17 мига от самотата на Metallica

Неспособен да се движиш, неспособен да говориш, неспособен да виждаш, неспособен да чуваш. Лишен от крака и ръце, лишен от лице, но не и от съзнание. Това е жестоката история на един ранен от мина войник в Първата световна война, прикован до края на живота си към болничното легло, чийто живот е поддържан на системи. Това е жестокият кошмар, който „Металика“ нарече One. Което ще рече „Сам“. Наистина сам. Така че престанете да мрънкате, че сте самотни и да се оплаквате от самотата, преди да сте я изпитали наистина…

One e първата антивоенна песен на американската трашметъл група „Металика“ и първата изобщо, към която музикантите решават да заснемат официално видео, подтикнати от вълната от недоволство сред феновете поради факта, че до този момент групата не е издавала клип за нито една песен от предходните си три албума. Критиците твърдят, че с тази песен „Металика“ представят своя нов баладичен стил на свирене, при който в началото си песента е с бавен, ясно отчетлив ритъм, но постепенно преминава към бърза и с твърди насечени рифове и сложни сола. Сингълът One излиза на 10 януари 1988 г Тя е третият и последен сингъл от четвъртия им албум …And Justice for All. Албумът се отличава със сложността и продължителността на изпълненията (няколко песни достигат продължителност от около 9 минути) и епични текстове.
Темата на обложката на албума, както и текстът на песента, са базирани на романа на Далтън Тръмбо „Джони взима оръжието“ от 1939 г., който разказва историята на войник, участвал в Първата световна война, който е ранен от снаряд и губи крайниците, очите, слуха и говоря си. Умът му функцира перфектно, оставайки в капана на собственото му тяло. Биологически той продължава да живее, но реално е откъснат от света, превърнат в жертва на кошмарните си мисли. Така нито може да умре, нито да живее, нито да се самоубие.
В One музикантите представят кошмарните картини в съзнанието на човек, превърнат в още една безсмислена жертва на войната. Композитори и автори на текста, написани през 1987 г., като при повечето свои композиции са вокалистът Джеймс Хетфийлд и барабанистът Ларс Улрих. Песента достига 35-о място в хит-парада на САЩ и 13- във Великобритания.
Първите 17 секунди в интрото на песента съдържат серия от бойни звукови ефекти, артилерийски огън, картечни откоси и рев на хеликоптери, придружени от нежен китарен риф, който се изчиства до виртуозно соло на Кърк Хамет.  Ударните на Улрих продължават да дънят след всеки припев, имитирайки барабанен огън, когато китарите натежават, преди отново да се повтори началният мек мотив.
Режисьори на клипа към сингъла са Майкъл Саломон и Бил Поуп. Той не е нещо особено по отношение на качество – той няма за цел да се превърне в средство за масово популяризиране на музиката на групата, а просто да илюстрира песента и именно в това се крие неговата значимост.
Снимките са направени в един изоставен мебелен склад в Лос Анджелис. Използвани са кадри от едноименния чернобял филм по романа „Джони взима оръжието“. Повечето почитатели на групата смятат, че той е един от най-добрите от видеографията на Metallica.
Интересен факт, свързан със сингъла, е солото на китариста Кърк Хамет, което заема 7-о място в класацията „100-те най-добри китарни сола“ по избор на читателите на списание Guitar World. One заема 17-о място в класацията „100-те най-добри метъл песни“ на Digital Dream Door.
One печели „Грами“ за най-добро начало на песен, когато през 1990 г. тази номинация е учредена за пръв път
След One Metallica ще сътворят и още един военен епос – парчето The Day That Never Comes („Денят, който никога не идва“). Това е първият сингъл от деветия студиен албум на групата Death Magnetic (2008). Песента е дълга близо 8 минути. Структурата наподобява тази на култовата One. Клипът към нея е заснет в Калифорнийската пустиня на 31 юли 2008 от датския режисьор Томас Винтерберг. Той представя по-модерна визия за войната. Отправките са към конфликтите в Ирак и Близкия изток с участие на американските ВС, но без някакъв политически аспект. Видеото представя група пехотинци, които пътуват с хъмви през пустинята и попадат в засада.
Но така или иначе, One си остава една от любимите песни на феновете на Metallica, без която не минава нито един концерт. Повечето запалват запалките си, митирайки свещи в памет на жертвите на войната. Песента е включена и в проекта S&M, записан на сцена със Симфоничния оркестър на Сан Франциско, дирижиран от Майкъл Кеймън. Към нея е включено и изпълнения на роял

One
I can’t remember anything
Can’t tell if this is true or dream
Deep down inside I feel to scream
This terrible silence stops me
Now that the war is through with me
I’m waking up, I cannot see
That there’s not much left of me
Nothing is real but pain now
Hold my breath as I wish for death
Oh please god, wake me
Back in the womb it’s much too real
In pumps life that I must feel
But can’t look forward to reveal
Look to the time when I’ll live
Fed through the tube that sticks in me
Just like a wartime novelty
Tied to machines that make me be
Cut this LIFE off from me
Hold my breath as I wish for death
Oh please god, wake me
Now the world is gone I’m just one
Oh god, help me
Hold my breath as I wish for death
Oh please god, help me
Darkness imprisoning me
All that I see
Absolute horror
I cannot live
I cannot die
Trapped in myself
Body my holding cell
Landmines has taken my sight
Taken my speech
Taken my hearing
Taken my arms
Taken my legs
Taken my soul
Left me with life in hell