Темата за т.нар. Отечествена война, назована така по съветски пример, винаги е била пресъздавана през героичния образ не на доблестния български офицер, а на помощник-командира – довчерашен партизанин, затворник или някакъв друг вид комунист, изпратен във войската главно като надзорник на „царските командири“. Дори писател като Павел Вежинов, който по време на „нашата“ война е някъде зад фронтовите линии с групи от „културтрегери“, нямаше как да не изгради като главен героичен образ именно помощник-командира на полк майор Боян Василев във филма „Зарево над Драва“. Ролята на Георги Георгиев-Гец беше толкова праволинейна, че направо будеше недоверие. За чест на Вежинов,
„царският“ командир на полка, изигран от Георги Черкелов, също беше с достойни черти. Разбира се, преди да извърши чутовни подвизи на фронта, героят на Гец излезе от затворническа килия с надпис „Смъртенъ“, след това разкри „пъкления замисъл“ на военния министър за 4-то постановление, а за капак преди самата Драва разстреля „фашисткия“ поручик, изигран от Стефан Данаилов и още куп войници, дръзнали след трагедията при Срем да откажат да преминат Дунава и да се бият в Унгария. Това са, всъщност, действителни факти, пресъздадени по случаи в 8-а Тунджанска дивизия, където помощник-командирът Стойо Неделчев – Чочоолу и началникът на разузнавателния отдел Лев Главинчев избиват без съд всички, дръзнали да попитат защо ще се върви в чужда земя.
Помощник-командирът доминира като положителен образ, изигран от Стойчо Мазгалов и във филма, пак по сценарий на Вежинов и пак режисиран от Зако Хеския „Тримата от запаса“. Всичко това е през 70-те години на миналия век, 30 години след войната. Когато онези генерали и офицери, които реално са извоювали победите, отдавна са разстреляни, преминали през мелачката на лагерите, починали в бедност и мизерия. Тържествуват обаче някогашните помощник-командири, за които всички оцелели царски офицери са категорични в мнението си – необразовани, некомпетентни, но в същото време – усетили се на власт и затова нагли и безпощадни.
Помощник-командирският институт в българската войска е учреден с Министерска заповед № 352 на военния министър Дамян Велчев от 22 септември 1944 година. На същата дата са назначени помощник-командири на всички български армии и корпуси. Общата бройка на назначените помощник-командири първоначално е 338 души. Те са набирани от само от членове на БРП(к). Интересното е, че въпреки многочислеността на земеделците особено като ятаци, от тях няма определени като достойни да облекат офицерската униформа на помощник-командир. На най-високите постове са назначавани само хора, преминали задължително през емиграция в Съветския съюз и обучавани там.
В първата фаза на войната са назначени помощник-командири на армиите, дивизиите и полковете, а във втората фаза те се размножават чак до дружините и ротите. Какви са били помощник-командирите по време на войната, може да се види дори от не особено задълбочен поглед върху архивните списъци:
Българската армия – Фердинанд Козовски
Морски войски – Ангел Гергов, интербригадист
Черноморски флот – Николай Бояджиев, партизанин
Дунавски флот – Илия Попилиев, политзатворник
Беломорски флот – Асен Стоянов, политзатворник
Помощник-командири на армии
Първа армия – полковник Щерю Атанасов
Втора армия – полковник Боян Българанов
Трета армия – полковник Йонко Панов
Четвърта армия – генерал-майор Борис Копчев
Пета армия – Кирил Драмалиев
На корпуси
Първи – Божидар Божиков
Втори – Иван Радев
Трети – Николай Георгиев
Четвърти – Димитър Гилин; Георги Огнянов
Политически представител в Първи корпус – Ламби Данаилов, ятак (От 9 до 20 септември 1944 г.)
Инструктор в щаба на Четвърти корпус – Димитър Найденов, политзатворник
На бригади
Втора конна бригада – Трифон Балкански
Трета конна бригада – Георги Калев
Четвърта конна бригада – Георги Шейтанов
Бронирана бригада – Пейчо Пейчев
