Професията на военнослужещия е престижна и достойна и би трябвало всеки човек под пагон да бъде горд с нея. Това казва старши лейтенант Мартин Станчев, който е командир на взвод за унищожаване на невзривени бойни припаси и импровизирани взривни устройства в инженерния полк в Белене.
Родом е от Троян. Завършва военното училище през 2011 г. със специалност „Инженерни войски“. Разпределят го в Белене, в бившата инженерно-сапьорна рота. След реформите го прехвърлят в ротата за унищожаване на невзривени бойни припаси на сегашната му длъжност.
Задълженията му в момента са малко повече от обичайните, защото командирът на ротата кандидатства във Военната академия и се налага често да отсъства. Аз съм следващият по старшинство в ротата и доста често го замествам и изпълнявам и неговите задължения, уточнява старши лейтенант Станчев.
Нашата рота е единствената в Българската армия по обезвреждане на невзривени бойни припаси, казва офицерът. При нас е и най-новото оборудване, което получава армията – и роботът, и водното безоткатно оръдие, и тежките костюми, изброява той. Ротата участва в инженерната бойна поддръжка в мисиите, при които през последните години се разчистват териториите след поредния взрив на боеприпаси в някой завод. „Ние сме първите, които ходим там с оборудването си. Участвал съм от 2012 г. в Ловни дол и във всяка следваща операция по прочистването“, казва старши лейтенант Станчев.
По думите му оборудването, с което разполага ротата, се е доказало в практиката, макар че има какво още да се желае. „Доста неща още трябва да се доокомплектоват. Но всичко това е свързано с финансови средства. Проявяваме разбиране и се стремим да решаваме задачите с наличната материална част“, заявява офицерът.
Например роботът, освен в тези мисии, се използва и във всекидневието, по време на учебния процес. Той изпълнява функции и при подготовката на групите, при поддържането на бойната готовност. „Роботът е българско производство. Владеем го. Не е нещо много сложно. Максимално опростена база е, с цел да бъде ефективен“, обяснява старши лейтенант Станчев.
А как върви службата в Белене? „Зависи колко добре си изпълняваш задълженията. Службата е нормална“, споделя той.
Убеден е, че за да гради успешна офицерска кариера, човек трябва да има желание и мотивация още при кандидатстването си във военното училище. Ако ги няма тези условия, след това хората под пагон трудно биха били мотивирани да останата да служат. „И заплащането е доста голям фактор. Но самата мотивация си идва от човека“, убеден е старши лейтенант Станчев.
Нужна е и увереност в собствените сили. За себе си казва: „Смятам, че достатъчната ми теоретична и практическа подготовка ще ми помогне в работата“.
Наскоро е сключил граждански брак. Избрал е да живее в близкия по-голям град Свищов, където има и повече въможности за работа на съпругите на военнослужещите.
А на хората, които сега навлизат във военната професия, препоръчва да бъдат по-отговорни. И допълва: „Нека се стремят да бъдат удовлетворени от работата, която са свършили през деня“.
Армията изгражда мъжки характери
В армията се изгражда мъжкият характер, заявява ефрейтор Ивайло Ганков, който е механик-водач в понтонно-мостова инженерна рота в инженерния полк в Белене. От 14 години е в армията. Преди това през 2002 г. е наборен войник, изкарвайки пълна 9-месечна служба.
Няколко месеца след като се уволнява, кандидатства за кадрови войник. Така от 2003 г. постъпва в поделението в Белене. Първата му длъжност е мостостроител, а през годините става механик-водач.
Службата ми хареса, още докато бях наборен войник, в казармата се изгражда характерът на мъжа, казва ефрейтор Ганков. Сега като кадрови военнослужещ е механик-водач на плаващ транспортьор.
Бил е механик-водач на БАТ, на булдозер. Карал съм машини по 28, по 40 тона, верижните машини са тежки машини, казва ефрейторът. „Малко по-сложна е работата с тях. Всичко е тежко, няма леко. Акумулатори, обслужване – всичко е тежко“, обяснява той.
Ганков е от Белене. Женен е, има две деца – на 8 и 12 години. В свободното време обичам да ходя на риболов, казва ефрейторът. Занимава се също и с пчеларство, което е доста разпространено в района.
„Преди практикувах риболов повече с въдица. В последствие си взех лодка. Първо беше за разходка, после – за риболов с мрежи и т. н.“, споделя Ганков за едно от хобитата си.
Големите риби, според мен, са резултат на късмет, казва с усмивка. През 2009 г. с баща му имали добра слука, като за ден извадили от Дунава над 300 кг риба, включително и няколко екземпляра по 15 кг.
Съпругата му работи в болницата. „Може би това, че и двамата имаме работа, ни задържа тук. Белене е малък, но хубав и спокоен град. Животът тук не е като в големите градове, където всичко е натоварено, напрегнато“, заявява Ганков.
Убеден е, че за да върви гладко службата, трябва да има мотивация на личния състав. Всъщност така е навсякъде. „Нужно е войникът, работникът да бъдат добре осигурени, добре заплатени, да има стимул. Така и самочувствието на войника ще е по-голямо“, казва ефрейтор Ганков.
Има ли колектив, работата върви
Службата не ми тежи, има ли колектив, работата върви. Това казва ефрейтор втори клас Христо Йорданов, който е механик-водач на МТРБ в сапьорно отделение в инженерния полк в Белене. Военната професия ми харесва, не мога да се оплача, допълва той.
Освен механик-водач е и сапьор. Когато се налага, правим минни полета по ръчен и механизиран способ, обяснява ефрейторът.
Два пъти е участвал в мисия в Косово – през 2006 г. и 2009 г. Там е бил монтажник на фортификационни съоръжения. Помагахме на немската армия, подновявахме укрития, пътища, спомня си той.
Йорданов е от Свищов. Бил е наборен войник в Смядово, където изкарва едногодишна служба. Четири години по-късно разбира за конкурсите за кадрови войници. Като разбрах за подборите, реших да кандидатствам, защото военната професия е престижна, споделя ефрейторът. Приемат го и през 2003 г. идва в поделението в Белене, където и досега служи на една и съща длъжност. По думите му, единственото затруднение в службата е свързано с всеобщия проблем в армията – недостига на акумулатори.
Женен е, с две деца – момичета на 5 и 8 години. Обръщам внимание на семейството, правим разходки, почивки, когато имаме средства и време, казва ефрейторът.
Според него, за да стане човек военнослужещ, трябва професията да го влече, за да кандидатства да влезе в строя. При това, по думите му, материалното осигуряване е на първо място.
„За нашия край парите са горе-долу добре. Но за големите гарнизони не е така. Затова там няма достатъчно кандидати“, обяснява ефрейтор Йорданов. И трябва да има необходимата материална част, за да върви работата, допълва той.
фото Красимир Тодоров
