„Гънс Енд Роузес“ (Guns N' Roses) се появиха във втората половина на 80-те, когато старата генерация на хардрока („Кис“, „Мотли Крю“, „Деф Лепард“, „Туистед Систър“, „Скорпиънс“ и префинените „Юръп“), използващи глемелементи не само в костюмите, грима и музикалното си звучене, вече беше скъсала не една и две жици по електропровода към сърцата на леко поуморената си публика. Това беше време на тоталната доминация на диското, пънкът вече беше глътнал предпоследния си дъх, а прохождащият на негово място ню уйев едва правеше първите си плахи стъпки на „Кравай“, а после – и в останалите малки и големи населени места.
Подир себе си „Гънс“, както им викахме накратко, отприщиха нова калифорнийска вълна „рокери” (вж. „Пойзън“, „Скид Роу“), препасали широка цветна лента през челото в стил Аксел Роуз, фронтменът и незабравим вокал на групата, взел „назаем“ емблематичния си аксесоар от дрескода на мескалеро-апачите. Гласът на Аксел, великите сола на Слаш – китаристът с неугасваща цигара в устата, цилиндър на главата и негърска кръв във вените, както и каскетът на Изи Страдлин, най-креативния двигател на групата – поне в началото, се превърнаха в запазена марка и модел на подражание.
В истински връх на кариерата им у нас се превърна излъченият по Канал 1 концерт директно от парка „Венсан“ в Париж на 6 юни 1992 г. Освен, че тогава за пръв път гледахме „Гънс Ен Роузес“, излъчвани „на живо“, а не само на картинка, преснимана от списанията „Метъл Хамър“ или „Браво“, концертът стана известен и с това, че за малко щяха да уволнят Владо Береану, който беше тръгнал да превежда разпищоления език на Аксел едно към едно в национален ефир.
Именно тогава видяхме и за пръв път изпълнител от мъжки пол да се преоблича повече от три пъти на една и съща песен – нещо, което до този миг не бе правила и Мадона. По време на изпълението на Civil War”Аксел Роуз излезе последователно в кожено яке със символите от флага на Конфедерацията от Американската гражданска война, после с яке, съшито от цветовете на Севера, а накрая – в камуфлаж.
Civil War е записана през 1990 година и влиза в албума Use Your Illusion II от 1991 г. и е пусната като сингъл по-рано от останалите хитови парчета. Автори са Аксел Роуз, Слаш и басистът Дъф Маккагън. Тя е антивоенна песен, описваща всички войни като „граждански“ и настояваща, че войната „храни само богатите“.
Слаш е категоричен, че първоначално песента представлявала само инструментал, записан непосредствено преди гостуването в Япония за турнето Appetite for Destruction. Аксел Роуз написал текст и композицията била дообработена като пълноценна песен в Мелбърн.
Civil war
„Това което стана е плод на грешка в комуникацията.
някои хора просто не можеш да ги достигнеш.
При вас се случва същото, което се случи при нас миналата седмица.
Това е начина по който го искахте!
Е, получихте го!
И ние не го харесваме повече от теб,
човече…”(подсвиркване с уста)
Виж – детето ти се бие…
Виж как жена ти плаче…
Виж как синът ти се убива…
По начина по който винаги са го правели…Виж омразата, която дишаме…
Виж страха, който изпитваме…
Виж живота, който водим…
По начина, по който винаги сме го правели…Ръцете ми са вързани,
милиони се местят от едно място на друго,
а войните продължават с умопомрачаваща гордост.
В името на любовта и на човешките ценности –
всички тези мечти се избутани на страна.
С окървавени ръце времето не може да отрече,
че са отнесени от твоя геноцид.
А историята крие лъжите за нашата гражданска война.Носи ли черна лента на ръката,
когато застреляха човека,
който каза: „Мирът може да продължи вечно.
В първите ми спомени
застреляха Кенеди'”.
Бях вцепенен когато научих,
така че никога няма да служа във Виетнам.
Имаме Стената на плача , за да ни напомня на всички,
че не можеш да вярваш на свободата,
когато не е в ръцете ти.
Когато всеки се бие
за обещаната му земя.Нямам нужда от цивилната ви война.
Тя храни богатите и погребва бедните!
Вашата сила е гладът да продавате войници
в човешката бакалия.
Пресни ли са?
Не, не се нуждая от цивилната ти война
O, о не, не , не, не, не, не, не, не, не, не.Виж обувките, които носиш…
Виж кръвта, която проливаш…
Виж света, който убиваш…
По начина, по който винаги сме го правели…
Виж съмненията, в който се въргаляме…
Виж лидерите, който следваме…
Виж лъжите, който преглъщаме…
И повече не искам да слушам!Ръцете ми се вързани,
всичко което видях ме промени!
Но войните продължават да си вървят през годините.
Без любов към Бога или хората,
защото всички тези мечти са забравени
в окървавените ръце на параноик,
който носи кръста на убиеца?
А историята носи белезите от цивилните ни войни…„Ние практически унищожаваме
кметове и
създаваме вакум.
след това запълваме този вакум с популярни
военни цели,
а мирът е по-близо…”Не се нуждая от цивилната ви война.
Тя храни богатите и погребва бедните!
Вашата сила е гладна за войници.
в човешката бакалия.
Даже не са и свежи.
Не се нуждая от цивилната ви война,
не, не, не, не, не, не…
Не се нуждая от цивилната ви война…
Не се нуждая от цивилната ви война.
Тя храни богатите и погребва бедните
Вашата сила е гладът да продавате войници
в човешката бакалия.
Пресни ли са?
Не се нуждая от цивилната ти война
не, не, не, не, не, не… о, не, о, не,
о, не, о, не, о, не.
Не се нуждая от нито една война повече.Не се нуждая от нито една война повече.
Не, не, не, о, не, о, не, о, не, о, не, о, не, о, не.Какво й е гражданското на войната изобщо?
