Военните действия през втората фаза на войната, както пише историкът Никола Станев, се развиват около три пункта – Одрин, Чаталджа и Булаир. По бреговете на Мраморно море от Шаркьой до Буюк Чекмедже непобедената българска войска е завзела позиции. Турците опитват едно-друго, обаче не им се получава. Временното примирие, продължило 72 дни, е поизмъчило българите, но им е дало възможност и да се организират, както те си знаят. Между 24 и 28 януари 1913 г. турците, идвайки от Галиполи и Булаир, връхлитат върху позициите на Четвърта българска армия. Армията на генерал Ковачев бодро и юнашки ги пресреща и бясната им атака е отблъсната по цялата линия на фронта. Следва ужасно сражение, в резултат на което полето е застлано с трупове на турски войници.
„Отоманците се оттеглят на позициите си чак при град Булаир, без да могат да приберат убитите и ранените си. Десантът на Енвер бей при Шаркьой бил осуетен. Скритата полска и планинска българска артилерия по височините държала на „почетно“ разстояние турските кораби в морето и засипвала с убийствен огън лодките, с които турските войски излизали на брега. Отблъснати и прогонени били и отрядите, които се опитвали да излязат по бреговете на Черно море. По тези места бил потопен и турският броненосец „Асар – и – Тевфик“. Опитите за излизане на обсадения турски гарнизон от Одрин също не сполучили.
Турските атаки навсякъде били отблъснати. Отоманската войска била здраво притисната от българите около Одрин и запушена като в две бутилки – в Дарданелския и в Цариградския полуостров“.
Разказчето в сборника се казва „Рангел дипломатът“ и е написан от Иван Донев. Той е участник в Балканската война, впоследствие става журналист и писател, и редактор във Военно-издателския фонд.
Действието се развива по време на 72-дневното примирие на Тракийския фронт. Изминали са 60 дни.
Рангел, пиян като мотика, попада в зоната на противника в Галиполския край. Битките са свършили засега и всички си почиват – примирие. Чакат българите, чакат и турците. Всеки разполага със свободното си време според разбиранията си.
Той по принцип не е пияница. Най-много да изпие една ока вино. Оставил в къщи жена и три малки дечица, както пише Донев, „той е от ония достойни синове на майка България, които се гордеят, че са войници и че са оставили мило и драго за славата на родната земя“. Та, както ни убеждава авторът още в началото, Рангел не е пияница, но 40 дни война, а после 60 – затишие – му идват много. Накратко казано, тоя път той се напива, защото изведнъж му става мъчно за неговата любима Пена, за трите му дечица и за килнатия на една страна кокошарник в двора.
И това се случва в „Тиха вечер като в гробище. Луната едвам се забелязва по бледото още небе. Хубост навсякъде!“Отпред в ляво – Мраморно море, вдясно – Бяло море и Сароският залив. Двете морета сребреят заспали. Някъде далече напред е Азия. Въздухът е напоен с чист и упойващ боров аромат, който успокоява и замайва… О, чудни южни вечери! О, чуден край!“.
Ето тази чудна вечер припомни на Рангел за жена му, децата и родния край.
Неизразима болка усеща в душата си той и затова тихо се измъква от землянката си и се отправя към най-близките постове. След постовете е селото, което е обявено за неутрална територия, защото е точно на демаркационната линия. От двете му страни са разположени българските и турските землянки.
Рангел без да се замисля, влиза в селото, минава покрай една купчина деца и кучета, които се ровят из някакви боклуци, и продължава напред. Няколко уплашени турски глави надничат иззад оградите. Той минава покрай едно кафене, но като стига до второто, влиза вътре. Разменя поздрави с кафеджията, защото знае турски и сядайки важно на тезгяха си поръчва ракия. Кафеджията реагира веднага и му поднася чашката. Той я гаврътва и иска още. След четвъртата чашка очите му, според автора, светват като на арменка.
В това време вече се е мръкнало съвсем. Някъде силно кукурига петел. Това му звучи като музика и тя събужда още по-силно в него спомена, че и той има петли и кокошки, че и патки на село. Според Донев петелът е крив, че Рангел си поръчва още ракия.
След време излиза от кръчмата пиян
Всичко около него е обляно от жълтеникавата светлина на Луната. Рангел обаче си продължава пътя, сигурен, че се движи в посоката към българския лагер. Прекосява бързо селото, минава покрай турския караул и се озовава сред турските землянки. Скоро го наобикалят голяма група турски войници, които протягат към него ръце не съвсем дружелюбно. Колкото и да е пиян, Рангел светкавично разбира грешката си. Припомня си всичко и праща една мълниеносна псувня към петела. Не може да позволи той един петел да му изяде главата. Впряга всичката си шопска хитрост и започва да се ръкува с всички. Говори им ту на турски, ту на български.
Вади табакерата и започва да ги черпи с цигари. Тълпата около него нараства. Канят го да седне и те сядат до него.
Луната виси над главите им и свети ли, свети. Рангел, който успява да успокои довчерашните си врагове, продължава да им говори, както му дойде. Те първо го питат как се казва и той им отговаря. После с много сериозен тон един турски войник му задава въпроса какво прави българската войска, има ли хляб за нея. По всичко личи, че турците са страшно гладни. Рангел им обяснява, че има
не само хляб, а и гозба
Допълва, че българският цар е много щедър и всичко дава. На тях не им се вярва. И са смаяни, когато им казва, че освен хляб и гозба, всеки ден войниците получават и по два лева. Турците, които воюват с години, не са видели нито грош. Питат го как живеят офицерите, а той им обяснява, че те получават по един наполеон на ден, освен пилафа, гозбата и хляба. С една дума бейски си живеят.
Това съвсем изкарва акъла на турците и те замлъкват поразени…
На зазоряване в българския лагер изведнъж става оживено и шумно. Към землянката на командира се движи тълпа от турски и български войници и в първия момент той, след като е изскочил с пистолет навън, мисли, че това е бунт. После чува няколко пъти името Рангел и се пита какви ли ги е забъркал неговият шоп. Нито едно от тези предположения обаче не е вярно. Когато голямата група стига до командира, един от българските войници му обяснява, че предната вечер Рангел ходил в турския лагер, сприятелил се с турците и убедил 80-100 човека да се предадат. И те пристигнали.
Турците ги отвеждат. През целия ден Рангел изживява своя триумф и накрая някой предлага да го кръстят „Рангел дипломатът”.
