В предишния брой стигнахме до момента, в който в Москва представителите на нашето военно разузнаване лансират идеята за създаване на координационен орган между разузнаванията на армиите от Варшавския договор. Тъй като нямат правомощия да предлагат такива идеи на равнището, на което се провежда консултацията с представителите на ГРУ, те изразяват лично мнение. То обаче се приема много добре от съветската страна и тя изразява пълно съгласие с него. Нещо повече, казва им се, че в ГРУ огдавна мислят по този въпрос и считат, че даже реализирането на такава идея е малко закъсняло. Представителите на ГРУ обясняват още, че преди това са излизали с предложение пред командването на съветската армия за създаване на такъв координационен орган. Командването обаче се въздържа да вземе конкретно решение ,като се мотивира, че подобно предложение от страна на другите социалистически страни до този момент не е правено. Те предлагат на българите да изложат идеята пред своето командване и след това българският министър на отбраната да отправи предложение до маршал Гречко. Освен това им съобщават, че чехословашките другари, в лицето на началника на РУ и на началника на отдел „Информация“, които по това време също са на консултация в Москва, съобщили, че от тяхна страна също ще бъде отправено предложение за създаване на координационен орган към Варшавското командване. Това се случва през 1963 г.
(Продължава от миналия брой)
През юни 1964 г. българският министър на отбраната пише писмо на министъра на отбраната на Унгария, в което му излага положителното си становище по отношение на засилване на по-тясното сътрудничество в работата на разузнавателните органи на армиите от Варшавския договор. Според него засилването на взаимодействието на братските разузнавания ще повиши ефективността в действията им и ще намали разходите.
В тоя ред на мисли той прави предложение на унгарския си колега в началото на октомври същата година в София да се проведе съвещание на представителите на разузнавателните управления на социалистическите армии, като целта на съвещанието е да се набележат мероприятия за координиране на дейността им.
В писмото се казва, че българската страна не би възразила и ако за провеждане на съвещанието се избере друго място. Освен това на съвещанието може да се обсъдят и да се приемат решения по координацията на дейността на органите от стратегическото и агентурното разузнаване, по радио и радиотехническото разузнаване, по информационната дейност, по въпросите на оперативната техника и по повишаване на квалификацията на кадрите.
Разбира се, могат да се разгледат и други въпроси. В писмото се предлага и
конкретендневен ред
на съвещанието, който включва обсъждането на становищата на всеки началник на разузнавателно управление от страните на Варшавския договор, съвещания по секции за обсъждане на повдигнатите въпроси и съставяне на проекторешения, които да бъдат обсъдени на общо съвещание и на края да се подпише протокол.
срока и мястото на съвещанието
Според унгарския министър на отбраната обаче до съвещанието трябва да се изяснят някои въпроси като например кой ще ръководи съвещанието, както и принципните договорености и споразумения по секции. Трябва да се уточнят също така и правомощията на ръководителите на делегациите. Трябва да се уточни и кои от преговорите ще предшестват докладите и съдокладите, и кой ще ги проведе.
В писмото си унгарският министър поставя и въпроса в случай, че на съвещанието се приемат някои от проекторешенията, кой ще ги утвърди и кой би имал право да издаде инструкция за изпълнението им. А това може да бъде Главното командване на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор или друг ръководен орган.
Унгарският министър е на мнение, че е целесъобразно да се съставят такива проекторешения, които да засягат само принципните въпроси на взаимодействието, които след това ще бъдат решавани от генералните щабове на съответните страни. Той изразява увереност, че това съвещание би било много полезно и в бъдеще
ще подобри работата на разузнавателните служби
във Варшавския договор.
Следващото писмо на българския министър на обраната е отправено към неговия колега от Германската демократична република. Предложенията в писмото са същите, както в писмото до унгарския министър на отбраната. В отговор министърът на отбраната на ГДР най-напред благодари на българския си колега за писмото, което засяга въпроса за едно по-тясно сътрудничество в дейността на разузнавателните органи на армиите на Варшавския договор. След това в писмото се казва: „По принцип ние не сме против обмяната на опит по отношение структурата, организацията и подготовката на разузнавателните органи на армиите на Варшавския договор. Обаче аз считам за по-целесъобразно, ако въпросът се подготви и проведе съвещание от страна на Главното командване на Обединените въоръжени сили.
При един такъв начин на разглеждане на въпроса ще е налице възможността да се осъществи още от самото начало една
по-обширна обмяна на опит
отколкото само между нашите армии. Аз вече уведомих главнокомандващия на Обединените въоръжени сили, маршала на Съветския съюз другаря Гречко, относно нашето схващане и очаквам неговото мнение“.
Писмото е на български език. Останалите писма са на руски.
Независимо от известните резерви на гедеерците по отношение на структурата на съвещанието то е планирано според предложението на българите и това става ясно от писмото на началника на Генералния щаб на
Българската народна армия до началника на Генералния щаб на Съветската армия маршал Бирюзов. В писмото се уведомява маршал Бирюзов, че съвещанието ще се проведе от 6 до 9 октомври 1964 г. в София.
Обсъжданите въпроси
ще бъдат тези, които вече бяха споменати в писмото на българския министър на отбраната до неговите колеги от Унгария и ГДР.
За решаването на техническите въпроси, свързани с организацията на съвещанието съветската страна трябва да съобщи до 30 септември състава на делегацията си. В делегацията може да има и преводачи, ако се прецени, че е необходимо. Желателно е освен това участниците в съвещанието да бъдат в цивилно облекло.
В писмото се казва още, че в съответствие с протокола на Обединеното командване на страните участнички във Варшавския договор от 28 февруари 1963 г. всяка делегация сама поема разходите си в София. Към писмото е приложен и дневният ред на съвещанието.(Следва)
