Московското съвещание на военните разузнавания от страните – членки на Варшавския договор през 1969 г., завършва с подписването на протокол, под който само румънците не полагат подписа си. В протокола се правят изводи за международното положение, дава се положителна оценка на сътрудничеството между военните разузнавания на социалистическите страни и се набелязват мероприятията за следващата година. Предвиждат се две работни срещи. Едната е на представителите на информационните служби и радио- и радиотехническото разузнаване, за да се обсъдят разузнавателните задачи по повод предстоящото учение на НАТО „ФАЛЕКС – 70“. То ще се проведе през първата половина на май 1970 г. в Берлин.
Другата планирана за 1970-а работна среща е на представителите на оперативното и тактическото разузнаване. На нея трябва да се разгледат въпроси по организиране и планиране на бойната подготовка на разузнавателните поделения на дивизията и мотострелковия и танковия полк, подготовката и ученията с разузнавателните поделения на дивизията, организацията и провеждането на разузнавателната подготовка на щабовете и войските и организацията на взаимодействието на разузнаването между общовойсковите съединения от армиите на страните от Варшавския договор. Втората работна среща е планирана във Варшава, а следващото съвещание – в Прага.
През 1972 г. в Букурещ се провежда съвещание на Военния съвет на Обединените въоръжени сили от Варшавския договор. В изказването си българският представител приветства включването в дневния ред на съвещанието на въпросите за състоянието на силите и средствата на разузнаването на сухопътните войски и пътищата за тяхното усъвършенстване предвид голямата им актуалност.
Тази актуалност се определя, от една страна, от нарасналото значение на разузнаването за успешното провеждане на бойните операции в съвременни условия, а от друга – от наличието на някои несъответствия в достигнатото ниво на развитие на разузнаването в отделните страни на Варшавския договор.
Състоянието на войсковото разузнаване в Българската народна армия е обект на обсъждане на съвещания на разузнавателните управления и служби от Варшавския договор и през 1971 г. БНА предприема конкретни мерки за решаване на въпроси, свързани с подобряването на организационното състояние на Разузнавателното управление на фронта. Това се прави с оглед мирновременното състояние на разузнаването да се доближи до военновременните изисквания Българската страна счита, че основните проблеми на разузнаванията са техническото им въоръжение и осигуряване. На съвещанието е направен изводът, че редица образци разузнавателна техника не отговарят на изискванията на времето.
През май 1972 г. във Варна се провежда съвещание на началниците на разузнавателните управления към генералните щабове на армиите от Варшавския договор.
На съвещанието се обсъжда международната обстановка и се дава оценка на постигнатото на съвещанието от предишната година в Прага.
Във Варна се изнасят данни за това, че в САЩ по това време е разработена и влиза в сила така наречената „океанска стратегия“. Тази стратегия не отрича основните идеи на стратегията на „реалистичното застрашаване“. Същността й е в това, че като използват военноморската си мощ САЩ могат да осъществяват контрол над моретата и океаните в мирно време, над Европа и Азия и господство по море във военно време. В съответствие с тази нова стратегия те са отделили в бюджета си най-много средства за военноморските сили.
Обръща се по-голямо внимание и на обмена на данни по военнополитическото положение в света. По този въпрос са съгласни и съветските участници. Отделено е сериозно внимание на научно-техническото сътрудничество. В това направление има изоставане в системата на Варшавския договор. За да се ликвидира изоставането, е решено да се организира добиването и обмена на информация за направленията на научноизследователската дейност и достиженията на разузнаваните страни, както и на развитието на техническите средства за разузнаване за свръзка и за управление на войските, а също така и добиване на образци от тези средства.
Необходимо е още да се съгласуват и научноизследователската, и конструкторската дейност на управленията за развитие и усъвършенстване на
разузнавателната техника, и на автоматизацията и механизацията в разузнаването. В тази дейност трябва да се разработи единна тематика, както и единни тактико-технически изисквания към новите образци.
Решено е още да се създаде постоянна комисия в състав от по 2-3-ма представители на всяка от страните участнички в съвещанието под председателството на съветски представител. Тази комисия трябва да определи въпросите за разглеждане в областта на научноизследователското сътрудничество и да състави перспективен план за работа.
На съвещанието освен общите събрания се провеждат и двустранни срещи.
През 1973 г. съвещанието на военните разузнавачи е в Берлин. В изказването си българският представител взема отношение по доклада, който изнасят от разузнавателното управление на ГДР. В този доклад е направен анализ на щабовете, бойната подготовка на разузнавателните поделения и направленията, по които те изграждат учебно материалната база.
Българският представител отбелязва, че много добро впечатление прави вниманието, което в ГДР обръщат на подготовката на командирите и щабовете от всички звена и особено на познаването на въоръжените сили на НАТО. Той споделя, че българската страна подкрепя разбирането, че за да могат офицерите своевременно да организират и да ръководят разузнаването в операцията и боя, е необходимо да знаят функционалните си задължения към разузнаването в зависимост от длъжностите, които заемат.
Ограниченото време за подготовка на офицерите от различните специалности, казва той, ни заставя да диференцираме въпросите по изучаването на въоръжените сили на НАТО за всеки офицер, в зависимост от неговата специалност.
Според него, за да се осигури това условие, голям дял се пада на информационните служби, за издаване и изпращане във войските на пособия с въпроси за отделните специалности и длъжности. Това улеснява системата на самоподготовка и на самообразование.
