Президентът на Антлантическия клуб в България д-р Соломон Паси с видимо удоволствие представяше френския посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан на заключителната му лекция в х-л „Балкан“ („Шератон“) в София.
В препълнената зала „Роял 3“ гостите изслушаха с голям интерес лекцията на тема „Равносметката на мисията и надеждите ми за България“, като на моменти я прекъсваха с бурни ръкопляскания. Посланик Кабан изнесе лекцията си на български, освен това владее английски, португалски и немски.
Кабан не се нуждае от представяне, защото хората у нас го познават отдавна и му симпатизират. Освен това е женен за една прекрасна българка – Мария и разумно е възприел старата българска мъдрост, че „Откъдето е жената, оттам е и родата”. Посланик Кабан живя в България и в началото на 90-те години, от тогава е свързан с нея и затова я познава добре. Ето какво сподели той.
Посланик Кабан започва с това, че както много често се случва в дипломацията и неговият мандат в България е белязан с едно събитие. Това е опитът да се предизвика фалит в предприятието „Белведере“, като се използва съдебната система. Изказването му тогава по този повод предизвиква бурна реакция, доста хора го смятат за недипломатично, но последвалите събития доказват, че е прав. „Не може, страна – членка на Европейския съюз, да допуска такива неща в съдебната система“, убеден е Кабан. Според него съпротивата срещу конституционната реформа у нас все още е много силна. Лагерът на статуквото побеждава.
Мандатът на посланика, разбира се, далече не се изчерпва само с отбелязване на пропуските в съдебната ни система. Той е много богат и на събития, свързани с
отношенията между България
и Франция
Посланикът работи по въпроси на икономиката, културата, социалната дейност, университетското образование, политиката и съдебната система. Той смята за най-голямото постижение на своя мандат в областта на културата организирането на тракийската изложба в Лувъра. За него това е лична победа. Този успех е плод на петгодишния труд от страна на трима български министри на културата, на двама френски посланици, на двама директори на Лувъра и на трима френски и български куратори, както и на много български и френски археолози, които са открили в българската земя съкровищата на една изчезнала цивилизация, непозната във Франция. Те успяват да представят изложбата по един забележително интелигентен начин, за да я видят посетителите на Лувъра от цял свят. Посланикът успява
да сближи български и френски общини
стопански и обществени организации. Много успешно е неговото сътрудничество с българското Министерство на труда и социалната политика. Много наситени са също така и отношенията му с академичните среди, защото у нас има десет франкофонски факултета. Някои са изключително динамични, като този в Техническия университет в София. За него франкофонията в България е впечатляваща, у нас има и 38 гимназии с изучаване на френски език.
Посланик Кабан е категоричен, че разширяването на Европейския съюз е историческа и политическа потребност. Трябва да се работи за сближаване на европейските народи, за да се укрепи чувството за принадлежност към общото политическо пространство и за обща съдба, независимо от историческите и културните различия. Ето защо е важно да се изучават европейските езици.
Посланикът отбелязва като успешно сътрудничеството си с българското правосъдно министерство в областта на детското правосъдие, което често се подценява. Това е проблем не само за България. У нас са организирани в различни градове на страната така наречените „Сини стаи“ за разпити на деца.
Според него автократичните, контралибералните и контрареволюционните режими
най-напред подчиняват правосъдието
за да наложат политическата си власт. Предпоставки за такова поведение се наблюдава в някои държави близо до България.
Комунизмът като идеология претендира, че премахва конфликтите. Така твърдят Маркс и Ленин. Конфликтът обаче е вътрешно присъщ на отношенията между хората и би било проява на слабоумие да се твърди, че конфликността може да се ликвидира. Слабоумието само по себе си не е проблем, стига да не е на власт, но когато по всякакъв начин една слабоумна идея трябва да се превърне в истина, то това се постига само със сила. Комунизмът е режим, който предполага насилие. Режимът на Георги Димитров и Тодор Живков не е обикновена диктатура, а политическа система, която подчинява човека на истината, известна само на ръководството, която може да се променя в зависимост от обстоятелствата, защото не почива върху нищо реално. В тези режими обикновеният гражданин не трябва да знае нищо, но трябва да усеща, че всичко е възможно и той може да бъде упрекнат за всяка своя дейност.
Затова 9 септември е ужасна дата в историята на Европа, тъй като тя бележи момента, когато с помощта на съветския завоевател се налага режим, който за няколко месеца взема решение за обезкръвяване на целия български елит с убийството на 1000 негови представители.
Те не са извършили никакви престъпления, но трябва да се унищожи
духът на независимостта
и свободата
Този режим, който не е просъществувал дори половин век, е в основата на днешните проблеми на България. Той не си признава престъпленията, защото това означава, че има и престъпници. Няма ли престъпления, няма и престъпници, от които да се търси отговорност. Липсата на реални изследвания за действителността по времето на комунизма държи България в неблагосъстоятелност. Тази липса позволява на избягали банкери да оставят милиарди левове задължения на данъкоплатците и да не виждат нищо нередно в това. Тя позволява и на политически партии да избират за ръководител на службите за сигурност 33-годишен олигарх, чието единствено качество за заемане на длъжността е, че е верен на бивш член на Държавна сигурност. И други подобни.
По повод на темата за отношенията между България и Русия на фона на някои исторически постулати, прокламирани от известни политици, посланик Кабан заяви, че не съществува вечна дружба между народите или държавите. Отношенията между държавите се основават на интересите, но не само. Те се изграждат и на базата на споделените ценности. Той посочи, че Франция и България дълги години са били разделени, но днес
членуват заедно
в НАТО и ЕС
Днес и французите, и българите са граждани на свободни демокрации. „Отношенията на България с Русия не трябва да се определят от историята, още по-малко от подменена и осакатена история, а от интересите и ценностите, в които вярвате“, каза той и добави: „Нищо не дължите на Русия. Нито за свободата през 1878 г., нито за потисничеството през 1944 г. Имате дълг към руските, финландските, украинските, полските, естонските и румънските войници, загинали за вас по време на Руско-турската война. Така и ние французите имаме дълг към американските войници, загинали за свободата на Франция през 1914 и 1944 г.”. Това обаче не е причина Франция да се чувства задължена да бъде винаги съгласна с решенията на Вашингтон, посочи посланикът. През 2003 г. французите без колебание казват на американците, че допускат голяма грешка, като окупират Ирак.
Въпреки всичко обаче България продължава да върви по европейския път, заяви посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Той подчерта, че е впечатлен от младото българско поколение и отличното качество на нашето университетско образование. Каза още, че България е известна и с добре обучената работна ръка, както и с привилегированото си положение на външна граница на ЕС с Турция, и с инфраструктурата си, която бързо се подобрява. Цифровата икономика у нас се развива с впечатляващи темпове, а земеделието ни връща добрата си форма.
