Август – наложил се като отпускарския месец, неизменно е свързан с джаза в Банско. Джаз фестът неусетно остарява, трупа години – 19, които му личат (за хубаво – противно на шаблона). Тази година към традиционните дни са прибавени още два, така че имаме вече осемдневна музикална ваканция – от 6 до13-и, с неизменните два предфестивални, единият винаги свързан с класическата музика. Желанието на създателя д-р Емил Илиев градът да стане световен джаз форум го амбицира във всяко следващо издание да разширява териториите и да прибавя нови изпълнители-звезди.
Традиция и изненади
Сега любопитната изненада е джазбенд от Китай, а от топсветовните – три пъти номинираната за „Грами“ с мултиплатинен дебютен албум The Soul Sessions (2003) Джос Стоун. Утвърдената линия върви с познатите лица (Васил Петров, Цвингенбергер, например), но пък всеки от тях предлага нова изпълнителска концепция. Ако в предишен път Цвингенбергер експериментално ни свири буги- вугито си, поделяйки акустичния роял с Кейто Сайто, явно за да покажат, че и за японците не е чужд този шеметен музикантски стил (всъщност, двамата имат вече и издаден общ албум „The Joy of Boogie Woogie Live“, 2012, а Кейто е лидерът на бугивугито в Азия), то сега ще представят на публиката цялостна обща програма. Васко Петров пък се появи с нови, съвсем млади музиканти – Станислав Арабаджиев трио, и различен за него стил – блус. Дали това ще е новият му имидж, ще видим, но сподели откровено: „Най-накрая се престраших да се обърна към блуса, който досега ми беше terra incognita. Не че се плашех толкова от жанра, колкото, че не ми е присъщо да пея такъв тип музика. Сега се уверих, отдава ми се.“ Аранжиментите на парчетата са общи, а момчетата са ентусиазирани професионалисти: Въображение и малко рутина трябва да има човек. Залагаме на комуникацията помежду ни – казват те.
Неочакваната Йорданка Христова
Да се открие джазфестивалът с Йорданка Христова, макар и неостаряваща, с бигбенд „Благоевград”, все пак си е риск. От една страна, навява ретро (като репертоар и стил), от друга, нейната енергичност и самоирония показват колко годините са определена условност, особено когато гласът не те предава. А с бенд си е и живо предизвикателство. Убедихме се и от аплодисментите на препълнения площад. „Мога да не съм джаз певица, но пея със суинг“, увери изпълнителката, която пее на 18 езика, вкл. на китайски. И го демонстрира. Когато разбира, че ще има за първи път и музиканти от Китай, предлага на Доктора – основен селекционер, да ги поздрави със заглавието „Жасминов цвят“ – популярна китайска народна песен от 18-и век (дори Пучини я използва в „Турандот“). С диригента на бенда Борис Янев умуват и заедно от фолклорен, нямащ нищо общо с джаза, я правят в модерен вариант.
Доколко в съвместната си работа можете да влияете на отдавна вече изградени певици, както в случая с Йорданка Христова или изцяло се съобразявате с изискванията им? – питам маестрото. „Разговаряме. Мога да й предложа, но не исках да я притискам с репертоар, който не е пяла, при условие че има утвърдени песни. Трябва да се чувства сигурна, защо да учи някакви неща в последния момент. Ето сега китайската песен е нова, но предложението беше нейно. Другите песни ги е записвала с бигбенда на Националното радио.
