Българските държавни глави
В неделя избираме петия президент след демократичните промени и според последната ни конституция от 1991 г. – пряко от народа. Първият президент, избран по този начин, бе Желю Желев с вицепрезидент Блага Димитрова. Първият тур бе на 12 януари 1991 г., вторият – седмица по-късно, на 19-и, когато за него гласуваха 2 738 000, което е ненадминат и досега рекорд. Преди това д-р Желев бе избран за председател (президент) на 1 август 1990 г. от Седмото Велико народно събрание. Тогава държавата ни все още се наричаше Народна република България, за каквато бе провъзгласена на 15 септември 1946 г., когато след референдум бе отхвърлена монархията, съществувала през Първото, Второто и 68 години от Третото българско царство.
Вторият президент бе Петър Стоянов – от 1997 до 2002 г. (с вицепрезидент Тодор Кавалджиев), третият – Георги Първанов – 2002-2012 г. с вицепрезидент Ангел Марин и четвъртият и още действащ – Росен Плевнелиев, в тандем с Маргарита Попова.
В 1335-годишната ни история България е имала за държавен глава 17 ханове, четирима князе, 32-ма царе, един временен председател на републиката, четирима председатели на президиума на Народното събрание, двама председатели на Държавния съвет, двама председатели (президенти) и четирима президенти. Най-дълго е управлявал синът на Симеон Велики цар Петър I – 43 години (927-970 г.)
Държавен глава е общ термин за индивидуална или колективна държавна институция, която е върховен представител на държавата. Държавният глава персонифицира приемствеността и легитимността на държавата.
Реалните функции и правомощия на държавния глава се различават чувствително в различните държави и исторически периоди в зависимост от формата на държавно управление. В САЩ като президентска република държавният глава е и глава на изпълнителната власт. В Германия като парламентарна република държавният глава има само представителни функции, а в Русия като полупрезидентска република, държавният глава може да разпуска законодателния орган.
В историята на България, с промяната на държавното устройство, функциите на държавен глава са изпълнявани от монарх, регент, а по-късно от колективни органи като Президиум на Народното събрание, Държавен съвет и Председател (президент) на Републиката. Днес тази функция се изпълнява от институцията Президент на България, чиито правомощия са определени в Конституцията на Република България от 1991 г., която определя сегашното държавно устройство на България, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Промяната на формата на държавно управление и устройство на страната може да се извърши от Велико народно събрание (400 народни представители).
Президентът в България се избира пряко от избирателите за срок от 5 години и може да бъде преизбран само за още един мандат. Той представлява държавата в международните отношения, сключва международни договори, дава и възстановява българско гражданство, назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители, упражнява право на помилване, опрощава несъбираеми държавни вземания, насрочва избори и референдуми, упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане). Президентът е върховен главнокомандващ Въоръжените сили на България.
Цар
Цар на българите до 1945 година е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.
Цар е производна форма на титлата цезар (кесар) в Древния Рим. Използва се, за да обозначи висшата власт на владетел, дадена от бога.
Пръв хан Тервел получава титлата „кесар от византийския император Юстиниан II в израз на благодарност за оказаната помощ при възстановяването му на императорския престол. Титлата е втора в империята и запазена за престолонаследника, с което формално почти приравнява българския владетел на византийския василевс и признава легитимността на българската държава. Няма информация кан Тервел да я е използвал за обозначаване властта си в България, а само като второстепенна титла при преговори с ромеите.
През 913 година княз Симеон I получава признание за титлата цар на българите при обсадата на Константинопол, но 6 месеца по-късно Византия се отмята от признаването. През 920 година, използвайки слабостта на Византийската империя, Симеон обявява Роман Лакапин за узурпатор и себе си за „цар на българи и ромеи“. Със създаване на автокефална българска църква статуквото е утвърдено и всички следващи владетели се титулуват „царе“.
В началото на 13-и век цар Калоян води преговори с римския папа Инокентий III — обещава му да признае върховенството на светия престол над българската църква (дори е сключена уния между тях), при условие, че папата потвърди титлите на царя и патриарха. В кореспонденцията си с българския владетел обаче Инокентий до последно го титулува само крал (rex), което в средновековната йерархия стои по-ниско от цар (император).
На 22 септември 1908 година е обявена независимостта на България и обединената през 1885 година държава Княжество България е провъзгласена за Царство България. Съответно княз Фердинанд Сакскобургготски приема възстановената титла цар, но вече със значението на крал, а не на император.
Временно председателство на републиката
Това е държавна институция в България, функционирала от обявяването на страната за народна република през септември 1946 година до приемането на Димитровската конституция през декември 1947 година.
