– Г-н Ковачев, с какво сравнявате ситуацията в момента в България и Европа?
– Ситуацията е наистина уникална. Предизвикателства пред континента ни е имало винаги и от най-различно естество – предимно вътре в Европа, водени са войни. Но сега от Юг, от Югоизток и от Изток имаме предизвикателства, свързани със сигурността на европейските граждани. И те водят до изостряне на политическите страсти в страните – членки на Европейския съюз, до злоупотреба със страховете на гражданите от популисти, които ги експлоатират за политически цели. Заради това виждаме как във Великобритания с малко гласове беше спечелен референдумът точно от тези, които злоупотребиха със страховете на британците за сигурността им заради засилващата се миграция. И Льо Пен във Франция играе на тази струна, и Вилдерс в Австрия, и в Германия го има. Но важното е как действат партиите център-ляво и център-дясно в Европа, призвани да отговорят на тези страхове. И да се противопоставят на тези, които искат да разделят Европа отново. Защото само заедно можем да се справим с предизвикателствата в света. Надали поотделно страните-членки могат да се изправят срещу мигрантската вълна и срещу други предизвикателства. И че не е добро решение, ако държавите се заобиколят с каквато и да било висока ограда и се изолират от останалия свят. Това е невъзможно, това е популизъм.
– Какво е, според Вас, решението?
– Трябва да търсим решенията заедно – и за миграцията, и за опазване на външните граници чрез европейските инструменти. Формулата е усилията на националните държави, плюс работата на Европейската служба за брегова охрана и на сухопътните граници, плюс отбранителният капацитет на Европа. Европейската армия не е химера или фантазия. И не в мисленето от XIX или началото на ХХ век, а като споделяне на отбранителен капацитет по отношение на различните видове войски – ВВС, ВМС или Сухопътни. Освен това по отношение на сътрудничеството в разузнаването с нашите съюзници и партньори. Терористите не признават националните граници и по същия начин националните ни разузнавания „не свършват“ на националните ни граници. Националните разузнавателни служби са задължени да си сътрудничат, бързо да преодолеят недоверието, което съществуваше между тях. Затова като европейски федералист отново се изказвам за създаване на Европейска разузнавателна агенция. Такава функция може да поеме и Европол.
– Като превантивната фунция срещу заплахите за сигурността?
– Да, колкото и да имаме представителство на полиция и войска по улиците на европейските градове като Париж, Брюксел, Берлин или Мюнхен, тя не е достатъчна и не може да предотврати организиран терористичен акт. Тя идва след него или по време на извършването му… Но самата превантивна работа – информация за спящите терористични клетки, как комуникират помежду си, откъде са влезли се осигурява от разузнавателните структури чрез анализа на събраните бази данни. Затова трябва тези бази да бъдат споделени не само между всички страни – членки на ЕС, но и със САЩ, Австралия, Канада и навсякъде, където има събрана информация за потенциална опасност.
– Как Европарламентът ще отговори на динамиката в средата за сигурност ?
– ЕП винаги е изказвал позициите си за повече интеграция и солидарност. Проблемът е в столиците на страните-членки. Европейският съвет е мястото, където се вземат окончателните решения, докато ЕП е съзаконодател с ЕС за вземане на съвместни решения. А правителствата би трябвало да са много по-единни в отговора точно на тези предизвикателства. Колкото и някои да се съмняват в това, европейските граждани очакват от ЕС да свърши повече работа в областта на сигурността. Това означава, че с новата Европейска служба за брегова охрана, която започва работа през октомври, се очаква качествен скок в охраната и на морските, и на сухопътните европейски граници – със споделянето и на разузнавателна информация, и на отбранителен капацитет. Необходима е и по-единна европейска външна политика. Европа не може да бъде само пожарогасител при конфликтите около нас и да финансира хуманитарните си действия, а активно да участва в намирането на решения на тези конфликти. Нас не ни вземат насериозно поради това, че не сме единни. Гласът на Могерини, външният министър на ЕС, не е толкова силен, колкото гласът на външните министри на Германия или Франция, например.
– Т.е., нейният телефон не се превърна в „телефона на Европа“?
– Да, и точно затова отговорът е в столиците и доколко държавите ще са подвластни на този популизъм, защото в тази ситуация националните интереси съвпадат с европейския за сигурност на европейските граници. Но има и популизъм, който дърпа чергата към себе си и за него трябва да се казва истината.
– Отсега обаче държави като Австрия отказват искания от Турция свободен визов режим за гражданите й?
– В никакъв случай не бива да бъдем зависими от това какво иска Турция от нас. ЕС има своите правила и ако Анкара изпълни всички 71 изисквания по отношение на безвизовия режим, ще го получи. Но тя далече не ги изпълнява. Ние не трябва да правим компромис. Надявам се Турция да иска да продължи по европейския си път, колкото и в момента да не сме убедени от действията й в това. Колегите ми в ЕП изказаха огромните си притеснения, че заплахите да се развали споразумението за бежанците през есента ще стане факт.
– А ако Анкара пренебрегне споразумението и у нас „се пуснат“ бежанци, как ще реагира ЕС?
– Какво означава „да се пуснат бежанци“? Първо, заедно с Европейската служба ще охраняваме нашата граница и не бива да допускаме големи количества мигранти да я нарушават. И съм убеден, че ако на турско-българската граница все пак това се случи и ние сами не се справим, за да ги върнем обратно, Европа ще бъде солидарна и ще ни подкрепи. Но смятам, че поне засега споразумението с Турция работи и нелегалните мигранти ще бъдат връщани. Но това са хора, не е стока да я натовариш, затова не е просто…Някои рискуват живота си по Средиземно море или по сухопътните граници. Има опити да се преминава и през Черно море. А там опазваме границата много по-добре, отколкото на други места.
– Ще се обединят ли евродепутатите ни срещу тази „несолидарност“ засега на ЕС, по думите на премиера ни?
– Нашите евродепутати като цяло имаме общи инициативи непрестанно. Подкрепени сме и от мнозинството на ЕП – че с България и Гърция ЕС като цяло дори е задължен да бъде солидарен. Проблемът не е в ЕП или ЕК, повтарям, че той е в някои страни-членки в ЕС. Беше решено България да участва в новата Европейска служба за брегова охрана в резултат и от натиска на евродепутатите ни и от българското правителство. Много недалновидно е „лесното“ решение на популистките партии всеки да гледа себе си, защото в Европа сме заедно и надали поотделно можем да се справим по-добре и да спрем мигрантите още на външната граница на ЕС. Защото все още целта на мигрантите не е България, а вътрешността на Европа. А що се отнася до безвизовия режим за турските граждани, прогнозирам, че въобще няма да се стигне до такова решение, без дори ако едно от условията, поставени пред Турция, не бъде изпълнено. И сме много далече от общо разрешение, въпреки че Анкара очаква това да се случи през октомври. Европейските институции, обаче, заявиха, че както за всички останали страни, така и за Турция, компромис няма да има-и за правата на човека, и за свободата на медиите, и за антитерористичния закон.
