Американски разрушител акостира в северния китайски пристанищен град Циндао. Това е първото посещение на американски кораб в страната, откакто Пекин реагира гневно на съдебно решение, че експанзията на Китай в Южнокитайско море е незаконна, съобщи АП.
След пристигането в дома на Северния флот на Китай американският кораб USS Benfold проведе учение с китайските ВМС. Командир Джъстин Хартс заяви, че посещението цели „изграждане на отношения“ с колегите от Китай.
В края на юли стана ясно, че през септември в спорната територия на Южнокитайско море ще се проведат съвместни китайско-руски военноморски учения. Игрите ще бъдат по въздух и по вода, съобщи говорител на китайското министерство на отбраната. Според него става въпрос за „рутинни“ учения „ненасочени към трета страна“ Пекин и Москва поддържат близки военни и дипломатически връзки, често в противовес на Запада и основно на САЩ, нееднократно посочват информационните агенции. Двете държави редовно провеждат съвместни военни учения.
Независимо от това, че Пекин отрича насочеността на ученията срещу други страни, Западът все пак не може да си затвори очите. Събитията се развиват на фона на усложняването на ситуацията в спорните води в морето. Напрежението се усили, след като арбитражният съд в Хага постанови, че Китай няма исторически права върху тях, а като допълнение разкритикува екологичното влияние на китайците над околната среда. В Пекин не се съгласиха с доводите на Хага. В САЩ след решенията на Хага започнаха да очакват развитие и усложняване на ситуацията.
Кой за какво претендира?
Южнокитайско море e част от Тихия океан и е разположено на юг от Китай. Площта му е 3 500 000 км2. В морето се намират архипелази от стотици острови, много от които са постоянно под водата. В акваторията му са открити огромни залежи на нефт и природен газ. Поради тази причина островите Спратли и Парасел са спорна международна териториална зона, за която претендират няколко държави в региона на Югоизточна Азия. В този спор участват Китай, Филипините, Виетнам, Малайзия и Тайван. Често се стига и до открити бойни действия между изброените държави за контрол над тези острови.
Споровете и териториалните претенции за Южнокитайско море текат от десетилетия. Много са и държавите, които граничат с него. По оценки това е конфликтът с най-сериозен потенциал за избухване на война в далечна Азия. Народна република Китай, както и Тайван (известен и като Република Китай) традиционно претендират за почти цялата акватория. Те отбелязват исканията си с така наречената деветпунктова линия, която пък се припокрива със заявените територии на всяка друга държава в района. Индонезия, Тайван и Китай претендират върху водите североизточно от островите Натуна. Същевременно Филипините, Китай и Тайван настояват, че притежават плитчината Скарбороу. Виетнам, Китай и Тайван искат водите западно от островите Спратли. Самите острови са обект на териториален спор между Виетнам, Китай, Тайван, Бруней, Малайзия и Филипините. Другият спорен архипелаг – островите Парасел, са претендирани от Китай, Тайван и Виетнам. От своя страна Малайзия, Камбоджа, Виетнам и Тайланд не могат да поделят Тайландския залив. Сингапур и Малайзия спорят помежду си за проливите Джохор и Сингапур.
Най-енергично защитават претенциите си Китай и Виетнам. До 1974 г. двете страни (конкретно Южен Виетнам) контролират части от островите Парасел. При кратък конфликт, в който са убити 18 войници, Китай взима контрола над целия архипелаг. Така е и до днес. Островите Спартли пък стават сцена на морска битка между двете държави през 1988 г. Убити са над 70 виетнамски войници. Оттогава редовно се появяват съобщения за сблъсъци между различни морски съдове в района.
През Южнокитайско море преминава търговски път с товарообмен от 5 трилиона долара в година.
Необходимо е да бъдат припомнени нееднократните обвинения от страна на Китай към САЩ за разпалване на напрежение в района посредством въвеждането на военни патрули. Освен това, САЩ откровено взимат страната на опонентите на Пекин в спора. Обаче Вашингтон всячески отрича това и уверява, че не поддържа никого, а се стреми само „да утвърди правото на свобода на корабоплаването в Южнокитайско море“, отбелязва Ройтерс. Всичко това прави морето част от споровете между САЩ и Русия, като Москва открито и не толкова защитава позицията на Пекин.
Решението на Хага
Обявените за септември руско-китайски учения идват във време на повишено напрежение в диспутираните води, след като арбитражен съд в Хага отсъди миналия месец, че Китай няма исторически права над Южнокитайско море и разкритикува унищожаването на околната среда в региона. Китай, който не взе участие в процеса, отхвърли решението на съда. Съдебният спор беше иницииран от Филипините. Пекин разкритикува САЩ, че насърчават действията на Манила. Миналата седмица пък говорител на китайското външно министерство подчерта, че САЩ, Япония и Австралия подбуждат регионално напрежение, след като те излязоха със съвместно съобщение, призоваващо Китай да не изгражда военни постове или да предявява териториални претенции в спорните води.
Освен от Русия, Китай обяви, че ще търси подкрепа и от Индия. На 6 август стана ясно, че външният министър на Китай Ван И ще посети Индия за три дни от 12 август, писа Times of India. Той ще се опита да предотврати присъединяването на индийския министър-председател Нарендра Моди към повдигането на противоречивия въпрос за Южнокитайско море по време на срещата на Г-20 в Китай в началото на септември.
Китай е изключително обезпокоен, че няколко държави, включително САЩ, ще повдигнат въпроса, след като международен трибунал отхвърли претенциите на Пекин над по-голямата част от акваторията на морето. Пекин не беше доволен от признаването на решението от страна на Индия, която заяви, че конвенциите на ООН трябва да бъдат ефективно прилагани и замесените страни трябва да си сътрудничат в това отношение. Китай не иска тази дискусия да бъде предмет на срещата на Г-20 и ще иска Индия да не се присъединява към никоя страна, която ще повдига въпроса.
По-рано Ройтерс съобщи, че засега китайското ръководство се противопоставя на натиск от елементи в армията за по-твърд отговор срещу решението на арбитражния съд в Хага. Има притеснения, че може да възникне провокация и сблъсък със САЩ. До момента Пекин не е показал признаци, че иска по-твърди действия. Точно обратното, призовава за мирно разрешаване на споровете чрез диалог като в същото време обещава защита на китайската територия. Но някои елементи в армията настояват за по-силен, потенциално военен отговор срещу САЩ и съюзниците им. Това твърдят четирима източници, които имат тесни връзки в армията и сред ръководителите на страната. Армията е готова, каза един от тях пред осведомителната агенция.
Но заеманата в армията на Китай позиция след съдебното решение увеличава риска от провокации или инциденти в Южнокитайско море, което може да доведе до много сериозен сблъсък.
За капак в края на юли на срещата на страните членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) не бяха отправени остри критики по адрес на Пекин. Дори не беше споменато решението от Хага. Това се разглежда като победа за азиатския гигант, смятат от АФП. Засега никой не се готви за война в региона, но много държави, включително Япония са нащрек. Ще има ли скоро решение конфликтът, или безизходицата ще продължи още десетилетия? По-вероятен е вторият изход.
