Преди месец в публичното пространство лъсна скандал, свързан с Царските конюшни – в самия център на София, от който се разбра как бивш управител на КТБ (Янко Иванов) купил имота на безценица – за 90 лв./кв. м. За парцела се водят дела. В момента сделката е в прокуратурата. И понеже столичанинът вече е наизустил сценария – как всяка стара сграда, обявена или не за паметник на културата, но носеща характера и атмосферата на времената от началото на миналия век, е съборена или с нова лъскава търговска визия на МОЛ или хотел – го кара да настръхне. Точно затова обявяването на идеята: построяване на акустична концертна зала, обедини (като че ли за първи път) музикантската гилдия.
Българската музикална асоциация; Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори; Българската асоциация на музикалните продуценти; проф. Борислава Танева – пианист и зам.-ректор на НМА „Проф. П. Владигеров“; Музикалната агенция „Кантус Фирмус“; Музикаутор; Теодосий Спасов – музикант и директор на „Музикална къща БНР“; проф. Пламен Джуров – диригент на Софийски солисти и представител на Българска фестивална асоциация; Людмил Ангелов – пианист и артистичен директор на фестивала „Пиано Екстраваганца“, преподавател в НБУ; пианистите Георги Черкин и Виктория Василенко (току-що спечелила престижния конкурс „Джордже Енеску“); Милка Митева – директор на НМУ „Л. Пипков“ са инициативен комитет,начело с двигателя Васил Димитров, основател на Класик ФМ радио и изпълнителен директор на БТВ радио груп. На обявяването на инициативата присъстваха и творчески личности с различни професии.
С какво печели идеята?
Карето между улиците: „Левски“, „Дондуков“, „П. Волов“, „Врабча“, се оказва подходящо и като размер, и като локация – в близост до Музикалния театър, Операта, театрите „Зад канала“, „Сфумато“, „София“, Независим, филиала на Кукления, ДК „Средец“. Което означава обособяването на втори културен център в София (ако първият е свързан с оста, условно, улица „Раковски“).
Всъщност, групата съмишленици около Васко Димитров отдавна работи по въпроса нова концертна зала и е в търсене на подходящото място. „Идеята е много по-стара – разказа той. – Още преди 10-ина години, когато Й. Фандъкова беше зам.-кмет по културата, отидох при нея с идеята за построяване на концертна зала на това място. Заедно ходихме при тогавашния гл. арх. Петър Диков, който ни каза, че мястото е частна собственост още от времето на Стeфан Софиянски. Когато чух как продажба на държавна земя е извършена отпреди месец, бях изненадан. Означава, че тогава ни е заблудил“.
Разбира се, всеки неосведомен веднага ще скочи:
Нова концертна зала ли? Защо?
А НДК, а Арена Армеец, малки ли са ви? Нима пълните зала „България“? Нали е за концерти.
Историческата справка сочи, че единствената проектирана акустично като голяма концертна зала е зала „България“. Спечелилите конкурса арх. Станчо Белковски и Иван Данчов изработват окончателните планове и поемат изпълнението. Строежът започва пролетта на 1935-а, построена е през октомври 1937 година, когато София наброява ~300 000 души, и е дарение на Българското чиновническо застрахователно дружество. Впоследствие при комунистическия режим залата е експроприирана и по-късно дадена за ползване на филхармонията.
