За изследването на д-р Тони Зарев „Душата на книгата“
След успеха на предишната си книга „Литературен детектив“, в новата си – „Душата на книгата (автографи в един разказ за книги, хора и събития)” д-р Тони Зарев отново ще ни смае с много литературни сюжети.
Днес автографите са артефакт, който свързваме на първо място със спортистите и актьорите. Отпечатъкът им е върху фланелки, шапки, топки, бухалки, дискове, плакати, китари, но също и върху китките, гърбовете и дори бузите на своите почитатели. Почитателите не четат, те се възхищават от докосването до звездата. Дори когато звездата е писател, което – макар относително рядко – се случва и днес. Автографът е инвестиция. Фланелката с подпис на Христо Стоичков струва хиляди пъти по-скъпо от фланелка без подпис. Зад сцената, пред гримьорните, и зад оградите на стадионите чакат за автограф множество хора.
Актове на покушение има върху звезди – продължение на току-що измолен автограф, както става при убийството на Джон Ленън от Марк Чапмън. В Пловдив най-страстният колекционер на подписи от знаменити личности Стефчо Автографа години наред е разкъсвал кордони, дегизирал се е като фоторепортер, но все пак се сдобивал с подписите на Стинг, Емир Кустурица, Катрин Деньов, Далай Лама, Борис Елцин, Юрий Лужков, крал Хуан Карлос, шведския крал Густав и папа Йоан-Павел II. Обявяват го за „колекционерът екстремист“. За да вземе автограф от израелския външен министър Шимон Перес с неговата непробиваема охрана, той организира истински атентат. Научил, че в края на обиколката си из Пловдив Перес ще посети Балабановата къща в Стария град. Промъкнал се в старинната сграда и се скрил в ракла. Перес пристигнал с делегацията, Стефчо изскочил от раклата, както сам го коментира в интервю, „като стриптизьорка от торта“.
Истерията по автографите има причина, символният капитал на знаменитостите се мултиплицира – чрез автографите съжителства с тихото надписване на книги до хора, които усещаме духовно близки. Има и автографи на малкоизвестни хора, които за изследователя на културата са с по-висока цена.
Търговците на стари книги различават подписани книги (само с подпис на автора) от книгите с посвещения, книгите от писател на писател и книгите с дарителски текст. Тъй като подписаните от величия книги се търгуват по-скъпо, вече има и книги с фалшиви посвещения и фалшифицирани подписи. Те, както и някои фалшификати на картини, могат да струват също много скъпо! Но дори истинските автографи не са достоверен източник за съдбата на една книга. Книгата може да бъде надписана и никога да не бъде подарена на предвиждания адресат или пък скоро след като бъде подарена да бъде присвоена или открадната от трети човек. А са възможни и многозначителните грешки, когато авторът на автографа е объркал адресата.
Но нека се върнем към новата книга на Тони Зарев – в нея ще научим за нови отношения между Пейо Яворов и съвременниците му, за да разширим кръга от хората, с които е споделял мисли и чувства. Ще видим как едно от обръщенията към д-р Кръстьо Кръстев, когото си представяме с пенсне, потънал в тежки мисли по естетиката на Фолкелт – е наречен „Войводата“. Ще променим представата си за отношенията между писателите – тези, считани за недосегаеми класици, ще ги видим как уважително се отнасят към автографите си, когато посвещават книги на днес слабоизвестни автори.
Йордан Ефтимов
