курорти с хубави плажове
Особено ни впечатлява градчето Гаето, забито в морето на живописен полуостров, подобно на нашия Несебър.
Изведнъж на 15-ина километра от Рим движението спира, затапено в километрично задръстване. След час влачене по някакви си 3-4 км се налага да се върнем обратно, защото това шосе към италианската столица се оказва затворено, без да има предупредителен знак на предната пътна детелина. Така удължаваме пътуването си с 30-40 км. По обходни пътища в крайна сметка достигаме Рим.
През следващите дни обикаляме Вечния град. Още с първите крачки по широките булеварди забравяме несгодите на пътуването. Величествените старинни постройки, паметници и руини на славна история завладяват вниманието ни.
Пътешестваме през миналото и настоящето на тази столица на някогашния свят и на днешна Италия. Опитваме се да разберем как са живели хората тук през
епохите на величие и разруха
на богатство и бедност, на възход и падение…
Трафикът е оживен, но без големи автомобилни задръствания. Автобуси, трамваи и метро се движат бързо и удобно.
Ето ни на Пиаца дел пополо, край която са намира северната порта на древния град. В средата на огромното павирано пространство се извисява стар египетски обелиск, а в единия край е фонтанът на Нептун. Площадът е толкова голям, че за да го снимаме изцяло се качваме на близкия хълм, където е паркът „Вила Боргезе“. Гледката към града е чудесна.
Тръгваме из хубавия прохладен парк. Из алеите щъкат велорикши и деца със сегуей. В изящната сграда на двореца е разположена галерия, в която може да се видят известни живописни и скулптурни творби от различни епохи. Билети обаче няма за месец напред.
За да слезем от хълма с парка, се спускаме покрай храма „Тринита дей Монти“ по прочутото испанско стълбище. Това е едно от любимите места на туристите. Долу, на равнището на града е разположен продълговатият площад „Испания“, в чийто център има интересен фонтан във вид на лодка.
Недалече е разположена сградата на парламента, край един от входовете на която наблюдаваме смяната на караула. На две крачки оттам е друга емблема на Рим –
Фонтанът ди Треви
Тази забележителност, построена оригинално като продължение на барокова сграда през 18-и век, не носи името на човек, а на трите улици, които се пресичат на това място. Миниатюрното площадче е пренаселено с туристи от цял свят. Скулптурната група е обединена около фигурата на бог Нептун. И нещо важно за нас, българите. В близост е храмът „Св. Викентий и Св. Анастасий“, предоставен за богослужения на Българската православна църква.
Край Пантеона виждаме войници от италианските планински части, т. нар. алпини. Всъщност, като антитерористична мярка, подобни дежурства има край обектите с най-голямо струпване на хора из целия град.
пътуване назад във времето
Излизайки от подземната железница, се озоваваме пред Колизеума.
Дори и в доста разрушения от времето си вид, най-известният в света амфитеатър, строен през 1 в. сл. Хр., изглежда мащабно. Колизеумът е символ на инженерните постижения на Древен Рим.
Но е и мрачен символ на римската максима „Хляб и зрелища“. В него в древността пред петдесетхилядна публика са се водили гладиаторски борби и истински битки, включително с кораби на вода, извършвани са публични екзекуции, а първите християни са хвърляни на лъвовете. Край Колизеума са хълмът Палатин, Римският форум и други места, в които може да се видят останки от някогашното имперско величие на Вечния град.
В източна посока от Колизеума, на 10 минути пеша е друга забележителност, свързана с България – базиликата Сан Клементе. В нея е погребан Св. Кирил Философ.
Обикаляме още площади, църкви и забележителности. Всяко от тези места има свой специфичен облик и чар. В Рим човек може да открие свое кътче, където да се чувства сякаш у дома си. Може би в това, наред с величествената история е и притегателната сила на Вечния град?
