Посланик Любомир Иванов е дългогодишен дипломат от кариерата, главен преговарящ в процеса на присъединяването към НАТО и заместник-министър на външните работи от 2002 до 2004г. От 2004 до 2009 г.е посланик и първи постоянен представител на България в НАТО след приемането на страната ни в Алианса. Работил е в посолствата ни в Белгия и Китай, бил е генерален директор по глобалните въпроси в МВнР, също и специален представител на България в Страсбург по време на първото председателство на страната на Съвета на Европа през 1994 г. От 2012г. досега Иванов е посланик и постоянен представител към Световната организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и останалите базирани в Рим международни организации на ООН, както и председател на Комитета по конституционни правни въпроси на ФАО – единственият българин, избиран на този пост. Завършил е международни отношения, има специализации в Института по международни отношения в Клингендал, Холандия, Колежа по отбраната на НАТО в Рим, Центъра Маршал на НАТО, Центъра по политика за сигурност в Женева.
– Г-н Иванов, какъв е най-важният проблем пред българското председателство на ЕС?
– Основният проблем е сгъстяването на сроковете за подготовка на експертите, които ще провеждат политиката на председателството. Нужно е навреме и качествено тези, които ще председателстват работните групи и другите органи – а те са много – да преминат през специализирано обучение. Кадрите ще минат подготовка в по-общ план, включително от специалисти на ЕС, и от наши специалисти. Тяхната вече специализирана подготовка по различните направления ще бъде проверена, за да сме сигурни, че те ще се справят със задачата да председателстват и да постигат консенсус в работата, която ротационното председателство трябва да върши. Предвидили сме курсове, свързани с овладяването на техники за ефективна комуникация, развитие на уменията за избор на успешни стратегии при воденето на преговори, а също така и на уменията да се разрешават конфликтни ситуации.
– Каква роля играе като функционално звено Центърът?
– Според промените в координационния механизъм на подготовката на председателството ни, приети от правителството миналата седмица, националният център ще подпомага работата на вицепремиера Меглена Кунева, която е отговорна за цялостната организация на събитията в страната, формирането и подготовката на екипа, приоритетите и програмата. Разбира се, по програмата и приоритетите дейността на вицепремиера ще бъде подкрепена от експертизата на Министерството на външните работи и дирекцията „Координация по въпросите на ЕС“ в Министерския съвет.
Знаете, че премиерът Бойко Борисов лично се натовари с функцията на национален координатор на подготовката и провеждането на председателството, което показва силен политически ангажимент на България да осъществи едно резултатно европредседателство. Вицепремиерите и част от министрите също получиха конкретни задачи – вицепремиерът Томислав Дончев ще отговаря за готовността на сградите, вицепремиерът Румяна Бъчварова – за сигурността, външният министър Даниел Митов – за комуникационната стратегия, министърът на културата Вежди Рашидов – за културната програма. Финансовият министър Владислав Горанов ще продължи да отговаря за финансирането на подготовката и провеждането на председателството.
Но да се върнем на центъра по подготовката на председателството на България на ЕС. Създадохме го преди 3 седмици. Той е работна структура, а задачите му са свързани с екипа, програмата, логистиката… Центърът е и координационен орган, който работи ежедневно и непрекъснато с всички компетентни министерства и ведомства. Засега съставът на Центъра е по-малък и от бройката, която е определена. До края на тази година в него ще работят 15 експерти, а към началото на председателството ни – 50 души. Надяваме се Центърът да се справи със задачите си.
– Кадри с какъв опит ще влязат в екипа на председателството и какви са критериите на селекцията?
– Зависи от дадения профил, сферите, в които ЕС работи. Това е много разнообразна и богата проблематика: социална политика, селско стопанство, общи въпроси, свързани с Министерството на външните работи, климатични промени, равенството на жените (едно от основните направления на ЕС), помощ за развитие. Това са профилирани, специализирани познания. Ще ни трябват хора именно с такава подготовка и опит.
– Имаме ли хора, които вече са работили по тази проблематика?
– Да, имаме. Но първо – броят им трябва да бъде увеличен. Едно е да председателстваш и да движиш тези въпроси от столицата, друго – в Постоянното представителство в Брюксел или в отделни международни организации, които са специализирани и работят по тези сфери в ООН. Във всяко направление при нормална ситуация, когато не председателстваш, експертът може да участва спокойно – не е длъжен да бъде в центъра на всички дейности и да постигне консенсус. Но когато си председател, е различно. Първо – трябва да координираш цялата работа със столицата си, защото ако заседанието е в София – е едно, ако е в Брюксел в някоя от работните групи – е друго. Обикновено в едно направление има поне 3-4-ма специалисти, които трябва да се синхронизират и да бъдат на достатъчно високо ниво. И най-важното – те трябва да постигат консенсус, съгласие по определени въпроси, като това далеч невинаги сработва успешно. Може да се получи заседание, което да трае дълго, да се положат много усилия, но зависи от уменията на преговарящите, а в случая те основно са експерти от държавата, която е ротационен председател – от това зависи успехът или неуспехът на дадена задача.
– Как селектирате тези хора?
