Предстои Военномедицинска академия да отвори врати на нова клиника – по нефрология. Ще я оглави проф. д-р Райна Робева. Тя е завършила Медицинския университет в София. Има три специалности – вътрешни болести, нефрология и клинична фармакология, две специализации във Франция. Работи от над 30 г., а и като преподавател. През 2014-2015 г. е национален консултант по нефрология. Има много публикации, включително и в чуждестранни медицински издания.
Предстои Военномедицинска академия да отвори врати на нова клиника – по нефрология. Ще я оглави проф. д-р Райна Робева. Тя е завършила Медицинския университет в София. Има три специалности – вътрешни болести, нефрология и клинична фармакология, две специализации във Франция. Работи от над 30 г., а и като преподавател. През 2014-2015 г. е национален консултант по нефрология. Има много публикации, включително и в чуждестранни медицински издания.
Проф. д-р Райна Робева е имала късмет с учителите си в професията. И днес смята, че може би най-много е получила от проф. Николай Беловеждов, един от най-добрите български интернисти и нефролози. И от проф. Александър Попов и проф. Михаил Огнянов се е учила в областта на вътрешните болести и имунологията. Нарича ги „в някакаква степен енциклопедични личности“, каквито все по-малко се срещат.
Разказва, че е щяло да бъде странно да не избере лекарската професия, защото във фамилията с корени от Ловеч, Пловдив и Вардарска Македония само баща й не е такъв. Прадядо, дядо, чичо, майка, вуйчо и братовчеди-всички са лекари… Само в скоба споменава, че дядо й, специалист по хигиена и епидемиология, е човекът, въвел на практика БЦЖ-ваксинацията в България през 1928 г., само 2 г. след откриването й. А и изнесените резултати от българския опит наред с този в други европейски страни утвърждава ваксината в света в момент на съмнение за ефикасността и безопасността й за пациентите.
Но ако във фамилията не е странно да избереш медицинското поприще, куражът й да дойде в болница с традиции като ВМА начело на клиниката по нефрология, е
знак преди всичко за характер
поемане на предизвикателствата – очи в очи. И за смелост в някакъв смисъл – да се започне на чисто, отначало, защото и клиниката е съвсем нова. Да дойдеш във Военна болница, без да си военен лекар и след дълъг „цивилен“ стаж. Но, както тя самата казва, от дисциплината не се плаши, дори да е военна, защото се приема за дисциплиниран човек. И редът само я облекчава, не я плаши. „Добре е, когато в клиниката и в болницата има ред – и за пациентите, но и за медиците“, казва д-р Робева.
Тя е израсла в дом и атмосфера, където близките й – лекари, са се вълнували, „треперили са“ над пациентите си. И разбира, че в професията се работи „за другите хора“. Рано за себе си решава, че и тя иска да е точно това – лекар. Въпреки предупреждението на родителите, че това е труден път, особено клиниката. Все са разчитали „да й дойде друг акъл“ за бъдещето й – я за археолог, я за архитект… Да, математиката й вървяла, но рисувала без вдъхновение и затова архитектурата отпаднала от възможните професии.
Днес д-р Робева, без да тегли чертата, а само защото така тръгна разговорът ни, казва, че в лекарската професия има и хубави моменти, и разочарования. Когато не можеш да постигнеш желаното, а залогът е животът на пациента. Диагнозата на пациентите в такава клиника често е тежка. И успехът може да бъде само общ, на целия екип. Стараеш се, но има и много тъжни моменти, казва тя. Преживяват се трудно, а
няма втори опит, няма втори шанс…
А с всеки отишъл си живот и с теб си отива нещо, както когато си отива близък човек… Но и това е част от професията.
