишлени мощности, които работят.
Районът на Халеб е важен и за самата Турция, която е поставена в тежка ситуация след опита за преврат, в частност – и турската армия. Макар турската страна да се противопостави на превземането на източната част на Халеб, както заради възможните
цивилни жертви, така и заради възможната нова бежанска вълна. Всъщност, в битката за Халеб става въпрос за стратегическо противопоставяне.
А в последните дни се активизира и битката за град Мамбидж най-вече между кюрдите и „Ислямска държава”, като 70 % от него вече е превзет от кюрдите. Градът е стратегически, защото свързва кюр което не се приема от Анкара. И ситуацията е още по-сложна, защото кюрдската офанзива се извършва с подкрепата на американска авиация – самолети, излитащи от натовската база в Инджирлик в Турция. След опита за преврат и след охладняването на отношенията на Анкара с Вашингтон, както и след двете обсади на персонала, включително и американския в Инджирлик, обстановката се усложнява още повече. Всичко това затруднява действията срещу „Ислямска държава“
Така североизточната част на Сирия е на път да се превърне в бастион на двете най-мощни терористични организации в света – „Ислямска държава” и „Ал Кайда”. „Ал Кайда” практически е направила десант на своите кадри там.
В момента по инициатива на САЩ и Русия се обмисля да бъде наложено примирие за една седмица в Халеб. Отговарящият за преговорите за Сирия Стефан де Мистура настоява през август да се рестартират преговорите в Женева между правителството на Асад и опозицията. Да припомним, че според резолюция на Съвета за сигурност, през август в Сирия трябваше да стартира т. нар. преходен период. И излязоха предположения и анализи, че САЩ са направили отстъпка на Русия по време на преходния период Башар Асад да запази властта си. Колко реално може това да се осъществи, не може да се прогнозира.
В Женева на масата за преговори срещу правителствения сирийски екип ще седнат членовете на Висшия преговорен съвет, формиран в Рияд, но той е изцяло функция на Саудитска Арабия и Турция. Интересно е и има въпросителни около какво точно ще преговарят двете страни на кръглата маса. Това обаче няма да са сирийско-сирийски, а всъщност американо-руски преговори. Това се доказа и при предишния кръг от преговори. Сега Турция и САЩ са в противоречие, Русия и Иран – по отношение на Сирия, кюрдите си имат собствени интереси. На дипломатическата кръгла маса в Женева се събира амалгама от интереси, нещо като кубчето на Рубик и не е ясно кой ще успее да го сглоби. Опитът за преврат в Турция допълнително усложни остановката.
Затова вместо рискови прогнози, по-добре е да се анализират турско-американските отношения и доколко САЩ може да повлияе на Анкара и доколко Турция може да им повлияе да си променят отношението към кюрдите. Както и кога конфликтът в Сирия ще се реши. Винаги съм бил песимист за прогнозата кога това ще стане. От 5 г. продължава гражданската война в страната, но няма нечие надмощие, само леко настъпление в последно време на правителствените войски. По-скоро виждаме агония в региона, отколкото перспективи за умиротворяване. И няма ли ги въздушните чадъри на САЩ и Русия, както и помощта на Иран, в сложната обстановка на терен трудно се изтласкват силите на терористите. Защото конфигурациите на антитерористичните сили трудно се сглобяват и бързо се разпадат – всеки от полевите играчи е със свои политически интереси.
Ако Халеб бъде превзет от правителствените войски, със сигурност ще има поредната бежанска вълна към Турция. Но дали турците ще ги приемат е под въпрос, защото и те започнаха да строят стена на границата си. Всъщност бежанците не са преставали да бягат към Турция. Има дори една маса от бежанци, които са на път да се установят в турската държава, тъй като президентът Ердоган беше обещал гражданство на около 300 хиляди сирийски бежанци – млади, квалифицирани, които да допринесат за развитие на турската икономика. Опозиционните партии, до една, бяха против това намерение на президента. Любопитно беше, че в трите дни на Рамазан-Байрама няколко десетки хиляди сирийски бежанци се завърнаха по родните си места за празника, след което се върнаха в бежанските лагери в Турция. Вероятно се е получило пренасищане на бежанската вълна, защото има сирийци, които живеят добре в териториите, контролирани от правителството, други са се вписали в районите, контролирани от бунтовниците или „Ислямска държава” и в момента бягат основно онези, чийто живот пряко е застрашен. Сирийците са информирани за промените в миграционната политика в европейските държави и това в голяма степен ги обезкуражи. Числата на бежанците сега са значително занижени в сравнение с м. г.
Сега много анализатори прогнозират как американската външна политика ще се промени спрямо конфликтите в Близкия Изток и към ситуацията конкретно в Сирия. Не виждам големи шансове за Тръмп, защото този избор би бил равнозначен на американски Брекзит. Сега няма конкретни анализи и намерения за политика нито от единия, нито от другия кандидат. Хилъри Клинтън би имала политика по-сходна с тази на Барак Обама, но много по-настойчива и твърда в отстояването на отношенията с Израел. По време на номинацията си тя ясно изведе като свой приоритет гарантирането сигурността на Израел. Затова очаквам да бъдат възстановени добрите отношения между двете страни. При Клинтън, за разлика от Тръмп, ще бъдат по-силно чувани предложенията на военните. За разлика от Обама, който водеше битката срещу „Ислямска държава” на ръчно управление. Затова очаквам по-голяма автономия на военните при нейния избор. Тези президентски избори в САЩ не приличат нито на онези през 2008-а, нито през 2000-а година.
Записа Росица Цонева
