– Господин генерал-майор, кои са основните задачи, които българските ВВС под Ваше командване трябва да решават в близко и по-далечно бъдеще?
– За да говоря за основните задачи, които стоят пред българските военновъздушни сили, трябва, първо, да определя общата цел, която преследваме – аз, като командир на ВВС, командването и военните формирования. А целта е да продължим изграждането на Военновъздушните сили, да възстановим и да усъвършенстваме бойните им способности. За да се постигне тази цел, е най-добре да се започне с хората, които са във ВВС. Да запазим опитните специалисти – летците и инженерите, както и специалистите по комуникации и логистика. И същевременно чрез тях да осигурим необходимата приемственост, като те обучат млади хора, които ще продължат усвояването на новата авиационна техника и ще гарантират през периода на усвояването й надеждното носене на бойното дежурство по Air Policing и защитата на въздушния суверенитет на България. Друг приоритет за мен като командир на ВВС ще бъде да продължа работата и довършването на проекта за придобиване на нов боен самолет. Тук ВВС има водеща роля.
За мен това е една от основните задачи, защото без този проект, без продължаването му, без реализирането му в съвсем кратки срокове ВВС ще загубят темпо. Смятам, че това е необходимо и каквото зависи от мен и от екипа, трябва да го направим. Да завършим проекта, да го осъществим, да дадем нашето предложение и след това висшето държавно ръководство да вземе своето компетентно решение. В този период, за да гарантираме националния въздушен суверенитет, за да носим успешно бойното дежурство по Air Policing, за да изпълняваме поетите ангажименти като надежден съюзник в НАТО ние трябва да поддържаме и авиационната техника, която досега успешно е осигурявала бойните дежурства и трябва да продължи да ги осигурява в близките от три до пет години. Накратко казано, основните задачи са три – хората, проекта за новия изтребител и поддържането на авиационната техника, с която към момента носим и ще продължим да носим надеждно бойните дежурства.
– Твърде много шум се вдигна около съвместната тренировка по опазване на въздушното пространство от изтребители на България и САЩ. В състояние ли са българските ВВС в момента да отговорят на изискванията за защита на националния суверенитет и на ангажиментите за колективна отбрана?
– Краткият отговор на този въпрос е: „Да!“. Военновъздушните сили са в състояние да осигурят носенето на бойното дежурство и да гарантират националния въздушен суверенитет. Както знаете, приех тази длъжност съвсем скоро и в момента се запознавам както със състоянието на авиационната техника по всички бази, така и с особеностите на ресурсното осигуряване и на места с кадровите проблеми и въпроси, които вълнуват командирите и военните формирования. Това е процес, в който конкретно ще се запозная с всички особености, с всички детайли както в базите, така и в командването. Тогава ще мога съвсем точно и ясно да дам и прогноза за това как и докога ние имаме възможност да осигурим и да продължим носенето на бойното дежурство. Наистина това е въпрос, който е важен и на него се гледа с внимание както от обществеността, така и от висшето ръководство. Тук искам изрично да подчертая, че в момента, в който поех командването на ВВС, имам пълната подкрепа, както на Министерството на отбраната, така и на Щаба на отбраната. Съвсем скоро в едно интервю министърът на отбраната спомена за трите обществени поръчки, които в момента се реализират или ще бъдат реализирани и които ще осигурят една по-голяма надеждност и увереност в изпълнението на задачите, основно в изтребителната авиация и в продължаването на самостоятелното носене на бойното дежурство по Air Policing.
– От какво се нуждаят Зенитно-ракетните войски и предвижда ли се модернизация за тях?
– Това е абсолютно правилен въпрос – Военновъздушните сили не се състоят само от авиация. В тях има и други родове войски. В тях са Зенитно-ракетните и Радиотехническите войски, както и логистичните и комуникационните формирования. Не са малко другите специалисти и войски, подчинени пряко на ВВС, които осигуряват изпълнението на всички поставени задачи. Както казах, в момента правя пълен преглед не само на авиацията, но и на зенитно-ракетните комплекси, на радиотехническите войски и на състоянието на логистиката като цяло, за да може тя да осигури бойната дейност на всички родове войски, подчинени директно на ВВС.