Джаз по китайски
Цялата реакция – китайци и джаз?!, си остава едно предубеждение, докато не чуете на живо как звучат атрактивните „Голдън Буда джаз бенд”. Оказа се, че в България са за втори път, 2012-а били в Русе, но видели само сняг. Дали са се уплашили от студа, не е ясно, но чухме едно музикално-стихотворно творение, създадено от основателя на бенда пианиста и композитор Kong Hongwei, със заглавие „Зима“. На собствения му прякор от ученическите години – Златният Буда, е нарекъл и групата. Както е известно, в края на 80-те и началото на 90-те години джазът не е достатъчно разпространен в Китай. Конг се самообучава, но по-късно заминава за Щатите, а там 10 години свири заедно с друг член от групата – китариста Адам (Huang Yong (Adam). Първоначално започват с трио. Днес към двамата са прибавили барабани и саксофон, но разнообразени с китайска китара – руан, китайска флейта и други самобитни разновидности, които сменяха по време на изпълнението.
Звучаха ту в синхрон, ту диалогично, суингираха в смесицата традиционна музика–джаз, но беше оригинално.
По стъпките на Великия Джанго
В много раздвижена – вечер на джипсиджаза, бяха събрани унгарската „Панкастик!“ и германците Реан Сиед бенд. Не че между тях има цигани. Точно това ги кара да се отнасят с човешки и професионален респект към тази музика и да използват (или не) по-различни инструменти. Унгарците например, за техния джангопоп бяха прибавили цимбал, инструмент, характерен за циганските оркестри в Унгария. Групата на китариста Реан Сиед си е избрала стила, макар музикантите да са с корени от Италия, Пакистан, Полша – Силезия. А общото е, че живеят в една и съща страна – Германия, в един и същи град – Вюрцбург (на немски Würzburg) и трима от тях са учили в едно и също училище. Явно затова имат басистка – италианката Сабрина Дамяни, толкова рядко срещана позиция за жена в джаза. Разбира се, имат цигулар, но пък липсват барабани. Оказа се, че китарата се използва и за суингбарабан. Стилът, наречен цигански джаз, или джаз мануш, се изпълнява основно във Франция и е създаден от Джанго Рейнхардт (Django Reinhardt, на фр. Jean Baptiste Reinhardt, 1910-1953), френски джазкитарист, известен сред джазмените като „Великият Джанго“. Смесица е от синти и американския джаз. Инструментална, а не вокална музика. Групата съществува от 13 години,
Коктейл от изпълнители и стилове
За първи път в Банско е и Сузана Савоф – Австрия (с поканата на австрийското посолство). По фамилията й случайно открихме, че е с български корен, иначе, тя не знаеше грам български. Нейният дядо – софиянецът Димитър Савов, като млад напуска България, за да учи инженерство в Австрия. Сузана е учила испанска и английска литература, но се запалва по музиката, вероятно от двете си сестри, професионални певици. И с двете има групи. Пее, пише текстове – „на английски и се надявам че стиховете ми звучат добре“ и в триото свири на пиано.
Очевидно трябва да си много запален по музиката и джаза, за да пееш под дъжда, но и да накараш публиката да слуша мокра под чадърите. Така певицата – професор в НМА „Панчо Владигеров“, Стефка Оникян и класът й с музикантите от катедрата „Поп и джаз изкуство“, показаха мотивираност и ниво. „Съзряване, опит и много репетиции, всъщност, много работа.“ – е единствената рецепта на преподавателката. За втори път фестът е отворен за младите български таланти (2014), затова вече са познати имената на Весела Морова, Кристина Кирова, Николай Стоянов, Наталия Тенева.
Абсолютно модерен джаз този път във фестучастието си показа Маги Алексиева-МЕЙ, която от година пее с френското „Берте трио”. Класата вече си личи. Тримата са респектиращи музиканти – и по биографиите им личи (французи с италиански произход), с твърдо звучене и електрически саунд. Ако миналата година Маги представи стандарти от 40-те, макар и в по-различен аранжимент, с групата български музиканти, то сега формата е фюжън. Соул, фънк, джаз, рок и R&B – типът на отлич
ителния „Уайнхаус” стил (Amy Winehouse). Промотира част от новия си албум, продуциран от американския барабанист Пуджи Бел, и песни от неговия последен албум с предимно авторски композиции.
