„Бяла спретната къщурка, „Ангел Кънчев“ номер пет, тука всяка мижитурка, пише се поет“. За такива и други „люти чушки“ с още по-остър вкус погнаха на времето Радой Ралин, че не вървял в правия път на соцреализма и не укрепвал вярата в светлото комунистическо бъдеще. По същото това време в тих тогава столичен квартал, възпяван някога от Дядо Вазов като Корубаглар, на малка уличка, недалеч от загадъчната резиденция „Лозенец“, се пръкна друга „бяла спретната къщурка“. С вид на почивна станция, заградено дворче с пейчици и зеленина. Но… с униформена охрана. Народонаселението не знаеше какво има там, пък и не смееше да пита. Както когато на улица „Хайдушка поляна“ се издигна авангарден за времето си билдинг, също с дворче, оградка и охрана.
На входа на билдинга, до -сами завода за грамофонни плочи, пишеше, че това било институт за прогнозиране и проектиране, но също така се предупреждаваха младите кадри, че свободни места вече няма. Е, народонаселението разбра тихомълком, че това било „нещо на Държавна сигурност“ и започна предвидливо да го заобикаля. Пък то се оказа самото Първа главно управление.
Така загадъчна беше и спретнатата къщурка в тихия тогава столичен квартал. Дори в самото МВР службата там била известна под безличното название „Изчислителният център“. За непосветените навън това би значело нещо като инженерна служба, която нещо изчислява с помощта на първите за времето си у нас компютри. Може да мине и за добавка към счетоводството, защото там се правели и ведомостите за заплатите. На практика това била
една от най-секретните служби
на тогавашното МВР, където били въведени в информационни масиви купища оперативни данни, разказват някогашни служители на ведомството.
Повече от четвърт век темата за ченгетата и досиетата върви на приливи и отливи. Започнала някога с подхвърлени верни и неверни данни, преминала през няколко закона, но основаваща се главно на „хартиени носители“ – регистрационни картони, оперативни дела, съдържащи информация за вербовка, сведения, предоставяни от агенти и сътрудници, оценка на работата на агента и на оперативния работник. Дали всичко това ще попадне в Комисията по досиетата, зависеше през годините от волята на това или онова ръководство на МВР и на постепенно отделилите се от него външно разузнаване, контраразузнаване и ВКР, съответно Първо, Второ и Трето управление – ДС, както и на Пето управление – УБО. Най-голяма мистификация остават делата на Шесто управление, официално закрито още през есента на 1989 г., но преминало със служителите си и съответно с документацията си през различни други служби.
През същия този четвърт век някогашните ченгета, офицерите от ДС, започнаха твърде успешно да защитават тезата – ние работихме за родината, като в подкрепа на това се появиха лавини от книги. Един от най-плодовитите автори е Бончо Асенов, някогашен офицер от Шесто управление на ДС, пенсиониран като преподавател в Първи факултет – ДС на школата на МВР, която промените завариха вече като Висш институт. Много се говори през годините за
унищожени документи
Бившият министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев и неговата съпартизанка Нанка Серкеджиева, дългогодишен началник на Трети самостоятелен отдел – ДС (архива) дори бяха осъдени за това, но така и не влязоха в затвора. Още преди началото на съдебното дело се разбра, че вечният първи заместник-министър на народната отбрана и началник на ГЩ на БНА генерал-полковник Семерджиев е изпратен в МВР не защото е „силната ръка на партията“, а за да заличава следите от 45-годишната дейност на ДС. И докато се спореше кой предал архива на комисията, какви дела липсвали, къде имало само картончета, но не и потвърждаващи данните в тях други документи, никой не се сети за „малката спретната къщурка“ в тихия столичен квартал. А именно там била разработена и функционирала „ИСКРА“. Някои публикации от по-ново време тълкуват абревиатурата като Информационна система на контраразузнаването и твърдят, че тя обхващала над 400 000 български и чуждестранни граждани, обект на наблюдение, разработка или други действия от страна на контраразузнаването. Тук трябва да се направи едно малко уточнение. В онези затворени за света времена наистина има наблюдение над чужденци, започващо още от преминаването на ГКПП, тъй като граничните пунктове бяха отдел 12 на Второ главно управление на ДС. Но тази „порода“ е вкарана в „СКРЕЧ“ – Система за контрол и регистрация на чужденците. Абревиатурата беше употребена наскоро в един твърде шумно рекламиран нашенски сериал, но за запознатите прозвуча неадекватно, защото при отворените днес пътища към света едва ли всеки чужденец ще бъде наблъскан в регистрационна информационна система.
