Американските военни са доволни от използването на М1 през войната и единственото, което предприемат след края й, е да я заменят с един модернизиран вариант за новия стандартен за НАТО патрон под названието М14. М14 била разработвана като напълно автоматична, но в крайна сметка била приета в самозаряден вариант, тъй като сравнително мощният патрон .308 Уинчестър правел контрола на оръжието при автоматична стрелба много труден.
В Белгия се случва нещо интересно – престижната фирма FN от Херстал , която още от 30-те години на ХХ век разработва автоматична пушка, в 1949 г. предлага на пазара една напълно задоволителна такава, която намира нелош за момента търговски успех. Но белгийците основателно предвиждат, че в течащите разговори за
общ стандартен за НАТО патрон
най-големи шансове има предложения от САЩ .308 Уинчестър и започват разработка на нова пушка за него. В резултат, в началото на 50-те години на ХХ век се получава прочутата FN FAL, която пожънва изключителен успех – бива приета в повече от 70 армии! Любопитно е да се знае, че Западна Германия също въоръжава армията си с тази пушка преди да бъде създадена и приета G3.
.FN FAL е оръжие с газово действие с къс ход на буталото. Заключването на затворния болт, който е поместен в един носач, става чрез накланяне на задния край на болта, при което той влиза в един изрез на затворната кутия. Носачът има от вътрешната си страна два извити издатъка, които влизат в съответни бразди от двете страни на болта. При изстрел, част от газовете влизат в цилиндъра, разположен над цевта, и тласват буталото назад. От своя страна то нанася рязък удар върху носача на затворния болт.(74) От това той започва движение назад и след кратък свободен ход – достатъчен куршумът да напусне цевта и налягането в нея да спадне до безопасно ниво – издатъците му повдигат задната част на болта и двата продължават заедно движението си назад, при което празната гилза бива изхвърлена. Основният модел на FAL има селектор, който позволява оръжието да стреля както на автоматичен, така и на полуавтоматичен (самозаряден) режим. Но оръжието е сравнително леко и голяма част от страните купувачи го въвеждат само в самозаряден вариант. В някои армии – например канадската – са поискани и варианти с тежка цев и двунога, за да бъдат използвани като отдельонни леки картечници.
В петдесетте години на ХХ век на пръв поглед изглежда, че страните извън съветската сфера на влияние са постигнали окончателното решение на въпроса за личното оръжие в армиите си. Стандартният за НАТО патрон придобива универсално разпространение, за него се създават различни конструкции самозарядни или автоматични пушки. Но, точно по това време в САЩ се провеждат широки изследвания, резултата от които довежда до още една коренна промяна. Грижливото изучаване на опита от Втората световна война и от войната в Корея потвърждава категорично схващането, че дистанции от 350-400 метра са пределните, на които се води бой с личното оръжие. Втората важна констатация е, че за ефективното поразяване на противников боец съвсем не е необходимо куршумите да имат калибър между 7 и 8 mm – както се смятало до тогава – а е напълно достатъчно да е около 5.5 mm. Така се стига до идеята да се премине към радикално нов патрон, който да е със значително по-малки габарити, тегло и мощност от използваните дотогава.
Патрон, отговарящ на такава концепция, е създаден в рамките на
експериментална военна програма в САЩ
(като развитие на съществуващия отпреди .222 Remington) от Робърт Хатън – един от техническите специалисти на списание Guns & Ammo. Той бил наречен .223 Remington, а по-късно с незначителни изменения става 5.56х45mm НАТО. Данните на новия патрон били съвсем необичайни за световната армейска практика – начална скорост (Vо) 990 м/с и дулна енергия (Ео) 1750 джаула при тегло на куршума от само 3.56 грама! При това положение не било чудно, че когато се появила създадената от Юджин Стонър пушка за този патрон – AR15 – тя била посрещната от армията с дълбок скептицизъм. През 1960 г. започват нейните изпитания във ВВС на САЩ, които търсят замяна на М1 Карбайн и скоро се убеждават във високите качества на оръжието. Армията провежда продължителни изпитания и накрая през 1964 г. я въвеждат като стандартно оръжие под названието М16.
М16 е автоматична щурмова пушка с газово действие, която може да стреля и на единичен режим. Тежи само 2.860 кг. Газовата система е необичайна. Вместо използването на цилиндър с бутало газовете се отвеждат по една тръба и тласкат директно носача на затворния болт. При движението си назад носачът завърта болта и така го отключва от удължението на цевта.(75) След приемането на въоръжение, М16 показва някои „детски болести“, които бързо биват преодолени и вече 50 години тя се ползва в САЩ и редица други страни с реномето на надеждно и високо ефективно оръжие. Единствената сериозна промяна е въвеждането на по-стръмна стъпка на нарезите в цевта заради приемането на по-тежък с половин грам куршум и приспособлението за серии от три изстрела с едно натискане на спусъка. В тази модификация обозначението е М16А2.(76)
Но независимо от споровете за ефективността на патрона 5.56х41 мм, принципите заложени от Стонър в М16 (а и още в първото му творение АR 10), упражниха забележително влияние върху развитието на ръчното огнестрелно оръжие. Два от тях – компоновка на цялото оръжие в права линия и разделянето на затворната кутия на шарнирно свързани горна и долна част, са заимствани от по-ранни образци – германската FG 42 от II Св. война и белгийската FN FAL, но находчиво комбинирани от Стонър с директното газово действие, доведоха до възникването на отделен клас дълго лично оръжие – т.нар. AR Stile. Това идва от ArmaLite Rifle, както са се наричали в началото пушките на Стонър. Причината се крие както в
повишената точност на оръжията
в тази компоновка, така и изключителната й податливост на модификации не само по калибри, а и по системи на газовото действие. В днешно време над петнадесет различни фирми произвеждат различни версии на AR, с автоматика, използваща както директно газово действие, така и газов цилиндър с бутало.