Да, модернизация е необходима. Вероятно сте чули, че се говори за триизмерни радари, които в бъдеще ще бъдат усвоени и се подготвяме за тази дейност. Говорим с командирите за евентуалното модернизиране и повишаване на бойните способности на зенитно-ракетните комплекси. Това предстои. За тяхното по-детайлно модернизиране може би ще си говорим в бъдеще, тъй като в този момент основният приоритет е авиацията. За да бъдат всички проекти добре премислени, аргументирани и защитени, е необходимо Командването на ВВС най-напред да обоснове тяхната необходимост, да ги изготви много точно и да ги защити надеждно пред висшето ръководство. Само така може да се успее. И това е бъдещата работа както на Командването на ВВС, така и на командирите на ЗРВ и РТВ.
– Ще се възстановят ли мащабите на годишните стрелби на полигона в Шабла?
– Аз съм участвал в продължение на години на стрелбите в Шабла и това се считаше за върха на подготовката на летателния, на инженерно-техническия състав и на разчетите от зенитно-ракетни войски, както и на командването, и на командирите на формирования от състава на ВВС. За мен ще бъде, не само в личен план, но и като командир на ВВС, амбиция и гордост ако успея да възстановя мащабите на това учение в този вид, в който се е провеждало в едни по-предишни времена. Това не е носталгия, това е чисто прагматично отношение, защото това учение води до способности и до готовност. Вече говорих за повишаването на бойните способности. Това учение ще бъде един от етапите, които ще ни докажат, че сме на пръв път и повишаваме тези способности.
Полигонът „Шабла“ предоставя големи възможности за съвместни тренировки не само с участието на ВВС, но и с участието на трите вида въоръжени сили – Военновъздушни и Военноморски сили, и Сухопътни войски. Това е било. И моята амбиция ще бъде да се покаже и да се докаже значението на този полигон не само за повишаване на способностите на ВВС, но и на другите видове въоръжени сили.
– Как стои въпросът с възстановяването на висшето военновъздушно училище? Вие споменахте най-важните задачи пред ВВС, които се определят от изискванията на момента, но едва ли сте го изоставили, тъй като той е свързан с обучението на новите попълнения за ВВС.
– Не само не сме го изоставили, но аз считам, че е въпрос на чест за ВВС да има собствено висше военновъздушно училище. То да бъде възстановено с необходимата експертиза и с необходимите ценности, които се формират у младите хора, които влизат в това училище в една юношеска възраст и излизат като специалисти по различни специалности и са готови да служат мотивирано и убедено във ВВС. Това може да се постигне най-напред чрез самостоятелност на училището. Пред мен не стои въпросът, дали да се възстановява, а кога ще стане това. Независимо че в момента има други по-належащи въпроси, които трябва да решавам в по-кратки срокове, въпросът за военновъздушното училище ще бъде придвижван успоредно с тях, като, разбира се, не се заблуждавам, че ще бъде лесно. Първо трябва да докажем, че сме готови да разкрием такова училище. Това означава, че трябва да имаме подготвени специалисти като преподаватели, за да можем да отворим всички необходими специалности. Също така можем да привличаме и млади хора по цивилни специалности, които имат желание да повишат подготовката си и да надградят образованието си, завършвайки такова училище. Такава практика има в чужбина, а вече и в България. За мен ще бъде голям успех, ако успея да реализирам идеята за училището, докато съм командир на ВВС или дори само ако успея да започна тази реализация.
– Защо България трябва да има силна бойна авиация?
– България заслужава да има силна и надеждна бойна авиация. Най-малкото, защото тя има много славно минало. Ако го разгледаме по-внимателно, ние може само да се гордеем, че сме наследници на всички тези поколения летци и инженери и други специалисти, които са сложили началото и са продължили до днес да изграждат Военновъздушните сили и авиацията на България. Когато авиацията е кауза за един командир, тогава аз считам, че наистина си заслужава да се отдадат всички сили – лични и на ВВС като цяло, за да постигнем повишаване на бойните способности. Това е едно от необходимите условия да имаме силна авиация и да бъдем надежден съюзник. България заслужава да има силна авиация, защото тя ще гарантира и ще продължи традициите, успехите и надеждите на всички българи, не само на тези които служат във ВВС.
