Хубав лаф пусна един приятел във Фейсбук. „Историята е доказала – пише той – няма културна столица, която да не е горяла – Рим, Александрия и т.н“. Остроумен и доста горчив коментар за изгорелите тютюневи складове в Пловдив, избран за европейска културна столица през 2019 година.
Много се изговори по темата в последната седмица. Дори главният прокурор направи изявление, в което обеща пълно разследване на собствеността и на всички заинтересувани. Доброто в случая с четирите сгради е, че тяхното изпепеляване изостри докрай дебатите за паметниците на културата и ги превърна в един от важните проблеми на обществото. Лошото, че красивите складове едва ще бъдат възстановени. Освен това успешният донкорлеоновски модел на разчистване на терена,може да бъде взет на въоръжение и от други.
Но освен склада със срутена през март фасада, спасен единствено поради намесата на гражданите, освен четирите изгорели сгради, за които единственият обвинен е ментално болен клошар, въпреки видните и с невъоръжено око инвестиционни интереси в Тютюневия град в Пловдив има още много паметници на културата. В момента изглежда, че и те са застрашени, а общината не е в състояние да ги защити. Макар именно Тютюневият град да беше един от четирите важни културни проекта, които спечелиха на Пловдив престижното звание „Европейска столица на културата“ за 2019 г. От казаното става ясно, че, според мен ,основна отговорност за случилото се трябва да носи общината в града.
Сега за инвеститорите – не мога да разбера защо тези хора си купуват паметници на културата, след като имат едно единствено намерение – да ги срутят. Случаите през последните години не са един и два и показват пълната липса на градивно въображение сред финансово обезпечените, които трябва да представляват елит. В София това се случва постоянно. Ще припомня само споровете около Къщата с ягодите, чийто собственик настоява да я срути напълно, с обещанието тя да бъде изградена в същия вид. Макар в същия вид обаче, тя вече ще е копие на себе си, при това без бомбардировки, без пожари или други катаклизми.
Сходен повод, макар и не със стари постройки – протест срещу застрояване на междублоково пространство в „Младост“, предизвика в медиите други крупни собственици – Национална асоциация „Българско Черноморие“. В декларация в защита на подалата оставка кмет на района Цвета Авджиева групата посъветва протестиращите жители на квартала да отидат на село или да емигрират в Северна Корея. Причината – според тях частната собственост стои над всичко и „протестите срещу намеренията на собствениците са грубо погазване на конституционния ред“. Питам се обаче доколко желанието на един човек (фирма, консорциум или каквото поискате) да строи, стои по-високо от интереса на местната общност, на съвместното обитаване. Защото градоустройството на Слънчака (не ми се обръща езика да нарека този бряг слънчев) не е пример за добра урбанистика.
Очевидно е, че инвеститорите и собствениците, залели Черноморието ни с бетон, няма как да видят нищо лошо в запълването на междублоковото пространство. Прави са обаче за едно – редно е собственикът да бъде обезщетен с друг равностоен имот на място, на което няма да пречи. А на мен много ми се иска да стане известна историята около продажбата на този имот и най-вече да се изясни кой кмет на „Младост“ е дал зелена светлина на подобна собственост. Редно е, смятам, въпросният кмет да бъде осъден да обезщети собственика със свои средства. Не за друго, а като възпитателна мярка спрямо бъдещи подобни началници и политици.
Усещате ли връзката между двата казуса? Гражданските протести и в двата случая са си напълно на мястото, тъй като официално страната ни е Демокрация. Думата, създадена още в древна Елада, означава власт на мнозинството над малцинството. Обратното – защитаването на интересите на малцинството над тези на голямата група се нарича Олигархия. А що се отнася до Тютюневия град в Пловдив – честно ще бъде общината в града да реши да се откаже от приза „Европейска столица на културата – 2019“.
