– Г-н полковник, с какви новости посрещате празника на Инженерните войски?
– Най-новото, най-голямата ни придобивка, която много ме радва, е, че преди няколко дни приехме 28 нови войници. Имахме доста вакантни места. От 7 години не беше правен прием при нас. Явиха се доста кандидати. Конкуренцията беше 2 към 1. За разлика от други места нямаше некачествени кандидати. Всички бяха изключително грамотни и се представиха много добре и на физическите изпити, и на тестовете. Така че попълването на личния състав с 28 нови бройки за нас е истински подарък за празника. Останалото е рутина и ежедневие. Провеждаме си учебния процес, изпълняваме задачите, свързани най-вече с третата мисия на БА – принос към националната сигурност в мирно време. Преди по-малко от месец получихме нови лодки с извънбордови двигатели за усилване на модулите за наводнение и на водолазно-разузнавателния състав от Сухопътните войски. За съжаление, проблем продължава да е отливът на офицерски кадри. Гарнизонът ни е малък, бих казал – леко неприветлив, и не предлага нещо кой знае колко особено за обществения живот на хората.
– И е откъснат от големите центрове…
– Да, откъснат е. Градчето е малко, а безработицата е много голяма. Доста офицери се избраха да продължат службата си на други места и се преместиха, което за мен се явява съществен проблем. Некомплектът с офицери изключително затруднява работата. Останалите, които са тук, се справят със задълженията си, макар и с малко по-голяма натовареност. Но ако тази тенденция продължи, работа никак няма да е за пренебрегване. От гледна точка на сержанти и войници нямам оплаквания, щатовете са пълни 100 на сто. Но офицерският състав е доста оредял. Повишават се отговорностите на сержантския състав и се товарят офицери с допълнителни ангажименти. Многото дежурства също натоварват, тъй като после трябва да се компенсират и всекидневно има доста голям разход на личен състав. А това допълнително затруднява изпълнението на задачите и воденето на качествен и ефективен учебен процес.
– Какво е решението?
– Според мен, на първо място трябва с общи усилия да направим професията на военнослужещия по-привлекателна. Това съответно и неминуемо, всеки го знае, става с някакви материални стимули, които да насърчат хората да постъпват в армията – и във военното училище, и в редовете на БА като цяло. Тази година от военното училище при нас във формированието дойде само един лейтенант.
– Какво следва от тук нататък, защото задачите си остават?
– Да, задачите си остават. Справяме се с тях, без да „предаваме фронта“. В състава си до момента полкът е способен да изпълнява задачите си. До известна степен липсата на някои офицери, особено в строя, се компенсира от сержантите. Подготовката на сержантите при нас е на много добро ниво. Имаме сержанти, които са готови след съвсем кратък курс да станат офицери. Изключително грамотни момчета, подготвени благодарение на главния сержант на полка – старшина Стефан Димов. Да не кажа голяма дума, да не се разсърдят колегите, но той е може би най-добрият главен сержант в СВ. Изключително грамотен, подготвен старшина, който полага големи грижи за сержантския и войнишкия състав. Благодарение на тези негови грижи сержантският състав е на доста добро ниво. Ще продължим да си изпълняваме задълженията със същия дух, със същата последователност, със същия хъс и в бъдеще, независимо от трудностите.
– Какво се прави за техническото оборудване на понтонерите, мостоваците, сапьорите, водолазите, които полкът обединява?
– Нови придобивки има в ротата за обезвреждане на невзривени бойни припаси – като започнем от робота и стигнем до тежките защитни облекла на сапьорите, миночистачни апарати и т. н. Това е сравнително нова техника по западен образец. С изключение на тази рота, в другите роти не е постъпвала нова техника. Работим с това, което сме заварили като наследство. Специалистите от ротата за обезвреждане на невзривени бойни припаси са много добри, доказали са се в годините. Действали са при случаите от Челопечене, през Петолъчката, Ловни дол, до Горни Лом. Навсякъде прочистваха районите от невзривени боеприпаси. Същите добри думи мога да кажа и за водолазите. Те са с дълъг стаж, с голям опит, непрекъснато са търсени от общинските и областните власти за оказване на помощ при всякакви дейности, свързани с водата. По отношение на останалите специалисти – понтонната рота – понтонерите, и мостовата рота, където е тежкият механизиран мост, са също изключително добри специалисти. Оказваме помощ на населението по свързването на различни дейности на брега с прилежащите острови. Имаме първоначален замисъл, който все още не е осъществен, за създаване на аварийно-спасителен отряд на река Дунав за оказане на помощ при бедствия и аварии по инициатива на дирекция „Морска администрация“ – Варна. Тя има подразделение в Русе. Направихме 2-3 съвместни срещи, задвижена е документацията по съответния ред и очакваме положително становище, за да можем да започнем да работим по въпроса. Досега такъв отряд не е имало.
– Как виждате бъдещето на полка и какво ще пожелаете на личния състав за празника?
– Въпреки че останахме в доста намален състав, бих искал да уверя всички, че и в бъдеще могат и трябва да разчитат на инженерните формирования от СВ, които са способни да изпълняват дейности от осигуряването на бойни действия, до изпълнението на задачи по оказване на помощ на населението и на другите структури при инциденти, бедствия и аварии. Пожелавам на целия личен състав от инженерните формирования от БА здраве, успехи в работата и повече вяра в бъдещето.