Въвеждането в САЩ на М16 с новия патрон предизвиква значителен шок в останалите страни от НАТО, които още продължават превъоръжаването на армиите си с оръжия за предложения тъкмо от американците патрон 7.62х51mm. Натрупващият се опит от бойни приложения на М16, обаче, скоро убеждава всички обективни наблюдатели в преимуществата на новата концепция. Един от най-тежките аргументи в нейна полза е възможността – благодарение на слабия откат – да се стреля на автоматичен режим при пълен контрол на оръжието. Това кара всички производители на армейско оръжие извън съветския блок,да конструират щурмови пушки за патрона 5.56х45mm. Голяма част представляват просто версии на съществуващи преди това оръжия, но все повече стават оригинално проектираните за този патрон. От последните повишен интерес представляват австрийската AUG, френската FAMAS и английската SA80 (L85А1).
Въвеждането на патрона 5.6х45mm не става по случайно хрумване. Още по време на войната в Корея изследователските центрове на американските въоръжени сили започват широки проучвания на бойната ефективност на личните оръжия. Изпитват се подкалибрени стреловидни поразяващи елементи, снопчета стрелички в саморазпадащ се контейнер, няколко малки куршума един зад друг и т.н. В хода на тези изследвания се установяват няколко интересни неща. Първо – скоростта на прожектилата е изключително важен фактор за поразяващото въздействие. Второ – при определени условия – скорост и контактна площ – за нараняването (а това означава изваждането от строя) на противниковия боец са достатъчни само около 30 джаула енергия. Трето – за изваждане от строя на противниковия боец е достатъчен калибър на прожектилата около 5.5mm. Тези резултати залягат в проектното задание за разработката на новия патрон – основното от тях е на 450 м да запазва скорост над 330 м/с. В началото на 80-те години на ХХ век стандартът на патрона е променен на базата на една белгийска разработка, наречена SS109. Външните размери остават същите, но зарядът е усилен и куршумът е леко удължен, а теглото му е увеличено до 3.95g.
Прочутата австрийска фирма STEYR
Обикновено консервативна,
Франция е сред първите
европейска страни, които въвеждат като стандартен образец оръжие за патрон .223 със своята FAMAS в 1980 г. Тя е една доста необикновена щурмова пушка в няколко отношения. Изпълнена е по схемата bullpup и над цевта има неподвижно монтирана дръжка за носене, която е дълга почти колкото половината от цялото оръжие. Под дръжката се намира палецът за зареждане, а горният й край е оформен като улей, в който са поместени мерникът и мушката. Към предния край на дръжката е прикрепена сгъваема двунога за стрелба от опора. Автоматиката е с полусвободен затвор, като затворният болт е поместен в масивен носач и е свързан с него чрез един извит лост. При изстрел натискът на гилзата тласка болта назад, но първо трябва да се завърти лостът и да избута носача, след което се изпълнява цикълът на изхвърлянето на гилзата и зареждането на нов патрон. При FAMAS е помислено за стрелците леваци (около 13% от всички хора). При обикновено разглобяване за почистване само чрез обръщане на болта и на капака над затворната кутия изхвърлянето на гилзите се премества наляво и с него може да се стреля от лявото рамо. Освен във Франция тази щурмова пушка е въведена в още десетина страни – главно бивши френски колонии.
В началото на 70-те години на ХХ век в
Англия започва разработка
на нова щурмова пушка, основана на опита, натрупан от ЕМ2. И този път в Енфилд проектират на базата на специално създаден патрон, но вече в калибър 4.85mm. В края на десетилетието системата участва в съвместните изпитания на НАТО за приемане на нов стандартен патрон, но вече .223 Remington е получил значително разпространение и с него е натрупан достатъчен опит, поради което той печели конкурса. На англичаните не остава нищо друго освен да преработят оръжието за 5.56х45mm НАТО. В резултат се появява оръжейната система SA80, която се състои от щурмовата пушка L85А1 и отдельонната лека картечница L86А1. (78) Разликата между двете оръжия е само в това, че второто има по-дълга и тежка цев и е снабдено със сгъваема двунога. L85А1 е в конфигурация bullpup в права линия и е с газово действие с къс ход на буталото. Интересна особеност е, че носачът на затвора се движи по два надлъжни пръта. Това дава възможност корпуса от щанцована ламарина да бъде по-лесен в производство. В началото тази оръжейна система създаваше доста проблеми, но след смяната на производителя те бяха преодолени.
