„Името“, новата премиера на Сатиричния театър с автори Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер ви среща с петима герои, умело вплели живота си един в друг, които майсторски и с много хумор събарят семейната „сграда“ на човешки взаимоотношения. Фините интелектуални задявки с герои от световната литература, история и лингвистика внасят допълнителна закачка на въпроса, на коя страна ще падне фамилната постройка, срината със „звънтящ“ трясък по време на уж небрежна семейна вечеря. Типично по френски, участниците в представлението изживяват семейните пререкания не като катастрофичен свършек на света, а като поредната възможност да блеснат с чар, остроумие и познания на различна тематика – история, литература, политика.
Веригата от редуващи се общи сцени с изпъкващи монолози доближават пиесата по структура до музикално произведение. Двата края образуват арка, с развитие, кулминация и завършек, плавно заключващи кръга от лековато начало, в което братът, бъдещият баща и най-добър приятел Венсан Ларше (Михаил Билалов), представя на зрителя себе си и останалите участници във вечерното парти, до кратък епилог, в който отново той ни разказва последвалите събития след същата тази мароканска вечеря. Ларше, един от главните герои, се движи свойски в текста и на сцената – като опитен диригент води за носа останалите персонажи, заедно с публиката, измисляйки безобидна, поне според думите му, шега. Интригата неволно отключва лавина събития, които сриват семейно-приятелските отношения. И завършват с куп потрошени чинии – символ на разпарчетосаните човешки връзки. Негов неволен Санчо Панса става Пиер Гаро (Николай Урумов), съпругът на сестра му Елизабет. В несдържаното си на професор по френски усещане за правилност, не престава да тика в огъня подпалки на раздора, докато сам накрая не бива подпален и нахокан от собствената си половинка. Клод Гатиньол (Богдан Казанджиев) е истинският музикант, тромбонист, потаен ексцентрик, пестелив на думи, но наблюдателен и способен да отгатне корените в шегата на Ларше. Резервиран като характер, героят на Казанджиев е идеална добавка в мъжкото трио – не изпъква прекалено с изказ, но все пак успява да хвърли една от най-големите бомби на вечерта – връзката му с жена от семейство Ларше.
Две героини – Елизабет Гаро-Ларше (Ана Вълчанова), сестра на Венсан, и Анна Каравати (Ирина Първанова), неговата бременна приятелка, макар и привидно различни, носят сходни натури. Характерът на Елизабет се развива в кресчендо и се трансформира от създаваща уют домакиня до разочарованата от живота професионалиска и съпруга. Образът от другата страна на монетата е Анна, преуспяваща изискана модистка. Еманципирана до готовност сама да отгледа детето си, мотивирана от гордост по неполучено извинение, тя омеква до ролята на семеен модератор и изпращач на наранени сърца с разбити носове. Балансът, който внасят разминаващите се характери на дамите в „Името“ подсилва линейността в ролите на мъжкото трио.
Постановката заслужава аплодисменти и за прекрасния превод, дело на Михаил Билалов и Снежина Русинова-Здравкова, текстът без затруднения предава финеса и остроумието на френския оригинал. И не на последно място адмирации към режисьорството на Здравко Митков и стилната сценография на Петър Митев.
Смиляна Лозанова
