Вгледани в себе си

Фотоизложба, в която обективът е насочен не към политиците, а към хората, оставащи зад кадър, се откри в началото на седмицата в обновеното пространство на „Клубът на фоторепортера“. Галерията в подлеза на Президентството е събрала над 100 снимки на репортери ,отразяващи ключови събития след 1989 година. Автори са: Иван Стоименов, Мария Саботинова, Рада Петкова, Христо Танев, Димитър Кьосемарлиев, Йордан Симеонов, Румен Жерев, Евгени Димитров, Владимир Стоянов, Денис Бучел,Тони Тончев, Иван Захариев, Георги Георгиев-Джони, Тони Палабикян, Николай Генов, Ромео Чолаков, Сергей Антонов, Надежда Чипева и Ладислав Цветков. За съжаление нито една снимка не носеше пояснение кой е нейният автор. 
Ето как Евгени Димитров, създател и собственик на „Булфото“, мотивира инициативата за тази експозиция:

– Тя се роди по идея на Рада Петкова, на Иван Захариев, на Данчо Симеонов и няколко големи имена в занаята. Снимки различни, правим ги за нас си, за удоволствие. Понякога спомен, понякога – да запечатим нещо повече. Ново откриване на клуба – и се очакват велики дела в него. 
Подборът на снимките е от огромно количество. Стремили сме се да не се повтарят физиономии, но се случва, когато снимките са хубави. Показваме всички страни от живота на репортера. И долче витата – яденето и пиенето по масите, шишетата и чашите, но и трудните моменти – репортерът го бият, ритат, налагат. Много хора казват: „Евгени, вие фотографите живот си живеете – ревюта, манекенки, коктейли, приеми и т. н. Отговарям: тоя живот е хубав, но има и обратната страна – убийства, катастрофи, заклани, утрепани, бият ни, арестуват ни. 
Ние, репортерите, правим нещо, което рядко други хора правят – работим си хобито. Не искам след работа да се занимавам с фотография, а да го правя през целия ден. Всички приятели и колеги правят същото. Това е най-хубавото, независимо дали сме на коктейл, на катастрофа, на софра или на друго място. 
Някои от хората на снимките вече ги няма на живо. Спомняме си за тях с уважение и любов – дадоха ни много, с тях сме прекарали хубави и трудни мигове. Имаме богати архиви. Полека-лека ще започнем да си изваждаме находките, за да се видим отстрани как изглеждаме. 

Рада Петкова, фоторепортер:

Връщаме се към колеги и приятели, които си заминаха. Идва някой и си мисли, че всичко започва от него. Във фотографиите е действителният ни живот. Блъскани, бити, хулени, какво ли не, ние си вършим работата. Работата на журналиста, на фоторепортера, на оператора е свързана със страхотно нервно напрежение. Като стрес по здравни изчисления е равностойна с тази на пилотите. Някой си мисли, че тая е „щрак“! Не е „щрак“. Сега се навъдиха много „щрак-щрак“ – виж каква хубава снимка съм направил, кво ще кажеш?  – Нищо. -Как така нищо? – Нали казваш, че е хубава, какво да кажа аз?
Ние сме в състояние да направим още 2-3 изложби на тая тема. Показвайки хората, тяхното настроение, миг и момент, ние показваме времето, ситуацията, обстановката. Черно-белите снимки са друго време – вечерно време бързаш да проявяваш на другия ден да си ОК пред изданието си. Сега това напрежение го няма – отваряш камерата – тука е ОК, там не е, край. Винаги сме били хората зад кадър, сега сме вътре в кадъра.
Живи сме, мърдаме, правим нещо. Не понасям да ми се говори за възраст, за умора, „не мога“, нямам време и не знам си какво! Всеки има време, всеки е длъжен да си ритне спокойствието. Тази държава има нужда не от оплаквачи, има нужда от дейни хора. Щото бързите изяждат бавните.