Излезе новият брой 2 от тази година на сп. „Море“ – огледало на българската литература, което по традиция е надскочило регионалните си параметри и е сред националните индекси за качествена литература. Акцент е 70-годишнината на в. „Стършел“, представен с изключителните по свежест и дух разкази на Михаил Вешин, Сергей Трайков, Румен Белчев, Весел Цанков и карикатуристът Ивайло Нинов.
Отново можем да видим стихове от Варлам Шаламов, който преди 3 години беше преведен от Първан Стефанов, сега – от Антоанета Попова. Има новела от Емануил Видински, а сред разказвачите са и Иглика Дионисиева, Начо Христосков, Олеся Николова, Йордан Калайков, Матей Калеев, Белослава Димитрова (с откъс), Никита Нанков от САЩ и др. В поезията преобладават младите автори – Лора Динкова, Ния Шекерова, но и има изпитани имена – Кева Апостолова, Красимир Симеонов. Интересен щрих е и родената в Уфа Марианна Георгиева. Представени са и изразителите на най-краткия жанр – хайкут, а Евдокия Борисова прави аналитичен преглед на балканските литературни градини и реалии. Има интервю с френския интелектуалец Бесараб Николеску – учен и изследовател на теорията на полето. От френски е преводът на стихове от Гийом Метайе, а от испански – на Дарио Агуделио. Оперативната критика също е акцент с нови книги. Отзивите, аналитични пера – за българските автори пишат Мартен Калеев, Христина Мирчева, Георги Спасов, Мая Горчева, Иван Енчев и Мариана Маринова. За преводите на Елиът и конкурентните им въплъщения съпоставка прави критикът Владимир Трендафилов.
Има и мистификация около превода на Янош Розмер. Никой не е виждал унгареца наяве, така че не е изключено това да е Николай Бойков, самият преводач. Ще разпознаете реалии, които приличат на българските, но дори като мистификация поезията е добра. Излиза откъс от романа за Ботев на Неда Антонова, различен текст от публикацията в електронната публикация във „Факел“. Българската класика в сензационен вид.
Разкази на Начо Христозков от Пловдив, Озис на Матей Калеев от Монтана. Цветните приложения са създадени от художника Дамян Дамянов, който е представен очеркова скица от Йордан Ефтимов.
В списанието човек може да срещне добър български език. Да се чувства съхранен вътрешно, че има места, където със смаляващия се език не всичко е изгубено.