Днес градът гони 2 млн. и все още е само с тази зала…„Където се избиват да свирят няколко оркестъра, а гост-оркестрите са в неравностойно положение. Филхармонията гледа да не дава залата на останалите, защото това са нейните конкуренти – е допълващото мнение на Васил Димитров. – Тези конфликти са от години, могат да го подкрепят и Теодосий Спасов, и Пламен Джуров. Ситуацията допринася за неприятната среда сред оркестрите, които се борят за концерти в зала „България“ и естествено подкрепя идеята за нова концертна зала. Нека не забравяме – това е работното място на музикантите! През тези 25 години хиляди студенти са завършили Музикалната академия, ако не им дадем място за работа, те заминават за чужбина.“
Е, нека да сравним и аргументите на по-широката палитра от изпълнители:
Пламен Джуров: Тази кауза не е лесна. Нито е каприз на музикантите изискването „концертна“. В стандартите за реверберация (Reverberation) Музикферайн, Виена стои с показател 2.8, нашата – добрата зала „България“, е под 2. В София има зали, но всичките са ведомствени и нямат режима и условията на концертна зала. Най-обиден е примерът с бившата „Георги Кирков“, Партиен дом – 27 години стои празна, но парното работи през цялото време! Сега, когато културният обмен се увеличава в пъти, е необходима зала, близка до съвременните стандарти. Зала „България“ е добра, всички се натискаме за там, затова се появява и естественият монополизъм. Но реално й липсват условия. Когато дойде Младежкият оркестър на Европейския съюз, с диригент Владимир Ашкенази, младите хора, великолепни музиканти, отказаха да влязат в гримьорните – в мазето. Седяха с инструментите между публиката. Подобно е и положението в НДК, реално концертна зала няма. Има една голяма зала, която се нарича многофункционална. Помня как директорът на „Лондон симфони“ ми каза: Аз никъде в света не съм се чувствал толкова неудобно да свиря (той свиреше в оркестъра), както тук. Винаги съм молил политици, управленци, в чужбина да влязат за малко в концертна зала, да се заслушат и да разберат откъде е това вълшебство на акустичния, на естествения звук. Абсурдно е да се говори за културен и за фестивален туризъм, когато в страната няма нито една зала, с която да те запомнят тези, които идват – артистите.
Теодосий Спасов: С Людмил (Ангелов) и с Пламен (Джуров) сме свирили в най-различни зали, от хубава по-хубава. Случи ми се за една година да свиря в 3 прекрасни зали: Музикферайн, Консертгебау (Амстердам), Болшой театър. Най-хубава за музикантите е Музикферайн. Направена е по законите на акустиката за концерти – тя е дървена. Звукът отива към публиката прекрасен, но и аплаузът, който се връща към музиканта, се чува съвсем ясно и радва, разбира се. Сега е времето на управленците ни да покажат справедливост, хармония и далновидност.
Българска асоциация на музикалните продуценти: Проектът за зала би подкрепил всички участващи в процеса на създаване на съвременна българска музика. А то е от полза за цялата българска култура.
Българска музикална асоциация: Това няма да бъде просто още една зала, а необходимата зала в София. Ако България е известна по света, то е със своите музиканти.
Георги Черкин: Моята кариера започна в зала „България“ на 18-годишна възраст с филхармонията, но още тогава усетих, че акустиката не е достатъчно добра, роялът не беше достатъчно добър, както ми се искаше, сега положението не е по-различно. Всички музиканти могат да потвърдят – в тази зала се свири изключително трудно, тъй като звукът в някои краища на залата не достига достатъчно добре. Свирил съм в Япония в зала с 5000 места, където и най-малкото пианисимо се чуваше във всеки един край, специално проверих. Необходима е съвременна зала по възможно най-добрите стандарти, както и качествени нови инструменти. В София има доста повече мероприятия, отколкото зали.
Даниела Ханджиева, „Кантус Фирмус“: Проблемът е сериозен, а не прищявка – в зала „България“ практически няма гримьорни. Ползват се стаите на служителите след 5 ч. Музикантите са възпитани и толерантни, но неприятната изненада личи по лицата им. Новата зала трябва да е добре проектирана и изпълнена – акустична, със студия, репетиционни, гримьорни; да има паркинг, ресторант и кафенета – все необходимости. И да е комплекс от зали – минимум две, по-голяма с 1500 до 2000 места и малка – с около 500, каквато зала, за камерни концерти, не съществува.
Людмил Ангелов: От доста време сме свидетели на безгрижието на българските политици, конкретно на ресорното Министерство на културата, които трябва да вземат решение, защото сме част от ЕС, а не в третия свят.
И така, на сайта classicfm.bg има линк, в който всеки може да подкрепи инициативата. Крайната цел засега е – да информират министър-председателя не колко души, а кои са се подписали. Защото културната общественост в България не е масата, а от гледна точка на популизма винаги е била избягвана. Но това са хората, които влияят на общественото мнение, защото са интелигентните хора.
