С вихрени ръченици, хора и динамични фолклорни постановки със сложна драматургия самодейният състав към инженерния полк в Белене изтръгва спонтанните аплодисменти на публиката. Малки и големи зрители в залата се захласват по жизнерадостните, енергични и изключително майсторски изпълнения на сцената. Танцовият състав е
художествената емблема на поделението
с която всички в полка се гордеят.
Тази година на прегледа на художествената самодейност на Сухопътните войски в Смолян съставът безапелационно грабна първата награда. Всъщност още със създаването си през 2014 г. и първата си поява на този авторитетен конкурс на най-големия вид Въоръжени сили същата година танцовата група от Белене става подгласник на победителите.
Бяхме изненадата на прегледа, защото участвахме за първи път, казва ръководителката на самодейния танцов състав редник трети клас Милка Самуилова. През 2015 г. в Смолян беленци пак са в елита, като грабват първа награда за танца „Срещи“.
Победният път продължава и тази година. На прегледа, отново в Смолян, оригиналният танц „Заигравка-задявка“, в който има либета, китки, весели закачки и много жизнерадост, става категоричен победител. А целият състав спечели не само овациите на публиката, но и първата награда. Това доведе до покана от командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев да участваме в тържествения концерт в София за празника на СВ – 19 ноември, казва Самуилова.
В състава участват 20 човека, поравно мъже и жени. Сред тях има войници, сержанти, офицери, граждански лица. „Всички са самодейци. Макар че има някои между нас, които сме танцували преди години. Стараем се нещата да изглеждат добре“, казва ръководителката на състава. И допълва: „В състава има хора, които никога не са играли, не са стъпвали на сцена. Но
просто са по-живи, по-весели
Има нужда от повече работа с тях. Но се справят, според мен – чудесно. Приемаме ги, помагаме им, за да се получат нещата“.
И нещата се получават. Изпълненията не само изглеждат добре, а са направо на професионално равнище – с хореографията, прецизността на участниците в състава, подходящите народни носии и екипната сглобеност. Беленци изнасят истински фолклорни спектакли с открити и ясни послания, които събуждат българщината и разиграват сърцата на публиката на честотата на уникалните родни неравноделни тактове.
Съставът няма хореограф. „При нас всички творят. Всеки има право да предлага решения“, казва редник Самуилова. В крайна сметка всички идеи, дадени от колегите й, се пречупват през нейните виждания. На мен, ако не ми хареса, няма как да стане, пояснява тя.
Така се отсяват плодотворните предложения. И се раждат танци, в които всеки е вложил своите оригинални хрумвания и се е получил забележителен художествен резултат, дело на целия състав. Всъщност 
танцьорите-самодейци в Белене правят нещо забележително – в 21-ви век
създават автентичен български фолклор
екипен продукт, народно творчество, изковано с инструментите на българската национална песенно-танцова традиция. „Абсолютно всеки от състава има своя принос, дал е предложение как да се състоят нещата“, обобщава ръководителката.
Но не всичко е толкова весело и радостно, както изглежда на сцената. В репетициите има трудности, защото все някой от състава липсва поради неотложни служебни ангажименти. „Ние първо сме военнослужещи, след това сме танцьори. Репетираме обикновено след приключване на служебните задължения, но и тогава не е възможно да се съберем в пълен състав“, споделя Самуилова. Дори на неотдавнашния концерт на Инженерните войски, когато в градската зала танцьорите покориха публиката на Белене с майсторските си изпълнения, участваха 70 на сто от хората от състава.
Редник Самуилова е военнослужещ от 15 години. Тя е телефонист в автоматичната централа на поделението. Омъжена е. Има две големи дъщери. Едната е на 21 години и е студентка в Англия, където учи журналистика. А другата – на 16 години, е спортистка в Габрово, национална състезателка по хандбал.
А как съвместява работата и танците?
Признава, че понякога й е трудно
„Особено отговорността, която падна върху мен, понякога ми идва прекалено повече. Но все пак сме военнослужещи и няма да се предаваме. Вървим напред“, споделя с усмивка.
Интересът към танците е наследила от своята баба, която е била участничка в подобни състави. От своя страна и Самуилова е предала любовта към фолклора на своите дъщери. И двете танцуват, като участват в състава към читалището в Белене. Включили са се с изпълнения по време на неотдавнашния панаир в града.
Съставът има готови вече шест танца, което си е постижение на фона на служебната заетост на хората и хроничната липса на време за репетиции. Беленци сами са се екипирали с подходящи народни носии. „Облеклата са ни направени пак по наша идея, ползваме услугите на шивачката на поделението. Много от нещата сами сме си ги закупили.
Хората имат голямо желание
въпреки липсата на финансови средства“, обяснява Самуилова.
А какво я мотивира да участва в състава и нещо повече – да го ръководи? „Просто ми доставя изключително удоволствие. Това е изкуството за мен“, казва Самуилова.
Убедена е и че това занимание й помага в работата. „Защото както в службата, така и в изкуството трябва да има изключителна дисциплинираност, за да се получават нещата“, споделя категорично. И нещата се получават. Беленският състав е в елита на самодейците от Сухопътните войски.