– Всичко това не може да бъде направено от сравнително малобройния екип на Центъра. Широкият екип, който обхваща всички тези специалисти както е планирано, ще стигне до 1200 души. Тези хора се подбират от самите министерства и институции. Ние сме отговорни за окомплектоване на екипа и неговото обучение. Към момента вече знаем кои са председателите и техните заместници на почти всички работни групи, направена е оценка на нуждите им от допълнително обучение, хората са въведени в електронна система… С две думи – Центърът координира, наблюдава и се стреми да осигури добра подготовка и навременна организация. Той е събирателна структура, тя помага за синхрона, който се осъществява от всички компетентни министерства. Центърът е структура към Министерския съвет и се наблюдава пряко от вицепремиера по европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.
– Това дали ще оголи държавната администрация откъм елитни кадри, които да бъдат изтеглени за тези цели?
– Експертите, които влизат в екипа на председателството, не напускат държавните институции. Напротив. Като преминат през допълнителната подготовка, те ще вдигнат равнището на администрацията, включително и по отношение на нивото на владеене на езици. Председателството е усилие да се укрепи и повиши качеството на кадрите. С повече от две трети ще се увеличи и броят на експертите, които ще подсилят постоянното Представителство към ЕС в Брюксел. Това е предизвикателство, очевидно ще има нужда от повече специалисти, повече експерти, по-добре подготвени. Това е основното натоварване. Няма да ги губим, проблемът е да наберем способни и добре подготвени кадри. Вече сме 9 години членове на ЕС и основната вълна на отлив и насочване на кадри към европейските институции е етап, който вече отминахме. Динамика има – хора, които отиват да работят там, но има и други, които се връщат и продължават да работят в България. Няма сериозен риск за отлив на кадри при функциониране на председателството.
– Основната задача на този център е да подготви кадрите или ще формулира и български инициативи, които да придадат облик на нашето председателство?
– Формулирането на определени нюанси и приоритети от страна на българското председателство продължава процеса на евроинтеграция и на развитие на ЕС. То е като щафета в леката атлетика, на всеки 6 месеца се сменят председателствата, всяко от тях има принос, но никое не започва всичко наново.
Председателството е продължение, а не прекъсване или прехвърляне към различно направление в политиките. Приоритетите зависят не само от националното ротационно председателство, а също така и от динамиката като цяло на ЕС. Процесите в съюза в момента са сложни, включително и около осъществяването на предстоящия брекзит.
– Ще имаме ли възможност да преакцентираме някои проблеми – ролята ни на външна граница на ЕС, мигрантския проблем… Те са много важни специално за нас. Гледам, че на чехите не им дреме: няма да приемаме мигранти и край!
– Няма да има председателство, което да не обръща внимание на проблемите, свързани с мигрантския натиск, външни граници и т. н. На какво ниво – предвид че основно Европейският съвет се занимава с тези проблеми, това е нещо по-различно от ротационното председателство. Но безспорно и ротационното председателство също има отношение в някои аспекти. Начинът, по който ще се развият събитията, ще засегнат абсолютно всички страни от ЕС. Сложно е отсега да се фокусират съвсем точно приоритетите. Преди нашето предстоят сегашното и още 2 председателства. Обстановката е динамична. Ротационните председателства, включително и нашето – ще имат своите виждания и своите възможности да влияят. Те са във взаимодействие с останалите, включително и т.нар. трио (система за връзка между предишното, сегашното и предстоящото председателство). Дневният ред на много от заседанията се формулира до голяма степен от ротационното председателство. Но председателството няма голям шанс да реализира вижданията си, ако не се съобразява с акцентите и вижданията на останалите страни-членки, на Европейската комисия и т. н. . Затова всичко се съгласува и много внимателно се обмисля, водят се разговори, включително по групи държави, които имат различни виждания. Това е може би най-голямата тънкост – да се намери общ знаменател между страните-членки и Европейската комисия, Европейския парламент и т. н.
– Къде ще бъдат основните места, които трябва да бъдат подготвени, за да протекат тези срещи? И каква е финансовата цена на подготовката?
– Чисто физически основният конферентен център, където ще се провеждат повечето от събитията, е НДК. Поради капацитета на комплекса и поради придобития вече немалко опит (не в толкова разнообразни параметри, както при председателството на Съвета на ЕС, но така или иначе там преди това са провеждани големи събития). Ще бъде използвана също резиденцията в Бояна, но в по-малка степен.
– Притеснява ли Ви това, че наесен започват президентски избори, суматохата, която ще предизвикат?
– Ние не сме нито първата, нито ще бъдем последната страна, която има избори в периода на подготовката на ротационното си председателство. Съзнаваме отговорността, която имаме, особено предвид съкращаването на сроковете с 6 месеца.
– А партийните противоречия? Няма ли да почнат да делят хората на мои и твои?
– Не мисля, че в България има антиевропейски настроения сред която и да било политическа сила. Нито един от основните фактори в парламента, пък и дори тези с по-видимо влияние извън него – никой не поставя под въпрос принадлежността ни към ЕС. Затова имаме и единство по отношение за значението и на европредседателството ни. Тук, слава Богу, усилието ще бъде, надявам се съвместно. Най-много някой да има претенции към качеството на подготовката, но такива възражения могат да дойдат от всяка една посока.
– Първите стъпки, има ли достатъчно хора с добро владеене на езика?
– Езиковата подготовка е на прилично ниво, но вече подчертах – не е въпросът само до езика. Въпросът е до знанията в определените конкретни направления. Подготовката е профилирана и вече е започнала. Тук не опира само до преводачи. Ако въпросът беше само до това, задачата щеше да бъде много лесна. Но тя не е лесна.
