Може би всеки от нас трябва да предприеме това пътешествие. Защото Йонийските острови са толкова близо, напълно достъпни като цени и приказно красиви. Независимо от каменистите плажове и стръмните урви. Защото тук се преплитат гръцка митология и милиардерски лукс. Витае и митът за най-преуспелия грък – Аристотел Онасис, чийто дом на бившия му остров Скорпио е задължителна атракция. Затова обаче след малко.
Предлагам ви кратък отдих в селцето Палерос. Рибарско селище с население от 2000 жители, два хотела (единият винаги ангажиран от англичани, другият … предимно от българи). Двете яхтени пристанища приютяват скъпи лодки през цялата година, но собствениците им използват местните не само за охрана през зимата, но и за да регистрират плавателните съдове, примерно за риболов, и така да спестяват солидни суми от такси за пристан. Все пак сме на Балканите и никакви хитринки не са ни чужди, нали?
В селцето има няколко таверни, като в две от тях цените са по-ниски от тези на Олимпийската ривиера и на Халкидики. Казват, че тук отскоро развиват сериозен туризъм и им е нужно време, за да се справят с конкуренцията по крайбрежието на близкия остров Лефкада. Всъщност именно Лефкада прави Палерос туристическа дестинация.
От всички къщи в селцето, разположено в дъното на красив залив, се открива гледка до Лефкада и Скорпио. Разстоянието е 50 километра по суша, тъй като след доста труд по изграждането на големи диги Лефкада е свързан с континента само с подвижен мост. Така достъпът е целогодишен и не зависи от стачките на фериботните моряци. Но ако пък почнат да стачкуват и тези, които работят на моста, сигурно пак става весело. По принцип обаче гърците стават профсъюзноактивни извън туристическия сезон и подобни притеснения са неоснователни.
За да завърша с Палерос, ще кажа, че ако искате истинска тиха морска почивка, спокойно изберете това място. Да, плажът е от ситни камъчета, ала дъното в морето е от пясък. Плитко и топло. И кристално бистро, разбира се. Няма епилирани, безвкусно татуирани анаболни здравеняци, които да ви притесняват. Чадъри и шезлонги извън селото са безплатни. На плажа в селото е достатъчно да си поръчате едно фрапе. За две евро иде реч. Пълна почивка и релакс.
Ако ви доскучае, пък има няколко варианта. При положение, че сте изминали тези 670 километра от София с автомобил, бихте могли всеки ден да търсите приключения по плажовете на Лефкада. Възможно е и да разгледате старинния Никополис до град Превеза или просто да наемете яхта (за това обаче ще са ви необходими повечко финикийски знаци нищо, че по тези места лично аз видях десетина страхотни лодки, плаващи под български флаг). Може да пообиколите и наоколо, ала истинската атракция е морското пътуване до петте от прочутите местни острови. Най-популярният круиз тръгва от селището Нидри на Лефкада. На пристанището през лятото сутрин е пълна лудница. Навалица от туристи, а круизните кораби за жалост често са препълнени, което определено може да създаде дисконфорт. Ама и това се преживява. При красивата гледка и морските емоции.
От Нидри ни изпраща паметник на Онасис, после акостираме в заливите на два плажа, които са в десетката на най-красивите в света. Порто Кацики и Егремни. Забравяте всичко. Такъв цвят на водата наистина няма никъде другаде на тази планета. На Порто Кацики корабите само доближават брега и може да поплувате след скок от палубата. На Егремни обаче ще опънете хавлия върху топчетата кремък, които заместват плажния пясък. Да, вярно половина плаж вече не съществува, след като земетресение предизвика зловещо свлачище миналия ноември, ала е останало достатъчно място за плажуване. Само някоя козичка да не започне да събаря камъни от 200 метровата скала, защото веднага ще започнат да ви идват едни мисли…
Които, разбира се, изчезват след първата глътка бира на кея в приказното градче Фискардо на най-големия остров Кефалония. Претъпкано с туристи и отегчени местни жители, предлагащи кожени изделия на парижки цени. Тук може да срещнете и улични музиканти, които тананикат една и съща мелодия, а като им избяга английският текст, довършват с познатото нам „Мили Семо, ще те чакам да се върнеш…”. Били отнякъде от Южна България. Няма лошо. Всъщност работещи българи може да срещнете и на всеки един от круизните кораби.
Следва гмуркане на остров Итака, посещение на пещерата Папаниколи, в която през Втората световна война гръцка подводница се е крила от германските и италианските сонари.
За да приключи пътешествието, в един от двата достъпни плажа на частния остров Скорпио. Точно там, където е акостирала лодката на бившия му собственик – Аристотел Онасинс. Там, където се е разхождала Джаки Кенеди, където е идвал Чърчил. Там, където сега е бъкано с повече охрана, отколкото е тази в близката база на НАТО. Защото островът е руски. Той формално се води на дъщерята на милиардера Димитрий Риболовлев Катерина и за него бе платено на внучката на Онасис Атина Русел 100 милиона евро. И в следващите 50 години, както е по гръцките закони, Риболовлеви ще стопанисват това късче от земята.
Но това не е всичко. Само записки на крак. Йонийската приказка просто трябва да се изживее. Иначе се губи чарът…
