Деня, в който България отново се изправя в целия си ръст

Много рядко четем исторически книги, в които авторът е свидетел на събитията. Книгата на големия и забравен наш историк Никола Станев „Историята на нова България 1878 – 1941 г.“ е такава. Този човек, живял в периода 1862 – 1949 г. е написал множество трудове и учебници по история, но почти нищо днес не е преиздадено. За него академик Иван Дуйчев казва, че това е „просветител с възрожденски дух“. Много години той е бил председател на Българското историческо дружество и е управлявал професори и академици, които са го избрали по своя воля.  Освен това е сред създателите и председателите на Българския учителски съюз и на Върховния читалищен съюз. Организира и Кооперативното просветителско дружество „Развитие“, което има задачата да подбере и издаде голям набор от книги за всички възрасти. Освен всичко друго е бил и 18 г. директор на прогимназия в София. Тук разказваме накратко историята на независимостта на България, както е според книгата на Никола Станев.

Независимостта на България, обявена с прочутия Манифест от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. на историческия хълм Царевец във Велико Търново, е решена в един момент, когато европейските вестници съобщават, че Македония ще бъде обявена за автономна. Младотурците от комитета „Единство и напредък“  се размърдали. Младотурската партия съществувала отдавна, но хитрият султан Абдул Хамид умеел да я контролира и често я преследвал. Сега обаче младотурските офицери в чужбина решили да използват момента и да смъкнат султана. А моментът бил подходящ, защото Русия и Англия се споразумели да дадат автономия на Македония. 
Младотурските активисти решават да вземат инициативата и да осуетят 

англо-руския проект 

Към тях се присъединяват и двама млади турски офицери с частите си от гарнизона в Битоля и в крайна сметка успяват да принудят султан Абдул Хамид на 1 юли 1908 г. да заповяда в цялата турска империя да гърмят топове и да се извести волята му, че подарява на народа Конституцията на Мидхад паша от 1876 г. Така конституционният преврат в Турция се извършва от офицерите, а не от народа. Не само народът, но и малкото интелигенция в Турция не са наясно, че конституционното управление е по-добро от монархията.

В Македония е обявен навсякъде хуриет – свобода. Българи и турци сядат заедно на трапезите, издигат конституционното знаме и се кълнат, че от този момент нататък няма господари и роби, а 

само свободни хора 

в конституционна страна. Българите, не само в Македония, но и в Одрин, Солун и Цариград придобиват все  по-голямо влияние и икономическата им власт расте. 
Навсякъде по тия земи се говори вече за свобода, братство и равенство. Македонските войводи обаче предпазливо излизат от скривалищата, спират революционната борба, но запазват оръжието си в тайните складове, а бойната организация остава непокътната. 
Народът на България се отнася с голяма симпатия към младотурците, Европа също им се доверява и решава да ги остави сами да осъществят реформаторските си планове. Европейците разбират, че подозренията, които хранят Великите сили една към друга, са опасни за общия мир. Младотурците обаче се въодушевяват прекалено, стигат до 

грандомания и шовинизъм 

и заговарят за велика Отоманска империя. Те бленуват Египет, България и Босна и Херцеговина да признаят Цариград за свой политически и държавнически център. 
Тези техни блянове предизвикват дълбоки опасения в България и Австро-Унгария и те решават да вземат мерки. България трябва да обяви независимост, а Австро-Унгария да присъедини Босна и Херцеговина към себе си. 
Друга причина за обявяването на независимостта е превземането на турските Източни железници от България. Чиновниците от железниците обявяват стачка и по заповед на стачния комитет в Цариград напускат работа. Влаковете на българска територия спират. Това застрашава пътническите и товарните превози в България, както и народната отбрана. 
Българското правителство изпраща български железничари и чиновници в железниците и влаковете тръгват отново, а след това се разбира с Портата в Цариград. 
Следващата причина е обидата, която тогавашният турски външен министър Тефик паша нанася на България. В Цариград той кани при себе си европейските посланици, но пропуска българския, като казва, че България е васал и той би го поканил в случай, че извика валиите на отделните области. На това място Никола Станев казва, че „младотурците са забравили, че България отдавна си е извоювала фактическа независимост във всяко отношение и че васалитетът й е фикция, възникнала на страниците на Берлинския договор“. 

Гореизброените причини и отдавна възникналата мисъл България да се обяви за независима и 

да не търпи повече 

обиди и унижения от стария и немощен сюзерен, довеждат до 22 септември. По това време Фердинанд е в Австро-Унгария, за да поздрави императора Франц Йосиф за неговото 60-годишно царуване. Императорът приема княза и княгинята Елеонора с церемониал за независима държава. Това направило впечатление на всички. Става ясно, че Австро-Унгария предварително е обещала на Фердинанд с този прием да го признае за суверен. В това време Фердинанд узнава, че Австро-Унгария ще анексира Босна и Херцеговина, окупирана по Берлинския договор. От своя страна той съобщава на Австро-Унгария, че ще обяви независимостта на България. 

Австрийските дипломати 

го съветват да направи това преди анексията на Босна и Херцеговина, за да не го обвиняват, че следва примера на империята.  
Така и става.
Князът бързо се връща в Русе и повиква министър-председателя Александър Малинов, с когото се разбират, че е настъпил моментът да се обяви страната за независима. Министерският съвет, който има решение за това още от 25 август, отива във Велико Търново. 
На 22 септември (4 октомври) 1908 г. Фердинанд, придружен от министерския съвет и висшите власти в Търново, се изкачва на Царевец, стъпва върху историческите развалини на старото българско царство и прочита манифеста, с който България се обявява за независима държава под името Българско царство.