Доналд Тръмп бе доста нестандартен по време на своята предзиборна кампания, която се характеризираше не толкова със съдържание, колкото със сполучливи опити за привличане и задържане на публичното внимание. По отношение на вътрешнополитическите си послания Тръмп успешно съчета критиката към естаблишмънта с поемането на рационални ангажименти към работещите американци от средната класа. Намеренията за протекционизъм и премахването на екологичните ограничения и ограниченията за добив на въглища и шистов газ бяха асоциирани с осигуряване на повече работни места и подобряване на жизнения стандарт на големи групи хора, изпитващи затруднения в последните години. Тръмп много държеше да остави впечатление, че като президент ще се грижи за сигурността на американските граждани и то във всичките й аспекти – социален, икономически, физически и други. Tочно затова той често смесваше различните видове влияние на емигрантите върху американското общество. Те едновремено бяха причина за обедняването на определени общности от средната класа, за повишените нива на престъпност и за големите социални разходи по време на управлението на Барак Обама. Срещу тези проблеми Тръмп предложи построяване на стена по границата с Мексико и изтегляне на Съединените щати от споразуменията за свободна търговия, решения не толкова работещи, колкото лесни за възприемане от публиката.
Що се отнася до външната политика като кандидат-президент Доналд Тръмп показа най-меко казано непоследователност. Основните му усилия целаха да преведе геополитиката на езика на тези американци към които бяха ориентирани най-големите му надежди за подкрепа. Той го направи отново в свой стил – опростено и с прагматично звучене за данъкоплатците, казвайки, че Америка прави твърде много разходи за гарантиране на сигурността на други държави вместо да влага тези средства в собстената си икономика. Тръмп сам постави себе си в ситуация, в която ще му се наложи да намери баланс между обещанията си към американците и ангажиментите, които Съединените щати имат в световен мащаб. Новият лидер на Америка най-вероятно наистина ще опита да нормализира отношенията с Русия, но ако тази идея почива единствено на личните му нагласи и тези на Владимир Путин съществува риск руско-американските отношения да заприличат на руско-турските, характеризиращи се ту с крайни форми на противопоставяне, ту със силно сближаване.
Рисковете пред които Тръмп може да изправи света ще бъдат минимизирани и дори осуетени, ако той получи предложение за добра сделка от Европа. Моментът за това е точно сега в процеса на изграждане на новата администрация в Белия дом. Ролята на Европа за световната сигурност ще нараства и е добре това да се разбере от европейските лидери час по-скоро. Ангела Меркел вече излъчи сигнали в тази посока. Предстои да видим какво ще е поведението на другите водещи лидери от Стария континат.
