Кой сте вие, мистър Еркол?
Чуждестранните киноисторици квалифицират Джордж Еркол като „английски филмов оператор“, но той е наполовина ирландец и наполовина французин. Причисляват го към „най-изтъкнатите хроникьори в историята на ранното кино“, ала личността му тъне в информационен мрак. Знае се, че започва кариерата си в лондонския клон на парижката фирма „Пате фрер“ (открит още през 1902-ра), но не се знае откога? Мълви се, че своя „опит в снимането при боеви условия натрупва по време на Междусъюзническата война“, ала за дейността му на Балканите липсват каквито и да са документални свидетелства. Затова пък е сигурно, че тъкмо французите го изпращат като свой кореспондент на фронта – в самото начало на Първата световна война. През август 1914-а снима край белгийския град Монс (Берген), където британски части се опитват да спрат настъпващата германска армия. Докато един английски майор не му заповядва „да си обира крушите“ (разбирай – кинокамерата) от бойното поле, заявявайки недвусмислено, че в противен случай ще го разстреля!
Есента (най-вероятно) кинооператорът бива изпроводен от работодателите си като „специален кореспондент“ в Москва, където „Пате“ има свой филиал от февруари 1904-а.
За Скобелевския комитет
И той го прави (през октомври-декември 1914) – край Варшава, Белява, Влодава, Тарнов, Немиров, Пшемисъл, обсаден от руската Трета армия, командвана от българския ген. Радко Димитриев… Еркол отразява отстъплението на австрийците по целия Галицийски фронт, отпразнуването на Рождество Христово (Коледа), посрещането на новата 1915 година, а в ранната й пролет и превземането на Пшемисъл (9 март)… Тогава и там се запознава с руския кинооператор Пьотр Карлович Новицки (виж броя от 8.VII.2016). През февруари 1915 излиза на екран филмът „Пред Пшемисъл“ (http://shootingthegreatwar.blogspot.bg/2015/07/george-ercole-pathe-news-war.html), а през април – „Падането на Пшемисъл“, заснет от Еркол и Новицки. Освен във випуските от серията „Руска военна хроника“ на Скобелевския комитет кадрите на британеца биват включвани и в седмичните кинопрегледи на „Пате“ – още в началото на 1915-а комитетът предоставя на „Братята“ правата върху всичките си военни кинохроники, които французите незабавно започват да включват в своя „Пате журнал“ (известен като Pathe News Weekly в англоезичните страни). През май Джордж Еркол филмира действията на 14-и картечен автомобилен взвод край градчето Ниско (Галиция). По време на работа бива раняван – на два пъти, но се отървава сравнително леко. Храбростта му не остава незабелязана – император Николай II го награждава с Георгиевски кръст.
На Черноморското крайбрежие
Сетне смелчагата е прехвърлен от западната в източната част на Украйна – за да отразява военните действия в Черно море. В периода от края на март до края на май ще да е увековечил „Меджидие“ – тогава крайцерът е бил на посоченото вече място, тогава той би могъл да бъде заснет в описаното вече състояние. През август в The Moving Picture World се появява материалът „Няколко забележителни военни сцени, заснети от „Пате“, който (най-вероятно) дава повод на мнозина изследователи да приписват на Еркол авторството на кинокадри, показващи „морски битки“ между „руски и германски параходи в Черно море“, „стрелба на руски кораби срещу турската флота“, „потъването на няколко турски плавателни съда“, „обстрел срещу фортове покрай Босфора“… За съжаление, описаните епизоди не са съхранени – изключение прави само този с „Меджидие“, но пък тогавашната преса свидетелства, че Скобелевският комитет разпространява два „военно-маринистки“ филма: „Бомбардировка на фортовете край Босфора от нашия доблестен Черноморски флот“ (прожектиран за пръв път на 28 март 1915) и „Действията на Черноморския флот“ (29.II.1916), показвал морски бой в залива Ерегли (Турция) с участието на броненосците „Естафий“ и „Йоан Златоуст“ (печално известни с факта, че са обстрелвали Варна) и завръщането им в Севастопол. Но техен създател едва ли е бил Еркол. Въпреки оскъдната информация за него обаче може да се каже уверено, че той се е ползвал с изключителното доверие на върховното руско командване – при това не само флотското!
Из Кавказ
Че е било така свидетелстват заснетите от пришълеца през 1916 кинохроники, появили се същата година и на екрана. Обединени впоследствие в двусерийния филм „Героичният подвиг на Кавказката армия“, те проследяват пътя на руските войски през Армения и Източна Турция, превземането на градовете Ерзурум (февруари), Трапезунд (април) – защитаван от германските линейни крайцери на турска служба „Бреслау“ и „Гьобен“, съпровождали „Меджидие“ във фаталния за него 21 март 1915, и Ерзинджан (юли)… Еркол смогва дори да портретира както Великия княз Николай Николаевич – върховен главнокомандващ на Руската империя (1914–1915), наместник на Кавказ (1915–1917) и първи братовчед на император Николай II, така и и ген. Николай Юденич – командващия Кавказката армия (1915–1917).
