– Г-н Симеонов, ще се отрази ли върху състоянието на Българската армия избора за пръв път на президент с кариера в самата нея?
– Възможно е в по-голяма степен вниманието да се фокусира върху реалните проблеми на армията и сигурността. Просто ние като общество ставаме по-чувствителни към темите за сигурността, за геополитическото ни място, за глобалната архитектура на сигурност и политически баланс в света. Това са все теми, които водят към армията и Въоръжените сили. Исторически знаменит е дори самият факт, че имаме президент генерал и известно време едновременно и премиер генерал. И че този президент идва от средите на армията. Първото, с което го запомнихме, беше с позицията му по състоянието и проблемите на българската авиация. Едва след това и буквално в последните седмици преди изборите Румен Радев започна да говори и лансира общополитически послания. Той дълго време говореше като армейски човек.
– Освен модернизация, очаквате ли да се промени положението на редовия военнослужещ?
– Трябва да си дадем сметка, че в това отношение президентът няма кой знае какви правомощия. Но ще дойде моментът, когато Румен Радев ще трябва да бъде президентът, а не генералът Румен Радев. И затова не очаквам някак рязко да се повиши кадровата и материалната обезпеченост на Българската армия. Няма как и няма защо да очакваме такова нещо. Но това, което можем да очакваме, е че като цяло самочувствието на хората с пагон в България ще се повиши. Второто, което можем да очакваме, е преосмисляне на концепцията как трябва да организираме средата за сигурност. Вотът за Румен Радев е доста патриотичен и говори за преосмисляне на начина, по който мислим националната си сигурност. И на последно място този вот ще отвори в по-голяма степен, което вече е факт, темата за сигурността като цяло, не на парче.
– Как коментирате ситуацията с оставката на кабинета?
– Премиерът в оставка вече имаше зад гърба си такъв опит. И той катапултира навреме и запази политическия капитал, така че победи в следващите парламентарни избори. Той веднъж е показвал, че има търпението и мъдростта да бъде в опозиция.
Възможно е и да разчита на синдрома`2013-а-сега да го махнат, а после да кажат : Бойко, на кого ни оставяш…Въпреки че сега обществените нагласи са възпалени. И заради президентските избори числата на влияние и рейтинг да започнат да се колебаят. Но ГЕРБ си е жива и здрава партия и режим на опозиция може да се окаже и здравословен за нея. Ще й бъде здравословно и това президентът да е дори от друга политическа сила, но г-н Борисов някак не си премери приказките и заложи на карта съдбата на правителството. А за него щеше да е здравословно, защото ГЕРБ са губили много, когато са вземали цялата власт, защото тя си идва и с цялата отговорност за проблемите. Аз лично смятам, че ГЕРБ има шанс да се рестартира. Но трябва да се отчете, че синдромът `2013-а не сработи, нямаше уплаха от хаос, ако си отиде кабинетът. Затова е и толкова равностойна възможността Борисов, т.е. ГЕРБ да тръгне и надолу във влиянието си. Още повече че очаквам в партията да се търси виновният за резултатите на вота. И затова и интересно развитие и по оста Борисов-Цветанов.
