Само преди десетина дни екип на ВМА извърши пета чернодробна трансплантация за годината. Това беше екипът на проф.д-р Никола Владов, д.м.н., началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия. Шанс за живот получи 57-годишен мъж с последна фаза на цироза. За хрониката това е поредна успешна петчасова операция на д-р Владов и по-младите му колеги. Пореден спасен живот и успех в трансплантацията за ВМА.
Отвъд завесата на това събитие и всекидневието на болницата, когато колкото дневният ти ред е разписан, толкова е и непредвидим, проф. Владов е не само един от най-търсените от пациентите на ВМА лекари, но отскоро и с награда на своите колеги „Лекар на годината -2016“. Признанието на колегите е наистина голямо, защото е знак за успешен всекидневен труд, години наред. За натрупано знание и дори рутина в стотиците и хилядите случаи, когато буквално се отвоюва живота от смъртта.
Днес сме свикнали, че д-р Никола Владов е едно от емблематичните лица на Военната ни болница, един от стълбовете на трансплантацията в страната. Но д-р Владов е сред хората, абсолютно здраво стъпили на земята и без илюзии, че в това, което прави, човек може сам да покори професионален връх. Усещането за екипност е едно от основните жалони в работата му. Затова не пести сили да предава занаята на по-младите си колеги. „Лекарят трябва да прави най-доброто за пациентите си, дори това да му струва много усилия и средства“, казва д-р Владов. Това е професионален закон, който не подлежи на съмнение. То е част от съдбата му на хирург, една от най-мъжките специалности в медицината.
И в болницата в Пирдоп, и в „Пирогов“ той стъпка по стъпка отвоюва знанието и трупа опит. Специализира в Париж жлъчно-чернодробна, панкреатична, лапароскопска и колоректална хирургия, става доктор по медицина, а в туниска болница продължава практиката си. В Панагюрище и Пазарджик пациентите го следват – къде за мнение, къде за операция. До оглавяването на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Днес д-р Владов е и почетен член на Френската академия по хирургия. Днес може да сравнява и казва, че българското здравеопазване не е толкова лошо, защото достъпът до специалисти е много по-лесен.
Смята, че най-ценният съвет от неговите учители в медицината е каквито и успехи да постигне, да не се приема насериозно. В тази професия, която може да се работи само денонощно, и в която се срещат животът и смъртта, понятия като лекарски и човешки дълг има съвсем конкретни, сакрални измерения. Изтощителният труд си има цена, но и награда – благодарния поглед на пациента и близките му.
Проф. Владов извършва първата лапароскопска резекция на черен дроб и първата лапароскопска резекция на панкреас у нас през 2006 г., а през 2009-а – първата трансплантация на черен дроб от жив възрастен донор на възрастен пациент. През 2013-а прави и първата ретрансплантация. Той е републикански консултант по хирургия. Председател е на дружеството ни по трансплантология.
Екипът на проф. Владов има своето самочувствие за европейско ниво на работа. Разбира се, че ВМА предлага най-добрите възможни условия за професионално развитие на един млад лекар, особено във военната медицина, но не само заради това д-р Владов съветва по-младите си колеги – работете в България, тук ще ви оценят повече. И вярва в това. Съветва ги – не се главозамайвате. И въпреки личната си кариера на блестящ европейски хирург показва, че това е възможно. А как съхранява мечтите си за нови върхове в трансплантацията в България? Може би защото намира дистанцията на погледа отстрани и цени чувството за хумор. Което сам притежава.