През 1917 Джордж Еркол снима на Румънския фронт. Най-вероятно в Добруджа, където руският корпус, пристигнал да подкрепи румънските войски, отстъпва под напора на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България). Но едва ли се е завърнал с „победоносни“ кадри, защото по това време Трета българска армия отдавна е завладяла цяла Добруджа – чак до делтата на Дунав. А и на самата Русия не й е до кинопропаганда, там „ключовата дума“ вече е революция – Февруарска, Октомврийска, Велика…
Десантът в Далечния Изток
Турбулентната ситуация разтърсва здраво и киното – на 26 март 1918 г. Скобелевският комитет бива национализиран, а на 20 май – ликвидиран (имуществото му е предадено на Петроградския кинокомитет). Въпреки това Еркол филмира десанта на Съюзническите експедиционни сили (англичани, американци, японци) във Владивосток, осъществен през август. Макар сам да твърди, че заради това бил арестуван, той успява да изпрати в Европа кадрите, които тутакси биват включени в поредния киножурнал на „Пате“ (№ 68). Месец по-късно The Moving Picture World му посвещава пространна статия, величаеща го като „фамозния военен кинооператор на „Пате фрер“. Тъкмо този материал, изключително богат фактологически, е изворът, от който днешните изследователи най-често черпят биографични данни за камерамена (на 28 май пък го представя в. „Шанхай Таймс“).
Гладът в Поволжието
Пожарът в Смирна
В средата на септември 1922 -ра този „нисък енергичен мъж“ прави впечатляващи снимки към Измир (откъм залива, очевидно поставил триножника на кинокамерата си върху палубата на кораб) и в самия град, опожарен в края на Гръцко-турска война (1919–1922), в която мюсюлманска Турция бива подкрепена от православна Русия! Подпалвачът се издирва до ден-днешен! Забележителният репортаж, отразил „Великия пожар в Смирна“, също бе „качен“ наскоро в интернет (http://shootingthegreatwar.blogspot.bg/2015/07/george-ercole-pathe-news-war.html).
Над Алпите
През 1924 Джордж Еркол се издига над Швейцарските Алпи – на 16 000 фута (4800 метра) надморска височина. С помощта на двуплощен самолет (биплан), излетял от град Интерлакен и управляван от лейтенант Валтер Мителхолцер. „Бритиш Пате“ не пропуска да популяризира събитието, включвайки го в Pathe News № 61 (https://www.youtube.com/watch?v=8tyCDF7_Uy0).
По-нататъшната дейност на Джордж Еркол е забулена в гъста информационна мъгла. Продължил ли е да снима, или не? Имал ли е семейство, жена, деца, внуци? Днес не се знае дори кога е напуснал белия свят? Но се знае, че той е сътворителят на един от най-култовите епизоди в българския хроникално-документален филм „Балканската война“. Факт, който превръща британеца в частица от летописа на ранното ни кино, вплита името му в историята на нашата култура…
Хипотезата
И все пак загадката си остава – как кадрите с „Меджидие”“са се озовали във филма на Александър Жеков? Съществува вероятност българинът да се е познавал с Еркол – макар и по различно време двамата работят в един и същ офис (московския филиал на „Пате“). „Г. А. Жеков е бил дългогодишен директор на всемирната французка фирма Бр. Пате, в Москва до 1915 г. – уверява през лятото на 1926 в. „Варненска поща“, допълвайки: – и понастоящем монтира втория филм, снет на Галицийски фронт през 1914 – 1915 в армията на ген. Радко Димитриев до паданието на Пшемисъл“. Излиза, че Жеков е придружавал българския генерал на руска служба през цялата Галицийска операция, че заедно с Джордж Еркол са пребивавали по едно и също време на едно и също място, снимайки навярно рамо до рамо! Също любопитна (но и многозначителна) подробност е фактът, че тъкмо в Одеса (а и в Ялта, и в Севастопол) българинът демонстрира своя филм (под титула „Нашите славни дни в Тракия“) през втората половина на 1914 (в. „Кубрат“, 14.VIII.1926). Много е възможно Александър Жеков да се е заседял в Русия до лятото на 1915-а (когато операцията по изваждането на „Меджидие“ вече е приключила), защото именно през юни той се завръща у нас – „от странство в отпуск“ (според собствените му думи). Тогава бива зачислен в „списъците на 8й Приморски полк“, а и назначен (със заповед № 323/15.VI.1915 на министъра на войната) като кинематографист в щаба на III армия. И съвсем накрая – нека не се забравя, че българинът е щурман далечно плаване, след като през 1902-ра завършва Севастополските мореходни курсове от висш разред. Сам твърди, че е „запасен офицер от руската марина“ (в писмо до цар Фердинанд от края на октомври 1912), че е служил или като „доброволец в Севастополския флот“, или „като офицер в руския флот“ (в писмо до царица Елеонора от началото на септември 1912-а). Дребни житейски подробности (на пръв поглед), които обаче биха могли да обяснят донякъде интереса на кинооператора към военноморските дела и морските битки…
Петър КЪРДЖИЛОВ доктор по кинознание
