Юнкер: Интеграцията във военната област би спестила между 20 и 100 милиарда евро годишно
Европейският съюз прие пътна карта за укрепване на отбраната си в момент, когато изборът на Доналд Тръмп за американски президент породи опасения, че САЩ може да се откажат от ангажимента си за военна защита на Европа. Поне такова беше едно от обещанията му по време на кампанията за държавен глава.
Въпреки това участници в съвещание на министрите на външните работи и на отбраната от ЕС в кулоарите на срещата увериха, че става въпрос за съвпадение. „Стратегическата самостоятелност на Европа е наложителна независимо кой е президент на САЩ. Не бихме могли да направим това за три дни“, заяви френският министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан.
По време на кампанията Тръмп заяви, че може да постави условия пред продължаването на американския ангажимент към НАТО. САЩ осигуряват две трети от военните разходи на Алианса, припомня АФП. Изказванията на Тръмп предизвикаха притеснения в Европа особено сред съседните на Русия страни.
Министрите на отбраната и външните работи на страните членки, които се срещнаха в Брюксел, все пак заявиха желанието си да се действа независимо от САЩ. Те също така отбелязаха, че стратегията, която включва по-силна координация между мироопазващите мисии на ЕС, е актуализирана.
Какви са договорките
Европейското споразумение по план за прилагане на Стратегия за сигурност и отбрана отбелязва, че целта е да се създаде постоянна структура за по-добро планиране и осъществяване на цивилни и военни операции на ЕС. Сега има 17 структури, подчинени на половин дузина командни центрове. Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини, която през септември поиска в Брюксел да се създаде единен оперативен генерален щаб, е упълномощена от страните членки да подготви конкретни предложения възможно най-бързо, така че те да се осъществят в първата половината на 2017 г.
Документът на европейския план за отбрана съдържа 8 точки, в които са разписани основните моменти, свързани с концепцията за защита на страните членки на съюза. В документа е отбелязано още, че планът за отбрана е ключов компонент при управлението на кризи и разрешаването на конфликти, изграждането на мира и стабилността чрез осигуряването на сигурност на населението, защита на околната среда, устойчивото развитие и мира.
Новият план за първи път предвижда изпращането на сили за бързо реагиране в чужбина, съобщи „Юронюз“. Министрите на отбраната и външните работи, които се срещнаха в Брюксел, заявиха, че тяхната обновена стратегия, която включва по-голяма координация между мироопазващите мисии, водени от ЕС, отразяват желанието да се действа независимо от САЩ. Същевременно обаче не се предвижда тези сили да конкурират НАТО, нито да прераснат в европейска армия.
Новият европейски план цели да се създаде постоянна структура, която да бъде с по-добро планиране и осъществяване на цивилни операции на 28-те членки.
„Съветът е ангажиран със способността на Съюза да действа като доставчик на сигурност и да засили Общата политика на сигурност и отбрана като съществена част от външното действие на Съюза“, заявяват министрите в заключителния документ от среща късно в понеделник. Заключенията определят нивото на амбицията на ЕС в отбранителната сфера. То включва отговор на външни за Европа кризи, изграждането на капацитетите на нейните партньори и защитата на нейните граждани.
Сред другите договорености са задълбочаване на сътрудничеството във военната промишленост, преразглеждане на сегашните механизми за финансиране на операциите и използване на възможностите, заложени в Лисабонския договор за общи отбранителни структури и функции между държавите-членки, желаещи постоянно да си сътрудничат в тази област. Анекс към заключенията на Съвета посочва, че общата отбранителна политика на ЕС ще включва: „съвместни операции по управление на кризи в ситуации на висок риск за сигурността в регионите, заобикалящи ЕС; съвместни стабилизиращи операции, включително въздушни и специални операции; цивилно и военно бързо реагиране“.
Стратегия
за тероризма
Решенията, взети в понеделник, бяха подготвяни от месеци като част от приетата през юни т.г глобална стратегия на ЕС. Те обаче вземат под внимание американските настоявания Европа да поеме повече ангажименти за световната сигурност, най-малко в нейното съседство.
Европейският съюз е приел стратегия за борбата с тероризма като един от приоритетите на ЕС в тази област, е установяването и противодействието на факторите, допринасящи за радикализацията, и на процесите по набиране на хора за извършване на терористични актове. За тази цел Съветът на ЕС е приел и стратегия за борба с радикализацията и набирането на терористи. С оглед на все по-често срещащите се явления „самостоятелно действащи бойци“ и „чуждестранни бойци“ или нарастващия потенциал на социалните медии за мобилизиране и комуникация, още през юни 2014 г. Съветът прие преработен вариант на тази стратегия. Малко по-късно, през декември 2014 г., министрите на правосъдието и вътрешните работи приеха поредица насоки във връзка с преработената стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи. Тези насоки предвиждат набор от мерки, които да се прилагат от ЕС и държавите членки. Настоящият план на ЕС за отбрана е разписан в духа на стратегиите и опитите на страните членки по отношение на борбата с тероризма – тема, съпътстваща ежедневието на всеки един от нас.
Реакции на приетото
Европа има нужда от армия, защото САЩ не могат да гарантират сигурността й вечно, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
„Наистина вярвам, че имаме нужда от европейска армия. Америка да гарантира нашата сигурност е нещо от миналото. Европа не може да бъде защитавана от Америка завинаги“, каза той в разговор с граждани от немското малцинство в Източна Белгия.
Държавите – членки на ЕС , харчат заедно за отбрана колкото САЩ – по близо 200 милиарда евро в годината – но имат едва 15 на сто от техните военни способности, каза Юнкер. Това се дължи на развитието на 28 паралелни национални отбрани и съответните им проекти, които се дублират и конкурират, каза той.
Интеграцията в тази област би спестила на европейците между 20 милиарда и 100 милиарда евро годишно, посочи Юнкер.
Юнкер лансира идеята за европейска армия като далечна цел за първи път през мандата си в интервю за германския в. „Ди Велт“ през март 2015 г. В отговор на въпрос от аудиторията той се опита да разсее страховете, свързвани с предизборната кампания на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп.„Той не е заплаха г-н Тръмп“, каза Юнкер. „Страхът не е добър партньор“. „Не мисля, че г-н Тръмп ще изпълни всички точки от предизборния си дневен ред“, добави той. „Не мисля, че той ще се оттегли от Организацията на Северноатлантическия договор. Не мисля, че би бил на прав път, ако се оттегли и от преговорите за свободна търговия“.
„Северноатлантическият пакт е „жизнено необходим“ на САЩ, а силна Европа е от полза и за света, и за американските интереси“, това заяви президентът Барак Обама след пристигането си в Атина. Той започна последната си чуждестранна обиколка като президент на Америка, а първата спирка от поредицата визити е именно Гърция.
Анализатори смятат, че по време на посещението си Обама се опитва „да успокои“ съюзниците на САЩ, особено по темата за НАТО и всичко, което ще се случи след встъпване в длъжност на новия президент Доналд Тръмп. Успоредно с това по-рано Тръмп заяви, че ще помага на НАТО, „ако европейските партньори поемат своя дял от разходите в Алианса“.
