През 1954 г. на процеса срещу генерал Иван Вълков и оцелелите офицери от неговата Трета секция, най-неопровержимото доказателство за извършените убийства през 1925 г. е изкуственото око на Гео Милев, намерено при разкопките в Ломския форт, където са открити множество кости на „безследно изчезнали“. Защо този поет на духа, а не на стихията и на революцията, намира смъртта си с телена примка на шията? Заради поемата си „Септември“, с която иска да напусне „абаносовите кули“.
Тази поема дълги години беше старателно изучавана в училищата, ехтеше всяка есен около 23 септември, когато се честваше поредната годишнина от т.н. Септемврийско въстание. И от набитите в съзнанието фрази никой дори не се замисляше каква е тази „вековна злоба на роба“, защо шопите са тръгнали със сопи срещу картечниците, а пък как септември ще стане май въобще не беше ясно.
Без да има никаква реална представа за случилото се през онзи наистина кървав септември, талантливият поет става жертва на чистите си илюзии за някаква справедлива революция. Истината за която е много по-ужасна. Един измамен от комунистическата партия народ е хвърлен в обречена касапница, за да се изпълни заповедта на Коминтерна за
„световна революция“
Същата тази комунистическа партия, която на 9 юни 1923 г. ехидно се подсмива на репресиите срещу свалените с преврат от власт земеделци и чака „градската и селската буржоазия“ да се изпотрепат взаимно, за да вземе властта, само след месец изведнъж призовава за „революция“ и работническо-селска власт. Все пак „работническата“ е на първо място. В едно време, когато работници в България почти няма. През септември 1923 г. масово в сраженията участват селяни, които са повярвали, че с това могат да върнат насилствено отнетата им власт. Те са и най-многобройните жертви от „белите нощи“ след разгрома на въстанието.
А самото то е плод на болните фантазии на Кремъл, където Троцки сънува и наяве непрекъснато разгарящи се „революционни пожари“. Неговите експерименти са трагични и в Унгария, и в Германия. Дори е планирана военна съветска инвазия, която обаче рухва още при агресията срещу Полша. То гава погледът му се насочва към България.
Заповедта е дадена
От Москва я донася Васил Коларов, който тогава е записан на някаква формална висока длъжност в Коминтерна, но всъщност е нещо като „момче за мокри поръчки“. В София се играе на нелегалност. Колко са били тайни действията на московските емисари и на техните български послушници, се вижда от един спомен на Димо Казасов. Хроникьорът на столетието разказва, че като министър на железниците в правителството на Цанков, минавайки в центъра на София със съответната охрана, вижда на отсрещния тротоар Васил Коларов. За да запази съвестта си чиста, веднага изпраща тайните агенти да свършат нещо, за да не разпознае някой от тях „великия конспиратор“.
Доайенът на партията Димитър Благоев е против хвърлянето на организацията, а и на целия народ в неподготвени и обречени на провал въстания. Твърде болен, той е игнориран и с „революционен плам“ се развихрят Васил Коларов и Георги Димитров. Подкрепа получават и от членовете на военната организация, ръководена от запасния майор Коста Янков. Тя се състои главно от бивши кадрови офицери, уволнени по силата на Ньойския договор, които изпитват завист и ненавист към останалите на служба свои колеги и търсят реванш при комунистите с надеждата, че като вземат властта, ще възстановят и повишат длъжностите и званията си. Колко са били секретни заседанията на ЦК на БКП и на военната комисия личи по това, че на 12 септември в София са извършени масови арести и фактически въстанието е обезглавено, преди да избухне. То е обречено на неуспех и поради безумния си замисъл. Предвиждало се центърът да бъде във Врачански окръг, където да се сформира революционна армия, която да превземе София. Не са ли видели поне от случилото се преди няколко месеца, че властта се взема, когато овладееш първо столицата?