„ИСКРА“ всъщност означава Информационна система за контрол и регистрация на агентурата, казват някогашни офицери от ДС. Там се е концентрирала цялата информация от всички управления на ДС за действащи, замразени, приспани, снети от отчет и какви ли не още агенти. Именно
тази система е знаела всичко
Защото няма начин един оперативен работник от Второ главно да знае повече над равнището на собствената си агентура, най-много – до агентурата на отделението и отдела, в който работи. И за да не става „надцакване“, за един и същи човек, към когото апетити имат няколко управления, системата бди за яснотата на отношенията. Всичко това става в дълбока секретност, известна на малцина ръководни кадри. Но „ИСКРА“ концентрира в себе си всичко. До 1990 г. „Изчислителният център“ е в структурните рамки на поделение 72000 – МВР, чието гражданско название е Централно информационно-организационно управление. След промените се обособява в СИТАУ – Служба за информационни технологии и автоматизация на управлението и преминава през различни преобразувания. Но какво става с „ИСКРА“ и съдържащата се в нея информация? Законите за досиетата в техните разновидности визират само документи на хартиен носител. За „ИСКРА“ не може да бъде отговорна покойната вече Нанка Серкеджиева, тъй като системата е на друго подчинение. На върха на ЦИОУ е бил генерал-лейтенант Васил Георгиев, отнесъл със себе си в отвъдното много тайни. Не е известно как е процедирал спрямо тази информация Семерджиев като министър на вътрешните работи. И днес за „ИСКРА“ не се говори. В същото време продължават да излизат на светло досиета и картончета. Проблемът е там, че добросъвестната комисия разчита само на
оставеното от ченгетата хартиено наследство
А какво те са прочистили, какво са манипулирали – не може да се каже. Пример за това е кадровата справка за така напористия автор на книги Бончо Асенов. В сайта dese.bg може да се види извадка от неговото кадрово дело. В която добре са смесени автентични и неверни данни. В личния му картон четем, че е завършил и икономика, че е доктор и професор във Варненския свободен университет. Асенов е пенсиониран от МВР през 1992 г. като подполковник. Професор и доктор става много по-късно. Това няма как да е отразено в кадровия му картон, тъй като делото е закрито и архивирано още през 1992 г. Недостоверно „звучи“ и снимката – от нея ни гледа цивилен мъж на средна възраст, а личното кадрово дело върви с униформена снимка, най-често с лейтенантски пагони, направена при постъпването на служба. Такава автентична снимка има в делото на Димитър Иванов от Шесто, но пък в „извадката от личното му кадрово дело“ са вписани купища събития, случили се след уволнението му. Така че доколко може да се вярва на хартиеното „наследство“ на ДС е трудно да се каже.
Преди време един лидер на партия стана президент, като отиде на избори с „чисто минало“. След време се оказа, че бил агент Гоце. Не че това го накара да се засрами и да не повтори мандата. Сега пак сме в президентска кампания. И пак ще разчитаме за истината само на „хартиеното наследство“ на ДС. Което май е твърде несигурно. Едното управление не знаело каква агентура има другото, един агент бил вербуван в Трето, пък прехвърлен в Първо и така често следите се губят. „ИСКРА“ пазеше пълната информация. И цялата истина. Която, май, продължава да е загадка. Също като съдържащата я някога система.
