– Г-н Радев, какви промени предлага ГЕРБ преди второ четене на т.нар. антитерористичен закон?
– Това е повод да кажа, че сме една от последните държави в ЕС, която създава такъв закон за противодействие на тероризма. Но това, което ни стимулира да бързаме, е атентатът в Сарафово през 2012 г. Тогава кабинетът „Орешарски“ не успя да изработи такъв закон и се наложи да го подготвим днес. Сега България има вече 4 нормативни документа, свързани с борбата с тероризма, освен закона от 2004 г. против финансирането на терористичната дейност. Това са Стратегията за противодействие на радикализма и тероризма, Национален план във връзка със Стратегията и сега – проектозаконът на МС. Както се приеха и 4-те закона за службите и рамковия за националната сигурност преди това. Но сега между първо и второ четене всеки можеше да внесе поправки на парламентарните си групи. Ние самите внасяме такива, например, в чл.7, където бяхме записали един тежък текст – по време на съвместните операции като част от държавните институции при противодействие на тероризма ВС заедно с ДАНС, МВР и т.н. да могат да извършват полицейски функции. И конкретизираме членовете от закона за МВР, които указват полицейските действия, които приемат и военнослужещите, когато съдействат на МВР в борбата срещу тероризма. Затова нашите експерти и юристи предложиха и ние решихме да променим чл. 7 и дописваме нови членове – от 8 до 13 чл. между първо и второ четене.
– Вчера обсъждахте антитерористичния закон и на кръгла маса…
– Да, и тези конкретни разписвания за извършваните при антитерористични акции полицейски функции от военнослужещите – при проверки на автомобили на пътя, например, или обиски в жилища. Тези техни действия ще са по правилата за полицията, разписани и в този закон.
След това ние разписваме, че военнослужещите от ВС, които участват, подпомагайки работата на МВР в противодействие на тероризма в тази си дейност преди това трябва да бъдат обучени. Искам да подчертая това като много важно и възлово. Получихме много критики и някои, може би, основателни, че военнослужещите не са обучени за такива специфични дейности. Да, сигурно не са обучени за всички. Но и друг път и за вашите читатели съм го казвал, че може би над 10 хиляди военнослужещи вече са участвали в мисии, където са извършвали такива дейности – на чекпойнт са правели такива проверки, и то на чужди граждани в много по-сложна обстановка, с тежко въоръжени срещу тях. Т.е. тези военнослужещи имат дори такава практика. Но понеже може би ще се наложи цели подразделения да се изпращат на границата или в София, за да подпомогнат действия срещу тероризма, за да избегнем риска от неподготвеност, те трябва да бъдат обучавани. И накрая, съкратихме тежките текстове за тероризма, които препращаме директно към чл.108(а) от НК-за това какви действия ще бъдат преследвани и какво точно ще правят военнослужещите. И това обединихме като финални предложения за изпълнение на полицейски функции от военнослужещи – общо 6.
– Извънредната ситуация с мигрантската заплаха поставя ли нови задачи пред армията ни?
– Нови и извънредни-не. Колеги възразиха, че правим извънредно законодателство. Не, то е специалиално. Този закон за противодействие на тероризма основно има превантивна роля. Извърши ли се терористичен акт, вече остава само да се броят загубите и буквално жертвите. А 39% от членовете в глава трета, например, са само за превенция. Новите функции, които засягат армията обаче, засягат действия, които досега не са извършвани на територията на държавата и в мирни условия. Защото в мисии военнослужещите ни са участвали в такива действия на чужда територия, въоръжени и с обострени сетива във враждебна среда. Тук средата е друга, трябва и мисленето им да се промени, защото се изправат и срещу цивилни граждани, срещу бежанци, които трябва да различат от потенциалните терористи. И тази седмица министър Бъчварова заяви, че няма непосредствена заплаха от терористичен акт. Подчертавам тези думи. Но заедно с това имаме потенциално нарастваща опасност от тероризъм, за което предупреждава и премиерът ни. И може би сега, в края на лятото ще има пик на мигрантски натиск от около 20 000 души, какъвто беше и пикът през м.г. Но по-голямата опасност носи ситуацията в Алепо, която може да прогони около 150 – 200 хиляди нови емигранти. И ако те тръгнат насам, трябва да има превенция. Затова очакваме още другата седмица законът да влезе в дневния ред в зала.
– Вие как разбирате предложението армията „да запечата“ границата?
– Това е малко символично – в смисъл мнозинството, които минават границата нелегално, да бъдат принудени да го правят през КПП-та. Не можем да пуснем ток по оградата, нали. Това и при кльоновете го нямаше. Но затова строим оградата, а военнослужещите ще отидат на границата колкото и когато е нужно. И това е една следваща и засилваща се функция на Българската армия, която направихме с промените в ЗОВС за участие на ВС по опазване на границата. Народните представители също имат настройка така да бъде.
– Трябва ли армията да е водеща във функциите по опазване на границата, а не МВР?
– Има тези да бъдат възстановени дори Гранични войски. Но сега сме по-спокойни, когато започна да се говори сериозно за заплахите и общественото мнение прие, че армията трябва да участва в борбата срещу тях. Да, имаме нагласата и за това да се дават повече средства. Ако гледаме добрия опит на Европа, тя прави същото. Но и експертите от сектора, и ние в парламента имаме единомислие, че армията ни трябва все по-активно да участва срещу заплахите за сигурността. Докъде – ще стане ясно постепенно в зависимост от заплахата и от финансите, естествено. Направи ми впечатление доклада от заседанието на КСНС при президента от 10 ноември 2015-а г., където са казани много неща и много навреме. Това стана 3 дни преди атентатите в Париж на 13-и. Значи нашите служби и нашите политически лидери, да ги похвалим, предупредиха за неща, които се случиха буквално след това.
– А ще решат ли резервистите и запасните проблемите на некомплекта в БА?
– Не, но могат да подпомогнат решаването му. Това беше идеята и във внесения закон от първия ни кабинет. Един закон, който дълго беше подготвян от по-широка палитра експерти, но ние успяхме да го наложим. И след години се видяха недостатъците му и с промените в измененията на закона за резерва предлагаме решаването им. И основно завиваме към доброволния принцип, защото това е работещото. Освен това се вдига възрастта – за старшите офицери, войниците, а и за висшите офицери, до която могат да участват в резерва. Нещо важно – на доброволен принцип даваме възможност на студентите да се обучават самостоятелно във ВУ…. И на трето място идват промените в закона за резерва, където ще сложим добрите идеи на колегите от Патриотичния фронт. Добра идея е този доброволен принцип и част от младежите и девойките да бъдат подготвени за участие в резерва.
– Има ли шанс за изравняване на коефициента на заплащане в отбраната с този в МВР с новия бюджет?
– Това пак е наша идея. И предупреждавахме при приемането на закона за МВР да не се приема нещо, различно от коефициента на заплащане в МО. Трябва паритет в силовите структури и ние, военните, се вглеждаме внимателно какво се случва в МВР и обратното за всички компенсации. И едно от тези несправедливи различия е това. Бюджетът на армията е по-нисък и неприятното усещане е, че МО не се договори с МФ, преди поправката да влезе в НС. Някак се разчита все на депутатите да поправим очевидната несправедливост, но ще се борим срещу нея. Но големият проблем в момента в МО е недокомплекта. Това означава, че трябват пари за армията, за да приеме в редиците си грамотни хора. И няма друг начин, освен да се вдигнат заплатите на военнослужещите.