За това какво „е откраднала от занаята“ във Франция, д-р Робева разказва, че заради по-дългия опит колегите й са по-уверени, че имат тясно разпределение в организацията на работата – всеки за каквото е учил. Имала е огромната привилегия да учи при един изключителен специалист и човек-проф. Жилбер Лагрю в болница „Анри Мондор“. Той не само споделя професионалния си опит и й открива пътя към научните изследвания, но е учител и в човешки план – за подхода и отношението към болния. Лекар със световно реноме, успял обаче да остане земен и с изключителна грижа за пациентите, с благородно отношение и към болните, и към сътрудниците си. Подпомагал с лични средства всеки млад лекар без финансови възможности, в когото открива заложби. Той имал екип от млади хора, които учел и на медицина, и „на всичко“, отглеждал свои последователи.
Какво я мотивира да поеме ръководството на новата клиника?
Няма ли риск в това
Да, „всяка къща си има своя кухня“, но в идването си д-р Робева вижда възможност да се разшири дейността на досегашното отделение във ВМА. И от друга страна, да обогати собствената си работа, да разшири хоризонта й и да работи в областта на гломерулната патология и невроурологията в по-широк мащаб. Въпрос на мотивация на хората в екипа е да се работи и в областта на научните изследвания. Част от екипа й в болница „Св. Иван Рилски“ я следва в новата клиника. Сега задачата си тя вижда и в това – да се направи добър общ екип. Засега лекарският е от общо седем души.
Дали има време за хоби? Обича много музиката, предпочита да слуша класическа, Но светлинка в тунела има, връща се на темата за бъбречните заболявания д-р Робева. Когато имунните бъбречни болести бъдат открити навреме, без да има бъбречна недостатъчност, обикновено лечението помага. Дори и хора с бъбречна недостатъчност могат да бъдат стабилизирани и тя да прогресира бавно. А успехът в лечението наистина се постига от две страни – от лекаря, но и от пациента, казва началникът на най-новата клиника във ВМА.
Профилактиката, която спасява
В световен мащаб 10-12% от населението страда от т.нар.хронично бъбречно заболяване. Те са като айсберг-с открита, но и с невидима част. Защото някои от тях са коварни и не дават никакви оплаквания. Пациентът не знае, че е болен. Организмът му свиква и с високото кръвно налягане. И се откриват пациенти с вече напреднали бъбречни увреждания, на които е трудно да се помогне. И в нефрологията важи правилото, че ранното откриване на заболяването е условие за по-доброто лечение. Преди бъбрекът да е склерозирал, когато път назад трудно се намира.Затова д-р Робева определя ранната дианостика като най-голямото предизвикателство в работата си. Защото когато пациентът няма оплаквания, не посещава и лекаря. Затова в профилактичните изследвания трябва да е заложено изследването на креатинин, маркерът за бъбречната функция. И да се следи дори и при младите хора. А изследването на урината се приравнява с преслушването на сърцето за кардиолозите. Изследването с ехограф също допринася за откриване на проблема.
Рискови географски райони в страната не се открояват, но патологията засяга и стари, и млади. В нефрологията най-голямо предизвикателство са имунните бъбречни заболявания, наречени гломерулонефрити, които се откриват повече при млади хора. Ако се диагностицират навреме, те могат да бъдат адекватно лекувани. Най-тежкото увреждане, каквото е бъбречната недостатъчност, може да се установи както при пациенти с явни бъбречни заболявания, така и при хора, при които не са регистрирани особени оплаквания. При прогресията си то може да доведе пациентите до диализа.
Инфекциите на отделителната система се лекуват, а в болница се влиза само за по-сложните. По отношение на бъбречните камъни нефролозите успешно работят с колегите си уролози. „Уролозите са нашите хирурзи, ние сме техните интернисти. Както е при коремните хирурзи и гастроентеролозите,“ ни обяснява накрая д-р Робева.
Постигат се резултати и в забавяне прогресията на диабетното бъбречно увреждане, което зачестява. По отношение на артериалната хипертония проблемът обаче е двустранен – има бъбречни увреждания, които водят до хипертония и хипертония, която води до бъбречни увреждания и кръгът е омагьосан.Независимо от причинно-следствените връзки адекватното лечение на хипертонията носи голяма полза.
