Убийствено червено

Ново  издание на забележителната книга на Христо Троански

Христо Троански е роден през 1946 година в Михайловград (днес Монтана), но израства в София, където още като гимназист сътрудничи на периодичния печат. Следвал е богословие, има висше журналистическо образование и дългогодишна практика на репортер. Той е един от основателите и вътрешнополитически коментатор на седмичника „Подкрепа“, а по-късно завежда отдел „Култура“ на едноименния всекидневник. Бил е редактор във в. „Македония“ и заместник-главен редактор на сп. „Сигнал“, издание на Министерството на отбраната. Творческото му досие включва дузина книги в различни жанрове и тематичен обсег. Автор е на стихосбирките „Южен град“,ДВИ, 1972-ра, „С бяла риза“,НМ, 1978-а,”Гласове в паметта”, изд.„Нов Златорог“, „Погрешен ход на Бога“ ,Аб,2004-а; на две повести за деца –  „Приключенията на Слави”, изл.БНР,1972-ра, и „Кой хвърля хляб на улицата“, НМ,1984-а; на исторически хроники и фичъри като „Кажи кога да умра, 2007-а, и „Врагът е с име на жена“, 2010-а, и представената тук книга „Убийствено червено“.Негови отделни творби са излизали в превод на полски, румънски, руски и английски език. Отличаван е с награди за поезия (включително и за преводи от руски),за белетристика и публицистика, между които и с престижната „Паница“ ,1997-а, на Фондация „Свободна и демократична България” .

Наскоро се появи дългоочакваното ново допълнено издание на забележителната книга на известния журналист и писател Христо Троански „Убийствено червено“. Това е творба необикновена в много отношения. Да започнем само с това, че е трудно с пълна сигурност да я отнесем към един определен литературен жанр.
Първата глава – която има и уводен характер – е наименувана на масовия убиец, виден деятел на БКП и полковник в репресивните органи на „народната власт“ Лев Главинчев. В нейния контекст се съдържа почит към паметта на приятеля на автора – Тома Малечков – прекарал четиринадесет години по затвори и лагери, защото като студент бил нещо като секретар на Иван (Ванче) Михайлов и заявка за проследяване на житейския път на Лев Главинчев, наричан от Малечков „изчадие адово“. Това ни отправя към жанра „биографично изследване“. И наистина в книгата присъства – като водеща червена нишка – грижливо укриваната истина за криминалните криволици на битието на Левчо, както галено го наричали неговите висши началници.
И не само за неговото. Троански ни съобщава, че печално известният от аферата с лагера на смъртта край Ловеч генерал Мирчо Спасов, преди 9 септември 1944 г. се е препитавал с въоръжени грабежи над беззащитни селяни, връщащи се от пазара в Белово. Че „гордостта на партизанското движение“ Чочоолу е бил по „професия“ 
конекрадец и контрабандист
И че самият Левчо, съчетавайки дейността си на политически терорист с чисто криминални набези, попада в затвора заради убийство с цел грабеж. И че там, под „благотворното“ въздействие на комунистически агитатори „станал човек“ и веднага след преврата в 1944 г. полковник. И още нещо за Левчо. Че благодарение на последователно провежданата политика на „жестоката монархо-фашистка власт“, той се възползва от две амнистии (едната при раждането на престолонаследника и втората при присъединяването на Южна Добруджа към България) и за тежкото си криминално престъпление излежава едва около 4-5 години. Освободен през 1940 г. той още на следващата 1941 г. вече е „сътрудник“ на „военния център“ на нелегалната БРП(к), както тогава се нарича комунистическата партия и се заема с изпълнение на поръчката на СССР за разгръщане на терористична борба 

срещу собствената си родина
Но тази линия на повествованието – солидно аргументирана, както и всичко останало в книгата – не е единствената и дори не е основната, а има по-скоро допълващ и оцветяващ характер. Тя просто акцентира върху една характерна черта на БКП/БРП – активно да привлича в редиците си хора с изразени криминални наклонности.
Много по-значимо място заемат едно – макар и в известна степен конспективно – внимателно проследяване на историята на македонското национално-освободително движение в първите четири десетилетия на минали век. От “Убийствено червено” читателя може да научи за събития и факти изясняващи сложната и трагична истина за този важен за общата ни история процес, които – за съжаление – не се изучават не само в училищата, а и в историческите факултети на многобройните университети, които се навъдиха напоследък. От тях ярко изпъква 
разложителната  роля на Коминтерна
и неговия филиал –  комунистическата партия в България и тяхното участие в разпалване на братоубийствата в македонските среди. Освен създаването на измислената ВМРО(о), която стига в московския си слугинаж до там, че обявява България за най-големия враг на македонската кауза и корумпирането и деморализирането на част от македонските дейци, е изяснен и процесът на най-тежкото престъпление към България – създаването на фалшивата теза за съществуване на „македонска нация“. За по-добро разбиране на насочеността на коминтерновската политика в този случай е посочен и фактът – отново съзнателно премълчаван – че е лансирана и тезата за наличието и на „добруджанска“ и „тракийска“ нации.
Но най-съществено място в книгата намират описанието и анализът на най-характерните черти на т.н. „тоталитарен режим“, който се установява у нас след 9 септември, 1944 г. И неслучайно Троански в уводната глава цитира изреченото от Тома Малечков: „Тоталитаризъм ли?! Каква нескопосана и объркваща думичка… Някой се опитва върху туловището на жестоката истина да навлече възтесничка дрешка.“ По собствените думи на автора, изследва се „Кървавия безпредел, отприщен от деветосептемврийският преврат“. За онези над 30 000 представители на всички обществени групи, зверски избити в първите три месеца след преврата. И за организирането и управляването на този безпредел“ от далечната Москва, провеждан на място от ентусиазираните нейни слуги, и широко използваният криминален контингент, набързо освободен от затворите.
 Подчертан интерес представлява историята на подготовката и извършването на самия преврат, които нямат нищо общо с насажданата десетилетия легенда за въстание, смели акции и други такива. С конкретни дати и имена се проследява подробно организирането на всъщност доброволното предаване на властта на 
малка група алчни за власт и кариера офицери
действащи в интерес на т.н. „Отечествен фронт“. Проследена е и съдбата на голяма част от тях, които след като престават да са нужни, също стават жертви на репресии.
Не е оставен без внимание и един друг дял от трагичната история. Действителността за т.н. „съпротивително“ движение в двете си форми – градски тероризъм и партизански акции. Троански обръща внимание на аксиомата, че за да може да се говори за СЪПРОТИВА” трябва някой да те е нападнал. Затова той отбелязва: „… ако се вгледаме в историята на БКП, ще видим, че тя винаги е играла ролята на нападател. … тази „революционна борба“ е привнесен под чужд диктат тероризъм. … безсмислено въстание 1923 г., т.н. „четнически период“ 23-25 г., страшният атентат на „Св. Неделя“ 1925., наредената от Москва “въоръжена борба“ 1941 – 1944 г. участието в последния период на изпращаните от СССР „подводничари“ и „парашутисти“. Истината за „героичните“ биографии и партизански акции като широко рекламираното нападение над двайсетината болни и без никакво оръжие германски войници при Жабокрек, за садистичното третиране от страна на партизаните на попадналите в ръцете им войничета, горски стражари и често случайни нещастници.

Книгата на Христо Троански не просто запълва една внушителна празнина в познанието ни за близкото минало. Тя е изключително силна както като излаганата в нея фактология, така и като импресията,която носи острото перо на автора. Тази книга не може да бъде описана. Тя трябва да се прочете. 

Никола Даскалов