Българският президент отдавна е дискисионна фигура. И сред гражданите и сред анализаторите мненията за него варират от минус до плюс безкрайност. Едни смятат, че той има само церемониални функции, а според други става дума за реално облечена във власт институция. Истината е, че държавният глава е реален участник в политиката на страната. Неговият избор става въз основа на пряко провеждани общи избори, което го прави равен по легитимност на Народното събрание. Именно това е основанието, според което президентът е дифиниран в конституцията като обединител на нацията. Това е неговото най-съществено институционално качество и от прилагането му зависи доколко президетският мандат е успешен и доколко – не. От характера на обединител на нацията произтича и една от основните функции на президента – върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Армията е символ на единството на народа. Тя опрерира в пространството, в което всички членове на обществото имат еднакъв интерес. Става дума за националната сигурност, чието гарантиране е базово условие за развитието на страната във всички аспекти – икономика, образование, наука и пр. В съвременния глобализиран свят националната сигурност е част от международната. Нейното гарантиране става чрез активно участие в международните отношения и ясно заявяване на национални позиции. Тези обстоятелства от една страна налагат на президента да бъде човек, способен към формулиране на позиции и отстояването им. От друга страна обаче националните позиции на България се изработват във вътрешнополитическите институции на страната, които могат да имат различен стил и подход на работа. Това често води до разнобой и точно тук е ролята на президената във вътрешната политика. Въз основа на неговата широка легитимност, качеството му на обединител на нацията и функцията на върховен главнокомандващ, той трябва да има способността да бъде медиатор във вътрешнополитическия живот. Колкото по-нестабилна е политическата обстановка в страната, толкова по-важна е тази способност на държавания глава. Най-яркото приложение на медиаторските способности на президента е назначаването на служебно правителство, когато това е необходимо. Казано накратко във вътрешен план държаваният глава трябва да бъде медиатор, а във външен – човек с ясна и последователно изразявана позиция. Всичко това означава, че новият президент ще има тежък мандат. Ще са му необходими множество умения, за да може да изпълни институционално заложеното качество на обединтел на нацията, а както вече отбелязах от това зависи доколко успешно ще протече президентският мандат.
