Защо мислиш, че ставаш за президент? Този въпрос досега не е зададен в тв студио на нито една от кандидатпрезидентските двойки, 21 на брой.
Съдейки по броя на кандидатите – 21 български граждани живеят със самочувствието, че могат да бъдат лице на нацията и да са върховни главнокомандващи на въоръжените сили.
Някои от кандидатите за президент подадоха документи, така както биха го направили, ако искат да започнат работа в кафене, например.
Можем само да завиждаме на самочувствието на хора, които, станали известни от няколко показвания по телевизията, решават, че по силата на своята „известност“ са достойни да заемат най-високия пост в държавата.
Очевидно постът „президент“ у нас е смятан за нещо, което се полага на всеки гражданин по право, стига да е минал през телевизионно шоу, или да е бил един мандат депутат, влязал с преференция.
Колко души, спрени на улицата, биха ви изброили имената на всички 21 кандидати за президент, 42-ма заедно с вицепрезидентите ? Отговорът е – нито един.
Тогава ? Кому е нужно това едномесечно политическо шоу, неречено предизборна кампания, в което 40 от 42-ма души ще си останат вечните кандидати за президент и вицепрезидент. Защото занапред те ще градят професионалната си автобиография именно около това, че са кандидатствали за обявената свободна позиция – президент.
Вярно е, че няма училище за президенти, нито приемен изпит и диплома. Но е сигурно също, че никой в България не страда от излишна скромност. Нито пък някой има реална преценка за собственото си „аз“, образование, умения, визия. Защото какво ще прави неподготвеният кандидат ако избухне война и той като върховен главнокомандващ трябва да взима съдбоносни за държавата решения ?
