Издателство „Захарий Стоянов“ отново „се разписа“ с два големи тома на академик Георги Марков, посветени на 100-годишнината от Първата световна война и участието на България в нея. В големия салон на БАН се събраха видни наши представители на историческата мисъл, академици начело с председателя на БАН академик Стефан Воденичаров, писатели, журналисти.
Представянето на този внушителен исторически труд започна с кратко слово на издателя му Иван Гранитски, който поясни, че това издание в много по-скромен вид е излизало преди години в издателството на БАН, но тогава е било дори без илюстрации, за разлика от сегашното, което освен всички други качества, дължащи се на изтъкнатия му автор, е и много луксозно.
В тези два тома авторът е ползвал нови документи от разсекретените германски и руски архиви и особено от личния архив на цар Фердинанд, който съдържа много ценни свидетелства за онази епоха. Обемът му е почти 90 кутии и в тях има неща, които академик Марков публикува за първи път в двутомника. Първата книга се казва „Заплитането“, а втората – „Разсичането“, като двете книги имат общо заглавие „Голямата война и българският меч над балканския възел 1914 – 1919“.
С тези два тома, каза Гранитски, академик Марков поднася на българските читатели своето „Петокнижие“, книги, посветени на Балканската – 1-ви том, на Първата – 2-ри и на Втората световна война – 2 тома. В момента академик Марков подготвя и второто и допълнено издание за Междусъюзническата война, което се нарича „Крушението“.
При представянето на двата тома академик Марков заяви, че по принцип е миролюбив човек, но неговите усилия като историк са насочени главно към изследването на двете балкански и двете световни войни. Тези войни и досега определят съдбата на народите, защото и до ден-днешен се делим на победители и победени, отбеляза той. Последиците от тези войни продължават, това се наблюдава дори и в дейността на Съвета за сигурност на ООН.
В ония времена в действащата армия се мобилизират млади българи на възраст между 20 и 40 години. Става дума за двете балкански войни. През Първата световна са на възраст между 20 и 46 години. През Първата на фронта загиват 101 000 души, но има още 26 000, които умират от раните си по болниците. Така че общо 126 000 млади българи загиват само през Първата световна война. Като се прибавят и жертвите, които дава България през двете балкански войни, това са общо 200 000.
Добре че тогавашните семейства са били многолюдни и българският генофонд е издържал, за да ни има и нас. Тези, които се завръщат живи, сънуват войната, говорят само за нея. Тя оставя незаличим отпечатък в душите им. Много от тези българи преживяват за 6 години три войни.
Много е тъжно, че в днешните предели на България има само три военни гробища – при Сливница, при Тутракан и при Добрич.
В някои градове като София и Варна има костници. Всички други гробове, каза Марков, са извън днешните предели на България и са осквернени и занемарени. Наш дълг е да се погрижим за тях, допълни той.
Първата световна война, според него, е дело на едно поколение, което изповядва същия национален идеал, както през Балканските войни. А този идеал е събирането на всички българи под обща държавна стряха. В тази война България е вкарана на погрешната страна и по тази причина загубата е предизвестена. България попада в голямата политика с желанието да поправи неправдите от Букурещ и Цариград. Раната е била много дълбока. В тази война ние имаме собствена национална цел и в книгите са разкрити и противоречията ни с Германия, както и с Османската империя и Австро-Унгария. Най-вече за Северна Добруджа. Според Георги Марков цар Фердинанд е имал болезнен страх от Русия, но на практика големите неща за България в Първата световна война се решават на западния фронт. За него като историк е важно преди всичко тази война да бъде реабилитирана, защото при предишния режим тя беше захвърлена в тъмните ъгли на историографията ни като империалистическа и на историците не се препоръчваше да пишат за нея. Той каза, че трите войни не трябва да се делят, защото дядовците ни и в трите войни са проливали кръв за един и същи идеал.
Той каза и за подвига на нашите баби. Според него те също са истински героини. В Германия през Първата световна война умират от глад в тила над 700 000 души. Индустриална Германия е в агония. В България има глад, но умрели от глад няма. Никой не знае как нашите баби са изхранвали многолюдните семейства през всичките тия дълги години войни, когато мъжете са на война. Освен това са хранили не само тила, но и фронта. Това е чудо. Чудо е и това, че в окопите на Първата световна война преди атака на гърците раздават „Узо“, на англичаните ром, на французите коняк, на руснаците водка, а на българските войници четат стихотворенията на Иван Вазов.
