Цели 45 години Кондурджийска власт

Аз знам, че през целия си живот ще си остана партиен работник. Това казва един от главните герои на трилогията на Емил Манов „Подир синята птица“. Историята е за трима приятели, състуденти в юридическия факултет на университета. През 1943 г. криволиците на съдбата отвеждат единия в партизански отряд, другият попада в затвора, а третият също става по-късно партизанин. И макар почти завършили правните науки, след „народната победа“ нито един от тях не продължава образованието си, а се впускат в „служба на партията“.
 

Тази житейска ситуация, пресъздадена в художествено произведение, е абсолютно вярна и обективна. И отразява  същността и характера на властта след 9 септември 1944 г. – гордост с невежеството и с къде реален, къде съчинен пролетарски произход и класова борба. 
Приписват на полицая Никола Гешев заканата – ще ви изтребя умните хора и ще ви оставя кондурджиите, да видите как се управлява държава с тях. Дали някога го е казал, не знам, но и тези, които е заловил и предал на съда, където са получили смъртни присъди, не блестят с особена интелигентност. Сред тях като „мозък“ е сочен Трайчо Костов, особено след реабилитацията му. Всъщност Костов, проявил се след 9 септември 1944 г. като изключителния сатрап „Спиридонов“, е завършил само гимназия, където е имал късмета да е съученик на Станислав Балан, секретар на цар Борис Трети, благодарение на когото отървава през 1942 г. смъртната присъда. Произнасят си му я неговите само след 7 години. 
В партията, овладяла напълно цялата власт през 1947 г., е било 
гордост да си неук

Та нали „вождът и учителят“ Георги Димитров няма завършена и прогимназия, тъй като от 12-годишна възраст започнал да работи като печатар. Това явно е била твърде престижна от пролетарска гледна точка професия, защото по-късно се оказа, че другият „вожд и учител“ – Тодор Живков, също бил… печатар. Той със сигурност е „изкласил“ в прогимназията в Правец, но след това му беше записано в „героичната“ биография и средното полиграфическо училище в София. Не знам дали е било така, но по негово време, когато разкопаеха за пореден път софийските улици, тихичко вървеше репликата, че пак търсят дипломата на другаря Тодор Живков за средно образование. И тези двамата „славни печатари“, са били министър-председатели на България! А „приетият в БКП с Кофарджиевия набор“ Живков дори си направи Държавен съвет и чрез него концентрира цялата власт само в свои ръце. Неговият най-верен човек Милко Балев има съдбата на героите на Емил Манов – учил малко право в университета, но не завършил. Точно той е отговорен редактор на 38 тома съчинения на Живков!   
Класиката в управлението на комунистическата държава е, че, като се изключи краткият период на Васил Коларов, който е завършил право в Швейцария, за първи път имаме министър-председател с висше образование чак през 1986 г. Това е завършилият история Георги Атанасов, израснал до върха по лъкатушните стълбици на всякакви комсомолски и партийни секретарства. След като Тодор Живков яхва Държавния съвет през 1971 г., за премиер за цели 10 години е избран Станко Тодоров, известен като 
„храбрият шивач“
защото учил само до седми клас и след това работил в шивашки работилници. Този невеж човек цяло десетилетие беше начело на изпълнителната власт, а след това, чак до промените – на Народното събрание. Наследникът му Гриша Филипов, който пък се правеше, че знае повече руски от български, е едва с гимназиална диплома. И преди тях е така. Развенчаният от априлския пленум Вълко Червенков също е само гимназист. Но в Москва бил завършил Международна ленинска школа и нещо по-интересно – като доказан терорист у нас през 1923-25 г. учил и във Висшата погранична школа. Дори бил и преподавател – в Комунистическия университет за националните малцинства от запада. Изключително образование явно се е добивало в тези школи и университети. Но прави впечатление и названието на самия „университет“ – за националните малцинства от запада. Значи, още през 30-те години на миналия век Кремъл е смятал българите, а и разни други като нас, за свои „национални малцинства“. Като нарицателно за  „кондурджия“ обикновено е сочен 
зловещият вътрешен министър
от 9 септември 1944 г. Дончо Танев Гьошев, известен като Антон Югов. И той, като Тодор Живков, едва изкретал прогимназия. Но станал „славен тютюноработник“. На какво са го научили в Международната ленинска школа в Москва става ясно, когато оглавява вътрешното министерство. Точно това министерство много е искано от звенарите за Дамян Велчев, но комунистите са непреклонни – знаят за какво им е нужно, а и Червената армия „освободителка“ вече е във Варна и напредва към София. Всъщност, първия си министър с висше образование МВР получава чак през 1973 г., когато то е поверено на историка Димитър Стоянов, достигнал до поста не чрез научни завоевания, а чрез комсомолска и партийна кариера. Показателно за предшествениците му е дори само името на Георги Цанков. „Няма данни Георги Цанков да е получил някакво образование“, пише в Уикипедия. Е, сигурно все пак е завършил поне четвърто отделение, за да може да срича и да пише. Също като „черния ангел“ Митка Гръбчева, която от 1944 до 1960 г. служи в Държавна сигурност с едва завършено четвърто отделение. Нейният съпруг, Димитър Гръбчев, първи началник на УБО, пък е известен в нелегалните среди преди това като „Митко печатарчето“. Много печатар в новата „народна“ власт! 
Сред портретите на Политбюро дълго време висеше и плешивата глава на Тано Цолов.
Образование – неизвестно

Пише в справките за него. Друг такъв със звучното име Пеко Таков обаче се оказа, че завършил Търговската гимназия в Свищов и учил в Свободния университет. Още едно северняшко характерно име, това на Цола Драгойчева, се оказа образовано – завършила Висш педагогически институт в София. Явно педагогическото образование й е било от изключителна полза в специфичната професионална реализация, когато на 11 декември 1947 г. става първата жена министър в България – на пощите, телеграфите и телефоните! Един от най-болшевишките идеолози, Георги Боков, чиято фамилия и днес е актуална чрез наследниците му, ръководи дълги години вестникът на БКП „Работническо дело“ и е начело на СБЖ. Спорно е дали е завършил дори гимназия, но пък името му е прочуто в Пиринския край със следдеветосептемврийските разправи.     
Имената на военните министри от онова време, като изключим кадровия военен Дамян Велчев, който няма как да е завършил Военното училище без гимназия преди това, също показват една колеблива степен на образование. Георги Дамянов, „славният командир на Лопушанската дружина“ от 1923 г. има записана в биографията му някаква гимназия. Армейският генерал Иван Михайлов е завършил Врачанската мъжка гимназия, а след това – направо военна академия в Москва. Най-дългогодишният военен министър Добри Джуров се гордее с ремсовия кръжок, който създал в Семинарията. Попаднал там като сирак от войните. Така и не завършил заради „революционна дейност“. И след 9 септември 1944 г. с незавършено средно образование без военно училище, направо донася от Москва дипломи от съветски военни академии. Как са постъпвали в тези академии без базово военно образование от военни училища, в които пък не можеш да влезеш без средно образование – само „революционната им съвест“ знае. 

Така цели 45 години ни управляват образно наречените от Гешев „кондурджии”. Докато започнаха да създават свои нови генерации, обучени в университети и в академии, не само в „социалистическия лагер” но и на запад. Като ярък противовес на „кондурджиите” се откроява вечният превратаджия Кимон Георгиев, който е техен министър-председател на 9 септември 1944 г. Когато го назначават за министър на електрификацията, на повече от 60-годишна възраст запасният полковник завършва инженерно образование, за да знае какво ръководи и как да го ръководи!