Миналия път разгледахме петте жени министри на отбраната в страни-членки на НАТО. Но това не са единствените представителки на нежния пол в силовото ведомство. В някои неочаквани държави като Еквадор например на поста в момента е трета жена. Информациите за част от тях са оскъдни, други провокират противоречиви реакции. Ето вижте:
Марси Пейн
Австралия
Марси Ан Пейн родена през 1964 г. в Сидни. От 1997 г. е сенатор от Либералната партия, отговарящ за Нов Южен Уелс, преизбирана е няколко пъти. През 2015 е избрана за министър на отбраната, като тя е първата жена на поста в страната си.
Учила е в университета в Нов Южен Уелс, завършила е правни науки. Член е на Либералната партия от 1982 г. Като сенатор участва в комисиите по външна политика и търговия. През 2010 г. , докато партията и е в опозиция, Пейн е назначена за министър в сянка по въпросите на развитието и заетостта на коренното население. Заема и други подобни постове като министър в сянка и парламентарен секретар в сянка. В правителството на Тони Абът в периода 2013-2015 г. заема поста министър на човешките връзки.
Томоми Инада
Япония
Тя е най-новото попълнение сред жените, заемащи поста в света. Само преди дни премиерът на Япония Шиндзо Абе направи промени в правителството, като смени министрите на отбраната и на икономиката. Същевременно Томоми Инада не е първата жена, оглавявала военното ведомство в страната си. Преди нея поста е заемала Юрико Койке, която отскоро е губернатор на Токио.
Досега Томоми Инада беше председател на политическия съвет на управляващата Либерално-демократическа партия. Като министър на отбраната тя смени Ген Накатани. Инада е известна в твърдите си консервативни убеждения. В предходното правителство на Абе тя беше министър на административната реформа.
Инада е адвокатка на 57 години. Назначаването й на поста стана само ден, след като японското правителство публикува своята Бяла книга за отбраната, в която изразява безпокойство от действията на Китай и от териториалните претенции на Пекин. Инада беше посрещната, образно казано, на поста и от нов залп от севернокорейски ракети.
Родена е на 20 февруари 1959 г. Политик с дългогодишен стаж, преди да получи министерския пост тя беше четвърти мандат депутат. През 2005 г. беше избрана за първи път за депутат в Камарата на представителите. Забелязана е след нейно обръщение към управляващите на тема военните престъпления на Япония. Преди това като адвокат Инада защитава позицията на правителството за храма Ясукуни, както и ищец във връзка с известното от Втората китайско-японска война „Състезание да убиеш 100 души с меч“.
Първият казус засяга шинтуистки храм, в който са погребани душите на войни от императорската армия, загинали във войните в периода 1867-1951 г. Проблемът идва от там, че сред погребаните близо 2 милиона и половина души, 1068 са обвинени във военни престъпления във връзка с Втората световна война. Скандал избухва винаги, когато храмът бъде посетен от представители на правителството.
Вторият случай е за двама офицери от японската императорска армия, които влезли в спор кой пръв ще успее да убие 100 човека с меча си. И двамата са екзекутирани за военни престъпления след това. Реалността на това събитие нееднократно е оспорвана, по-често с оспорването се занимават японските националисти, както и историците-ревизионисти, които отричат и Нанкинското клане. По време на войната състезанието е отразено широко в японските медии, като скоростните убийства на китайци са наречени „героично“ деяние. Макар вестниците да твърдели, че двамата бойци са влезли в схватка със своите жертви, смята се за по-вероятно убитите да са невъоръжени пленници. През 70-те години на ХХ век във връзка с този казус в Япония се разгарят спорове за военните престъпления и по-специално за автентичността на Нанкинското клане. Последното споменато събитие се отнася до масови убийства и изнасилвания на цивилни в Нанкин, започнали при завладяването на града от японците на 13 декември 1937 г. и продължили шест седмици. Убити са между 40 000 и 300 000 души по различни оценки.
Така или иначе Инада губи делото. След това започва да се занимава с политика. Като такава тя настоява за политическа подкрепа за честта на японските войници в периода от Втората световна война и за техните семейства.
Политическите позиции на Инада са близки до тези на действащия японски премиер Шиндзо Абе. Двамата искат поправки в конституцията, създадена в следствие на окупационната политика на САЩ след войната. През 2015 г. Абе подготви обръщение по повод на 70-тата годишнина от края на Втората световна война. В него той спомена, че не е необходимо да се изразява постоянно разкаяние и японците трябва да спрат да се извиняват постоянно на Китай и на други азиатски държави. Според него военна инвазия не е подходящият термин за действията на Япония в азиатските държави по време на войната.
Носививе Маписа-Нкакула
република
Южна Африка
Носививе Маписа-Нкакула е политик от лявата партия Африкански национален конгрес, която доминира в страната след края на Апартейд през 1994 г. Родена е през 1956 г. Има учителска диплома от колежа Бенсонвале. Омъжена е за Чарлз Нкакула.
През 1984 г. Маписа-Нкакула напуска ЮАР и преминава през военна подготовка в тренировъчни лагери в Ангола и в СССР. През този период тя е и шеф на комисията, която разследва дезертиране на членове на въоръженото крило на нейната партия Умкхонто ве Сизве в Ангола. През 1993 г. тя е избрана за генерален секретар на женската лига в Африканския национален конгрес. В периода 2004-2009 г. тя е вътрешен министър, а през 2009-2012 – министър на правосъдието.
От юни 2012 г. е министър на отбраната и военните ветерани. Назначена е от президента Якоб Зума
Мария Фепнанда Еспиноза.
Еквадор
Родена е през 1964 г. в Саламанка, Испания, по време на престой на родителите си там. Завършила е социални науки и науки за Амазония. Има докторска степен но антропология и политически науки. По-известна в родината си е с поетическата си дарба – през 1990 г. печели „Първата национална поетична награда на Еквадор“.
В политиката заема различни постове. При президента Рафаел Кореа Еспиноза е външен министър и министър на търговията и интеграцията в периода януари-декември 2007 г. След това за година е специален съветник на председателя на Великото народно събрание Алберто Акоста, което в този период пренаписва конституцията на страната. По-късно заема поста постоянен представител на Еквадор в ООН. От 2012 г. е на поста министър на отбраната. Тя е третата еквадорка на поста след Гуаделупе Ларива и Лорена Ескудеро.
През март 2013 г. телевизионният канал Екуавиза съобщава, че има бунт сред военните във връзка с повишенията на някои полковници в генерали. Президентът Кореа заповядва на Еспиноза да съди телевизията за фалшива информация. На 18 март от медията се извиняват за случая и заявяват, че новината не е била потвърдена от независим източник.
Райчел Омамо
Кения
На поста е от 15 май 2013 г. Назначена от президента Ухуру Кенията. Завършила е университета в Кент, адвокат е по професия
Марта Елена Руиз Севиля.
Никарагуа
Адвокат и нотариус по професия Севиля е завършила Карловия университет в Прага. Специалист е по международно право. Според официалната и биография започва политическата си кариера в националният орган на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Координатор е и в комисията по премахване на мини в Никарагуа. Член е на Конференцията на министрите на отбраната в Двете Америки. Служи като генерален секретар в Министерството на околната среда и природните ресурси.
От 2014 г. е министър на отбраната.
