Ден преди това, на 23 август, когато идва вестта, че Румъния е капитулирала и Червената армия се насочва към българските граници, същият този НК на ОФ решава незабавно да вземе властта. Комитетът е разнородна организация и както сам признава Казасов, „не в организационната и политическа дейност лежи главно значението на Отечествения фронт. Неговата стойност и престиж се съдържаха преди всичко във факта на неговото съществуване“.
Тези изводи дългогодишният политик прави през 1968 г., когато вече трябва да се пише много внимателно, а и твърдата редакторска намеса на академик Кирил Василев едва ли би позволила друго. Категорично се подчертава, че ОФ е създаден от комунистическата партия и тя е играела решаваща роля в него. От което се разбира, че ОФ и неговият НК са били просто удобна форма за прикритие на похода на комунистите към властта. Това е правено по указания от Москва не само у нас, но и в повечето страни, обречени на съветско влияние, за да не реагират съюзниците, ако незабавно в тях се обяви не демокрация, а пълна болшевизация .
Въпреки това в този НК на ОФ има твърде стойностни хора извън пределите на комунистическата партия. Никола Петков е безспорен лидер на едно от силните земеделски крила и на легалната опозиция. Григор Чешмеджиев е водач на социалдемократите и авторитетен народен опозиционен представител. Димо Казасов, по това време известен като независим, има забележителна политическа, обществена и журналистическа биография. Кимон Георгиев е силна личност, позволил си дори вече веднъж да вземе властта с преврат. Дори комунистите Иван Пашов и Кирил Драмалиев са хора с авторитет не само в нелегалната си партия. Но нещата, диктувани директно от Георги Димитров от Москва, се ръководят от прочутия с необразованата си простоватост Добри Терпешев, който след смъртта на Емил Марков е обявен за главнокомандващ на Главния щаб на така и неосъществената НОВА – народоосвободителна въстаническа армия.
Как НК се е осмелил на 23 август да изпрати Димо Казасов при Багрянов? Москва не позволява никаква дейност без нейно разпореждане, както и контакти с правителството от 1 юни 1944 г., на което премиер е Багрянов. Първоначално в този кабинет дори е било предвидено място за министър на земеделието за комуниста Дончо Костов. Той се завърнал от СССР специално за това, но внезапно Москва забранила участието му. Въпреки това на 24 август НК на ОФ се озовава в Чамкория и Димо Казасов, като изразител на общата позиция, заявява на премиера, че „събитията са изпреварили извънредно много бавните и неискрени стъпки на правителствената политика и че днес България може да бъде спасена само от едно правителство на 
Отечествения фронт.“ Багрянов заявява: „Господа, аз съм готов веднага да снема бремето, което събитията правят непосилно за моите плещи“. И тук, според Казасов, идва знаменитата реплика на Никола Петков, че новият кабинет ще бъде само с Багрянов начело. Дали това е било солова акция на земеделския лидер или предварително компромисно решение на НК, остава неизвестно. Казасов твърди, че декларацията на Петков била изненадваща и в пълно противоречие със становището на НК. Но… за да не „показват разцепление пред противника“, останалите замълчали. Така реално на 24 август 1944 г. НК на ОФ предложил на Иван Багрянов да оглави правителство на ОФ, а той приел. Оставали регентите. „Багрянов, видимо възрадван от подадената му тъй неочаквано ръка, предложи да се явим пред регентите и да направим тем достояние нашето становище“, пише Казасов. Но се получава засечка. „След половин час Багрянов се върна и ни съобщи, че регентите не могли да ни изслушат, тъй като не били изправени пред открита кабинетна криза. Тъй като ние и без това нямахме абсолютно никакво желание да се явим пред регентите, не влязохме в пререкания с крайно несъстоятелното възражение“, описва Казасов провала на акцията. След което „дръзките“ членове на НК на ОФ необезпокоявани си тръгват за София, за да продължат комбинациите за завземане на властта. Както сам Казасов признава, до 23 август 1944 г. НК на ОФ все пак спазва някаква конспиративна приличност и не дръзва да влиза в директни контакти с властта, още по-малко да иска тя да му бъде предадена. След срещата с Багрянов те излизат напълно на светло и развиват дейността си, доколкото е имало такава, без никой да ги безпокои. Дори десетина дни по-късно си позволяват да влязат при новия премиер Константин Муравиев със същите искания. Но нещата вече били решени от Москва по съвсем друг начин. Докато НК на ОФ шета от премиер на премиер, Георги Димитров, по указания на Кремъл, готви „всенародно въоръжено въстание“, което да прерасне в „социалистическа революция“. За това и на 26 август 1944 г. издава шумно рекламираното дълги години след това Окръжно № 4 – за „всенародна борба“.
Искрените и честно вярващи, че вършат дейност за Отечеството членове на НК на ОФ, просто са били използвани като удобен повод Съветският съюз да обяви война на България на 5 септември 1944 г. – ето, национално отговорните хора поискаха властта, не им я дадохте с мир, какво остава – „социалистическа революция“! Така хора като Никола Петков, Димо Казасов, Григор Чешмеджиев са уловени в капана на тръгналите към абсолютната власт комунисти. По-нататъшната им съдба е потвърждение за това.
