Двама кандидати за председател на Академията

В този месец на избори вот за председател предстои и в Българската академия на науките, институция с почти 150-годишна история. Двама кандидати ще кръстосат шпаги, като представят програмите си за управлението на научния и духовен център на държавата на 28 ноември на заседание на Общото събрание на БАН. На 6 декември завършва мандатът на акад. Стефан Воденичаров и на председателския стол ще седне избраният между двете кандидатури-  на член-кореспондент Николай Милошев и на акад. Юлиан Ревалски.  
БАН е основният национален научен център, „произвеждащ“ повече от 60% от научната продукция на държавата. Но с постоянно занижаваният й бюджет през годините тя постепенно премина в режим на оцеляване. Въпреки започнатата структурна реформа през 2010 г. и намаляването на институтите й от 60 на 42 с общ състав от 6700 души. През 2017-а се очаква бюджетът й да бъде 80 млн. лв., като бюджетната субсидия  за 2015 г. е била в размер на близо 76 млн. лв., а привлечените по проекти средства – над 55 млн. лв. Т.е., над 42% от разходите през 2015 г. са привлечени средства извън субсидията.
В Европа и света научните изследвания в последните над 20 г. се насочват преди всичко към приложни разработки. Но без чисто научни резултати никъде няма и големи приложни постижения. В положението си на „Богат-беден“, обаче, с голяма материална база и с ниско заплащане на научните екипи (средната заплата е с 200 лв. по-ниска от тази за страната), БАН продължава да е все още златната кокошка на държавата, чийто потенциал просто трябва да се задвижи. 
Възелът от проблеми трябва да се разсече с реална програма за успешно управление, което да съхрани и подмлади състава на институтите, в които учените са под 3000. Защото  колективи от БАН работят и с ЕС и ,НАТО, с Фонд „Научни изследвания“ на МОН, с всички министерства, с ведомства и с общини. Имат преподавателска и научно-оперативна дейност, както и мащабно  международно сътрудничество и съвместни проекти практически с целия научен свят.
Право да кандидатстват за длъжността „Председател на БАН“ имат академиците (действителните членове) и член-кореспондентите (дописните членове) на БАН, които към датата на встъпване в длъжност (6 декември 2016-а) не са навършили 70-г. възраст.

 

Кандидатурата на чл.-кор. Николай Милошев (1959) 

се издига от Научния съвет на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН, с който е свързана професионалната му кариера. В мотивите за номинация освен като способен учен колегите му го изтъкват и като отличен научен администратор, утвърден в института, Академията и в обществените среди. Между 2002-ра и 2010 г. има два успешни мандата като директор на института, а след реформите в БАН е и първи директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география, обединил колективите на 4 института. Научният съвет подчертава, че това е един от примерите за успешно реформиране и обединяване на интересите на учени от всички специалността в областта на науките за Земята. Липсата на сътресения отдават на организаторските, но и на чисто човешките качества на Милошев.  През тези години той е член на Общото събрание на БАН, председател на Съвета на директорите на направление „Науки за Земята“, по-късно негов и.д. научен секретар, после зам.-председател на ОС на БАН, председател на финансово-икономическата комисия на съвета. Заради научно-административния си опит от 2013-а г. е заместник-председател на БАН. През същата година е и служебен министър на образованието, младежта и науката. И разпознаваемостта в обществото е сред основните аргументи на колегите му от НС за предлагането му за поста председател на БАН. 
Кандидатурата 
на математика акад. Юлиан Ревалски (1956) 

се подкрепя и от НС на Института по математика и информатика на БАН (ИМИ), но и от 41 представители на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. Мотивацията на колегите му са заради признатите му приноси в науката и утвърдения му международен престиж. Освен отлични постижения в математическите науки, той има и богат административен опит. От 2013-а г. е директор на ИМИ, а от 2015-а е и академик. Проф. Ревалски има принос за учредяването на наградата на ИМИ за постижения на млади български учени в областта на математиката. Бил е и гост-професор в университети в чужбина. Като директор на института акад. Ревалски засилва връзките с българската математическа диаспора извън страната, както и работата по привличане на млади и талантливи хора към науката. Той защитава идеята, че математическите таланти трябва да се откриват възможно най-рано. Доказателство е създаването на т.нар. Ученически институт за математика и информатика към института. Едно от основните качества на акад. Ревалски е диалогичността му.  
В програмата си за управление на БАН (2016-2020 г.) чл.-кор. Николай Милошев смята, че трябва да се намери балансът между фундаменталната и приложната наука. И да се развиват все повече приложната, експертната, оперативната и информационната дейност на БАН. Според него, БАН все още разполага с висококвалифицирани кадри, които могат да дадат експертиза във всяка област, важна за държавата. Но те все повече се топят. Сега БАН има около 430 професори, 1000 доценти, 900 главни асистенти и 500 асистенти, т.е. т.нар. „пирамида“ на научните кадри е фигура с тясна основа и изразителна средна част.
Материалната база е богата, но не се използа добре. Проблемите на академията като цяло не се припознават вътре, липсва обща екипна реакция от БАН, а екипите се разделят на математици и хуманитаристи. Николай Милошев припомня фразата, приписвана на акад. Ангел Балевски, че БАН може да бъде разрушена само отвътре… Тематиката е все още широкообхватна и той предлага да се изключат тематики с отминала перспективност. Международните контакти са повече индивидуални и ефектът не е устойчив и не се капитализира за институцията. БАН трябва да се утвърди като национален експертен център, който да чертае пътища за развитие на държавата, посочва Милошев. И залага на единни цели, които да се представят на държавните институции, общините, бизнеса и на университетите, като учени на БАН да преподават в тях, а в замяна техни преподаватели се включват в разработването на научни тематики в БАН. Да се търсят извънбюджетни форми от държавни и частни източници на финансиране, но и осигуряване на достойна държавна субсидия, предлага Милошев и определя БАН като интелектуален и морален стожер и 
символ на интегритет 
на нацията
Акад. Юлиан Ревалски също вижда институцията като обединена и ефективна академия- национален научен и духовен център, съдействащ активно за решаването на социалните и икономическите предизвикателства на обществото. Споделя неразбирането на дейността, потенциала и значението на БАН извън нея. Програмата му стъпва на интегритета на Академията като необходимо условие за ефективно взаимодействие на различните научни направления в нея в свят, който все повече изисква интердисциплинарни изследвания, и в който социалните и хуманитарните науки се интегрират хоризонтално с природо-математическите и инженерните. В нея той говори за мисията на БАН и научната й политика, за връзката с образованието и възпроизводството на висококвалифицирани кадри и развитието на научния потенциал. Фундаменталните изследвания са и остават основата на икономическите иновации, подчертава обаче акад. Ревалски. Той  счита, че финансирането на научните дейности трябва да бъде смесено – институционално-проектно, с достойно и устойчиво институционално финансиране. Световната практика показва, че вложеното в научни изследвания се връща с излишък, отбелязва акад. Ревалски.Той специално разглежда партньорството на БАН с бизнеса и отделя внимание на приноса на институтите й към националната сигурност и отбрана. Това звучи още по-актуално днес при повишени рискове и заплахи за националната ни сигурност, а дейността на БАН е решаващ фактор в този процес. Кредото на акад. Ревалски се съдържа в позицията, че науката и културата трябва да са сред националните приоритети, особено на малка страна като България. Те дават възможност за развитие на икономика и общество, базирани на знанието, а от друга – са от малкото възможности да се сравняваме на световната сцена с големите държави.