От предишния брой разбрахме как действа военното разузнаване при усложнена обстановка и в условията на повишена бойна готовност. При пълна бойна готовност целият личен състав на отдел I, отдел „Радиоразузнаване“, отдел „Информация“, отделение „Дешифър“ и част от личния състав на секретната секция (машинописци, чертожници и деловодители) и отделение „Оперативна техника“ се намира в управлението неотлъчно през цялото време на денонощието. Офицерите и чиновниците работят и почиват в определени за целта стаи. Дейността на Управлението се организира съобразно обстановката.
През 1959 г. между Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи в България започват да се установяват по-тесни връзки с цел подобряване на разузнавателната работа срещу главните противници САЩ, Англия и техните сателити, преди всичко Гърция и Турция. Взаимоотношенията между двете министерства се регламентират от съответния документ. В него на първо място е уточнена процедурата по обмяна на разузнавателна информация. Например МНО ще предоставя данни от политически характер на МВР за „вражеските разузнавателни централи и вражеската емиграция“ и сведения за състоянието на политическите партии, предимно в Гърция и Турция чрез братските комунистически партии в тези страни. При размяната на такава информация между двете министерства се указва степента на достоверност, без да се разкриват източниците.
Министерството на народната отбрана периодически ще изпраща на МВР информация за промените в оперативно-техническите схващания, организацията и въоръжението в армията на САЩ, Турция и Гърция. Това ще даде възможност на разузнаването на МВР да действа по-целенасочено, когато работи по събиране на сведения за армиите на капиталистическите страни. Разузнавателните управления в двете министерства периодически ще обменят информация за оперативната обстановка в Турция, Гърция и другите страни от НАТО. Тази обмяна двете управления могат да извършват и пряко помежду си. За бързото изясняване на възникнали въпроси и тяхната оценка ще се установят и делови контакти между началниците на информационните служби на двете управления.
От 2 до 4 април 1959 г. във Вашингтон се провежда
сесия на НАТО
На това съвещание във Вашингтон се оформят съобразно становищата си три групи държави. Първата група е на непримиримите – Франция, ГФР, САЩ, Италия и Португалия. Във втората група са държавите привърженици на преговорите – Англия, Исландия, скандинавските страни и Канада. В третата са страните, които настояват за по-гъвкава политика – Гърция и Холандия. Двете са склонни да се присъединят към групата, която иска преговори, но Бон упражнява върху тях силен финансов натиск.
Всъщност какво представлява Берлинската криза? Кризата започва през ноември 1958 г., когато съветското правителство изпраща нота до Франция, Великобритания и САЩ, както и до ГФР и ГДР. В нотата се повдига въпросът за извеждането на военните контингенти на Франция, Великобритания и САЩ от територията на Западен Берлин и превръщането му в „демилитаризиран свободен град“. В нотата е посочен
срок от 6 месеца
за евакуацията на западните военни гарнизони. Това дава повод да се заговори за „Хрушчовския ултиматум“. Самият проект за „свободен град“ се възприема от световната общественост като преходен етап от включването на Западен Берлин в състава на ГДР. На практика обаче съветското ръководство няма такива планове. То смята, че ако Западен Берлин стане „свободен град“ по-лесно ще успее да договори условията с ръководството на такъв град, отколкото с федералното правителство, за преминаването на граждани на ГДР в ГФР. Тоест за тяхното непреминаване. Опасенията са, че ако преминаването на източногерманските граждани в Западен Берлин не се контролира е много вероятно
ГДР да се обезлюди
като държава. 
През 1959 г. съветското правителство изпраща нота не само да трите държави, чиито военни контингенти са на територията на Западен Берлин, но и до още 23 страни, които са участвали във войната срещу фашистка Германия. В новата нота се предлага да се сключи мирен договор с двете германски държави и/или с евентуалната тяхна конфедерация. В нотата се предлага и проект на договора. Този проект се приема по-добре от западните държави. В Женева се провежда среща на ниво министри на външните работи между САЩ, Великобритания и Франция и СССР, като от ГФР и ГДР са поканени съветници.
Хрушчов се
среща с американския президент
Дуайт Айзенхауер в Кемп Дейвид и постига някакво сближаване на позициите, но свалянето на американския разузнавателен самолет У-2 на 1 май 1960 г. над СССР засилва международното напрежение. Хрушчов не успява да постигне взаимно разбиране и с новия президент на САЩ Джон Кенеди, с когото се среща през юни 1961 г. За прекратяването на човешкия поток от Източен към Западен Берлин на 13 август 1961 г. по заповед на Валтер Убрихт е издигната Берлинската стена. Това задоволява интересите на СССР и на неговите съюзници за стабилизация на режима в ГДР, при това без да се засягат интересите на западните държави в Западен Берлин. Напрежението идва обаче от това, че ГФР продължава да дестабилизира положението по тази секторна граница, а от своя страна ГДР се стреми да затегне докрай граничния контрол. Напрежението достига своя връх през октомври 1961 г., когато на Контролно-пропускателния пункт „Чарли“ от двете страни на стената застават едни срещу други американски и съветски танкове. Това събитие е известно като
„Танковото противо-поставяне“
Берлинската криза се разрешава след подписването на споразумение между властите на двете части на Берлин, което дава възможност на граждани на Западен Берлин да посетят роднини в Източен Берлин. Това става на 17 декември 1963 г.
КПП „Чарли“ или известен още като „Чекпойнт Чарли“ днес не е само култово място за посещение от туристи. То е част от историята за противопоставянето на две могъщи държави като САЩ и СССР. Този пункт става и символ на разделението на една държава и на един град на две части. Точно през този пункт минава Берлинската стена и затова той е и символ на непримиримостта срещу несвободата. Хиляди намират смъртта си край стената в усилията си да я преодолеят.
„Чекпойнт Чарли“ не е просто пропускателен пункт. Там се е извършвала размяната на шпиони и военни чиновници, заловени от двете страни на Желязната завеса. Височината на Берлинската стена е 3 м. Цялата й дължина е 155 км, а на територията на Берлин – 43 км. Построена е за една нощ и е просъществувала 28 години.
