В Рим сме от два дни, а още не сме посетили Ватикана. По уличните сергии виждаме лика на папата, щампосан върху спортни фанелки, но друго си е да надникнем в миниатюрната държава, която
има духовна власт
над повече от милиард католици по света.
Че няма да видим папата лично, е ясно. А и не за това сме тук. Но сме чували за музеите на Ватикана и техните безценни експонати. Така че срещата с боговете на изкуството – Микеланджело, Рафаело, Ботичели и други, за нас е с предимство.
В ранното утро заставаме на 300-метровата опашка за билети покрай крепостната стена на Ватикана. След час и половина чакане най-после сме на касата. Всъщност бързо се придвижихме, защото в интернет пише, че обичайните опашки са по 3-4 часа. Билетите са по 16 евро и позволяват пълен достъп до няколкото ватикански музея.
Край елипсовидното стълбище, което води към началото на маршрута, са подредени копия на лодки. Те са от различни
цивилизации и епохи от цял свят
Този глобален подход ще открием по-нататък и в останалите експозиции. Светът и вековете са се събрали под покрива на Ватикана във вид на емблематични произведения на изкуството.
В началото на маршрута разглеждаме раннохристиянски артефакти. Скулптури, мозайки и барелефи изобразяват библейски сюжети. Те са все още в стила на езическото дохристиянско римско изкуство. Образите на библейските персонажи са лишени от идеализацията, която след това ще се наложи чрез иконописта и ще владее клерикалното изкуство над 10 века. Едва през Ренесанса художниците отново ще започат да изобразяват бог и светците от Библията като обикновени хора.
Следват зали с икони, от които се вижда как през 13-14 век канонично безстрастните лица на светиите започват да се одухотворяват и 
Нещо, което след това ще се развие през Ренесанса от най-големите майстори на четката.
Така мимоходом попадаме на една от разтърсващите с емоцията си картини на Леонардо да Винчи – „Св. Йероним”. Като преход към следващите зали преминаваме пред една от градините на Ватикана. В обширната зелена площ се издига модерна скулптура – грамадно месингово кълбо, в което има друго, по-малко. Това е известната творба „Сфера в сфера”, създадена през втората половина на 20-и век от италианския скулптор Арналдо Помодоро. Символизира връзката между християнството и света.
След тази глътка съвременен модернизъм отново се спускаме в миналото. По 120-метров коридор, изпъстрен със стенописи на старинни карти, се добираме до поредица от зали със скулптури. Край неголям двор попадаме на известната
древногръцка скулптура „Лаокоон“
В една от залите спираме пред голям саркофаг от червеникав мрамор. Това е гробницата на Св. Елена – майката на император Константин, който въвежда християнството като официална религия в Римската империя през 313 г.
По тясно стълбище, повлечени от туристическата тълпа, достигаме самото сърце на Ватикана – Сикстинската капела! В продълговатата неголяма зала има стотици хора.Целите стени и таванът са изрисувани, основно от Микеланджело. Той работи тук в началото на 16-и век. И създава едни от най-ярките ренесансови образи. Ето, в центъра на тавана е сцената на сътворението, в която бог вдъхва живот на Адам и на човечеството
чрез божествената искра
Насреща на стената пък е Страшният съд, изпълнен с много персонажи, изразяващи различни емоции.
Наоколо се редуват още и още сцени от Библията, но „разказани” с гениалния размах на Микеланджело. Парадоксално е, че това ренесансово изкуство, което демонстративно разчупва скованата църковна догма, владее именно тази зала, в която се извършва и изборът на папи във Ватикана.
Да, точно тук, под погледа на Микеланджеловите ренесансови персонажи се избира блюстителят на църковния канон! Над капелата има комин, от който при успешен избор излиза бял дим, а при неуспешен – черен.
Недалече от капелата са помещенията, изрисувани от Рафаело. На една от стените е великото му произведение „Атинската школа”. Според изкуствоведите, край централните фигури на двама гении на науката – Платон и Аристотел, са изобразени още куп светила на духа от древността – Питагор, Сократ, Диоген и т. н.
Продължаваме обиколката из още зали, в които има картини от 20-и век, включително на
Салвадор Дали и Анри Матис
И ето че през неголям двор, в който наблюдаваме смяната на караула на швейцарските гвардейци, попадаме в базиликата „Св. Петър” – най-голямата черква в света, чийто градеж започва в началото на 16-и век, за да приключи 120 години по-късно. 
Излизаме от „Св. Петър” точно изпод балкона, от който папата обикновено отправя посланията си към света. И се питаме в какво точно се крие
успехът на католицизма
който се е прострял на всички континенти.
Дали не е в съчетанието на религиозен канон и гениално изкуство, в търпимостта между църковната догма и нейното ренесансово отрицание! Да, това е отговорът. И той се вижда в творбите на Микеланджело и другите гении, които са духовните владетели на Ватикана наравно с папите.