Поради липса на всякаква организация, въстанически действия започват стихийно. „Мъглиж беше пръв“, пише Гео Милев. Там общината е превзета още на 12 септември, но „революцията“ не прераства в общонационален „пожар“. Димитров и Коларов се промъкват през Петрохан, но не отиват да „палят“ Враца, където има силен гарнизон, а Фердинанд, в който няма никаква войска. Градът, наречен по-късно Михайловград, на името на въстаническия вожд Христо Михайлов, е превзет на 23 септември. Тази дата дълги години се честваше като ден на Септемврийското въстание и като празник на Българската народна армия, защото тогава се била създала народната войска.
В тези райони има масовост, дължаща се главно на подкрепленията от селата. Но никъде не са превзети гарнизоните, които се отбраняват като на фронта, както е в Лом. След като там с кораб от Видин пристига военна помощ, конният полк излиза от казармите и потушава бунта. Напрегнато е при превземането на Берковица, при Бойчиновци, където войската отстъпва и въстаниците дори пленяват едно оръдие. Но
погромът идва твърде бързо.
Както там, така и в Пазарджишко, и в Ихтиманско, и навсякъде, където са побързали да ударят камбаните и да развеят червеното знаме. Именно червеното, така поне ни го рисуваха по картините дълги години, никъде не видях успоредно до него да се вее оранжевият земеделски флаг.
Държавата реагира. Обявено е военно положение. С разрешение на Съюзническата комисия правителството мобилизира 3000 запасни офицери. Бойните действия на въстаниците са се водили на принципа на атаката и превземането на слаби общини без гарнизони, но без развиване на някакви настъпателни действия. От двамата „славни ръководители“ Димитров дори не е служил в армията, защото по време на войните се е скатавал под имунитета на народен представител. Още преди да започне да заглъхва тътенът от сраженията, той и Коларов вече са преминали югославската граница и са оставили подлъганите хора на съдбата им. Някои от въстаниците от западните краища също успяват да преминат в Югославия, която тогава е така „приятелски“ настроена към България, че приема радушно всеки, който е против правителството. И докато край Огоста, Искър и Марица се пролива българска кръв, двамата „водачи“ вече са в така любимата на комунистите от всички поколения Виена. Откъдето написали своето прословуто „Отворено писмо“, призоваващо „горе главите“. Безкраен цинизъм спрямо един измамен народ, хвърлен в обречено кръвопролитие, за да се изпълни поредната безумна заповед на Коминтерна за „световната революция“.
ВАЖНИ ПОУКИ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ
Септемврийското въстание от 1923 година беше първото народно въстание против фашизма. Макар че комунистите играха главната ръководна роля в това героично въстание, то беше не партийно дело, а народно дело – дело преди всичко на работническата класа и на селяните в България.
….
Много и разнообразни причини доведоха до поражението на Септемврийското въстание. Но несъмнено е, че най-важната причина за поражението се състои в това, че тогава, като резултат на фаталните грешки на Комунистическата партия и Земеделския съюз, не бе установен крепък съюз между работниците и селяните в борбата против фашисткото правителство на палача Цанков. Втората важна причина беше тази, че въстаниците не успяха да привлекат на своя страна болшинството от армията, която именно бе използувана от Цанков за потушаване на народното въстание. Третата причина трябва да се търси в съществуващото тогава разделение между народните маси и значителна част от българската интелигенция.
……
в. „Раб. дело“ бр. 313 от 22 септември 1945 г.
Когато след 21 години все пак настъпва „светлият ден“ и „народната власт“ започва да раздава почести, септемврийците са все още в една средна възраст около 40-50 години. Но те не са признати масово за „активни борци против фашизма и капитализма“. Въпреки че са участвали в пропагандираното като „първо антифашистко въстание в света“. До облагите се добират само хора от периода 1941-1944 г. и някои комунисти от по-ранни периоди А земеделците – септемврийци…Голяма част от тях няма и година след 9 септември 1944 г. са обявени за „народни врагове“, тъй като лидерът им Никола Петков не играе по свирката на комунистите. После ги записват и като „кулаци“, защото не дават земята си в „доброволното“ коопериране. Някои от тях намират вечен покой, разстреляни като „горяни“.