Президиум на Народното събрание
По времето на социализма държавата се ръководеше от БКП и по-точно от нейния първи, впоследствие – генерален секретар, и Политбюро на ЦК на БКП.За парлама пред външния свят имаше и органи на държавната власт.
Един такъв орган бе Президиумът на Народното събрание – висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България в периода 1947–1971 г.
Той извършваше законодателната дейност във времето между няколкото краткотрайни сесии на Народното събрание.Изготвяше законодателни актове, които се утвърждаваха с гласуване анблок и без обсъждания по време на сесиите на парламента. Разбира се, Президиумът бе изцяло подчинен на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, като често той чисто формално утвърждаваше изпратени му от тях документи.
Според Димитровската конституция от 1947 г. и следвайки плътно установения в Съветския съюз модел, държавният глава се явяваше постоянно действащ колективен орган, избиран от парламента, наречен Президиум на Народното събрание. Някои от неговите функции, които не можеха да се осъществят практически от група хора, например приемане на акредитивни писма на чужди посланици, бяха делегирани на председателя на Президиума. По конституция обаче председателят на Президиума нямаше никакви правомощия, а в рамките на колективния орган бе само пръв сред равни.
Влиянието на заемалите поста Председател на Президиума на НС бе ограничено. Този пост са заемали членове на висшето партийно ръководство, които обаче не са най-влиятелните. На поста председател на Президиума започва да се отдава по-голямо внимание в годините след смъртта на Сталин, но не личи, че постът придобива по-голямо политическо влияние.
Желю Желев е създател и пръв председател на СДС. Той е държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г.
По време на неговия мандат България стана член на Съвета на Европа. България първа в света призна Македония. По време на августовския пуч в Москва през 1991 г. Желю Желев е първият, който нарече случващото се неосталинистки преврат и бе единственият държавен глава, който успява да позвъни на Борис Елцин, за да изкаже подкрепата си. През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.
Петър Стоянов е 2-ри президент на Република България между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. По време на мандата му България подава официално молба за членство в НАТО и играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на Русия и подкрепя Алианса.България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последващото приемане на страната.През 1999 г. за първи път американски президент посещава България. По покана на Стоянов Бил Клинтън прави историческо тридневно посещение между 21 и 23 ноември. Той е първият държавен глава в света, подписал закон с електронен подпис. Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но губи на втория тур от Георги Първанов, въпреки че първоначалните социологически проучвания сочат в негова полза.
Георги Първанов е 3-и президент на Република България, между 22 януари 2002 (преизбран през 2006 г.) и 22 януари 2012 г. Бивш сътрудник на Държавна сигурност. По време на въздушните атаки над Югославия през 1999 г. Първанов гласува против резолюцията, позволяваща на НАТО да навлиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса се появява писмо до Слободан Милошевич, което обяснява, че БСП е за неучастие на България във войната, а приобщаването към НАТО е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната“. По-късно твърди, че не е бил против НАТО, а само против военната операция на НАТО в бивша Югославия. Три пъти в парламента е поставян въпросът за импийчмънт на Първанов, но до гласуване се стигна чак през 2010 г., когато не достигнаха 6 гласа, за да бъде отстранен. Най-големият поддръжник на руските енергийни проекти у нас, които нарече Голям шлем. Запомниха се и многобройните му срещи с руския президент Путин.
Росен Плевнелиев е 4-и президент на Република България, от 22 януари 2012 г. Преди няколко месеца обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.
Сред основните приоритети в програмата му е отзоваването на посланици на България, които са сътрудничили на ДС или на РУ-ГЩ – репресивните служби на тоталитарното управление на страната в периода 1944 – 1991 г.
Назначи две служебни правителства. Първото – с министър-председател Марин Райков, което встъпи в длъжност на 13 март 2013 г. То прие наредба, чрез която се въведоха нови правила за управлението на публични средства. Второто служебно правителство бе сформирано от независими експерти, с премиер проф. Георги Близнашки. То встъпва в длъжност на 6 август 2014 г. и управлява страната до 7 ноември 2014 г. По това време държавата връща на Българската православна църква собствеността на храм-паметника „Александър Невски“ – акт, който беше очакван с години от църквата.
Президентът полага сериозни усилия за постигането на съгласие по основни дългосрочни цели, които са включени в Националната програма за развитие „България 2020“. По време на мандата си Росен Плевнелиев създаде нов формат на национални политически консултации, който засили диалога между президента и Народното събрание. Не отстъпи от европейската и евроантлантическата ориентация на България.
